Как да стигнете до Чукотка, най-отдалечения район в Русия?
Не можете просто да си купите самолетен билет, да си резервирате хотел и да стигнете до края на континента.
Но това не значи, че не сте добре пристигнали там.
Анна Сорокина
Един магически свят на арктически мраз, северни сияния и безкрайна тундра – по този начин могат да бъдат разказани тези земи. Всъщност, Чукотка е същинският край освен на Русия, само че и на целия Евразийски континент. 180-ият меридиан минава точно оттова, а той разделя западното и източното полукълбо и служи като насочна точка за линията на промяна на датата – той разделя времето на „ през вчерашния ден “ и „ през днешния ден “. Морската граница сред Русия и Съединени американски щати (разстоянието сред Диомидовите острови, единият от които е съветски, а другият – американски, е единствено 4 км) също е там.
Хората посещават това място, с цел да се насладят на невероятната и съвсем напълно дива природа, където се скитат кафяви и полярни мечки, с цел да гледат тюлени (макар че към момента не е ясно кой кого гледа) и даже да се замерят със снежни топки през лятото (заради безконечната заледеност!). А също и с цел да се провокират да стигнат до най-далечната точка на Евразия – Нос Дежньов. Ето по какъв начин можете да стигнете до такава степен.
Кой живее в Чукотка
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Това е голяма (колкото няколко европейски страни!) и най-слабо обитаемата област на Русия – там живеят единствено 50 000 души, половината от които са руснаци, четвърт са чукчи (коренното население), а останалата четвърт са хора от други етноси, в това число малцинствата. Номадските нации в тундрата се занимават главно с еленовъдство, а жителите на регионите по брега – най-много с лов на риба.
Централна Чукотка се състои от гр. Анадир – столицата на района. Това е най-скъпият град в Русия (ще разкажем повече за него в идващите ни статии), само че и най-яркият. Всички къщи там са боядисани във ведри цветове, с цел да компенсират неналичието на растителност за окото. В покрайнините на Анадир туристите се изкачват по хълмовете и преглеждат естуара на Анадир с лодка.
Анна Сорокина
В западната част се намират градовете Билибино (където е построена единствената атомна електроцентрала върху безконечна заледеност в света) и Певек (най-северният град в Русия), езерото Елгигитгин и остров Врангел (наричан още „ Островът на мечките “).
Източна Чукотка е най-интересната част в този регион – там можете да видите тюлени, китове и косатки на независимост, както и да посетите коренните нации. Можете да се разноските и до Нос Дежньов и да видите точката, където се срещат Арктическият и Тихият океани.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Нужна е освен виза за пътешестване в Русия
Обикновено чужденците могат сами да си провеждат пътешестване до Русия: да получат виза, да си резервират хотел, да си купят самолетни билети и билети за локален превоз. Но с цел да посетите Чукотка, би трябвало да се свържете с метни туристически компании и да пътувате групово. Дори и да знаете съветски доста добре. Добрата вест е, че по този начин е по-евтино и по-безопасно, в сравнение с да се опитате да организирате пътуването си сами.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Освен съветска виза, ще ви би трябвало и позволение от локалната дирекция на ФСБ, защото Чукотският самостоятелен окръг е така наречен територия с контролиран посетителски режим. Ако пътувате в група, разрешението се урежда от туристическата организация.
Но даже и да съумеете да си изкарате позволение сами, ще се изправите пред различен проблем. Да стигнете от едно място до друго от време на време е допустимо единствено със аероплан, хеликоптер или АТВ. Туристическите организации могат да резервират чартърни полети за групата и да уредят прехвърлянията. И тук не става въпрос за рисково прекарване – просто тук това е естественият метод за превоз.
Освен това, от съображения за сигурност, е по-добре да се пътува в група: диви животни и бързо изменящо се време, без покритие на мобилните телефони отвън обитаемоте места.
Как се стига до Чукотка?
Вячеслав Викторов/Росконгресс
В Чукотка има три града, които свързват региона с останалата част от света. Повечето пътувания стартират от Анадир. Летището се намира в обитаемото място Уголние Копи от другата страна на естуара, докъдето се стига с ферибот или с хеликоптер според от сезона.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Самолетите идват там от Москва (8-9 часа), Иркутск (5-6 часа), Новосибирск (6-7 часа), Владивосток (5-6 часа), Петропавловск-Камчатски (5 часа), Якутск (5-6 часа) и Хабаровск (4-5 часа). Вторият град е Певек. Дотам се стига със аероплан от Магадан (5 часа) и Якутск (6 часа). Третият е Билибино, докъдето можете да долетите от Магадан (3 часа).
Летища има и в (сравнително) огромните села: Егвекинот, Лаврентия, Провидения, нос Шмид, където работят местните авиолинии „ Чукотавия “.
Тук няма железници заради блатистата почва и безконечната заледеност. Почти няма и автомобилни пътища – множеството са селски и в единствено някои обитаеми места са асфалтови, защото няма асфалт, който да издържи на този климат. През зимата хората употребяват „ ледени пътища “.
Не забравяйте, че времето в Чукотка взема решение всичко: по предписание зимата трае към девет месеца, а от юни до август има нещо като прохладно лято с блестящо слънце. Заради топографията времето може да се трансформира доста бързо, тъй че бъдете готови!
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Но това не значи, че не сте добре пристигнали там.
Анна Сорокина
Един магически свят на арктически мраз, северни сияния и безкрайна тундра – по този начин могат да бъдат разказани тези земи. Всъщност, Чукотка е същинският край освен на Русия, само че и на целия Евразийски континент. 180-ият меридиан минава точно оттова, а той разделя западното и източното полукълбо и служи като насочна точка за линията на промяна на датата – той разделя времето на „ през вчерашния ден “ и „ през днешния ден “. Морската граница сред Русия и Съединени американски щати (разстоянието сред Диомидовите острови, единият от които е съветски, а другият – американски, е единствено 4 км) също е там.
Хората посещават това място, с цел да се насладят на невероятната и съвсем напълно дива природа, където се скитат кафяви и полярни мечки, с цел да гледат тюлени (макар че към момента не е ясно кой кого гледа) и даже да се замерят със снежни топки през лятото (заради безконечната заледеност!). А също и с цел да се провокират да стигнат до най-далечната точка на Евразия – Нос Дежньов. Ето по какъв начин можете да стигнете до такава степен.
Кой живее в Чукотка
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Това е голяма (колкото няколко европейски страни!) и най-слабо обитаемата област на Русия – там живеят единствено 50 000 души, половината от които са руснаци, четвърт са чукчи (коренното население), а останалата четвърт са хора от други етноси, в това число малцинствата. Номадските нации в тундрата се занимават главно с еленовъдство, а жителите на регионите по брега – най-много с лов на риба.
Централна Чукотка се състои от гр. Анадир – столицата на района. Това е най-скъпият град в Русия (ще разкажем повече за него в идващите ни статии), само че и най-яркият. Всички къщи там са боядисани във ведри цветове, с цел да компенсират неналичието на растителност за окото. В покрайнините на Анадир туристите се изкачват по хълмовете и преглеждат естуара на Анадир с лодка.
Анна Сорокина
В западната част се намират градовете Билибино (където е построена единствената атомна електроцентрала върху безконечна заледеност в света) и Певек (най-северният град в Русия), езерото Елгигитгин и остров Врангел (наричан още „ Островът на мечките “).
Източна Чукотка е най-интересната част в този регион – там можете да видите тюлени, китове и косатки на независимост, както и да посетите коренните нации. Можете да се разноските и до Нос Дежньов и да видите точката, където се срещат Арктическият и Тихият океани.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Нужна е освен виза за пътешестване в Русия
Обикновено чужденците могат сами да си провеждат пътешестване до Русия: да получат виза, да си резервират хотел, да си купят самолетни билети и билети за локален превоз. Но с цел да посетите Чукотка, би трябвало да се свържете с метни туристически компании и да пътувате групово. Дори и да знаете съветски доста добре. Добрата вест е, че по този начин е по-евтино и по-безопасно, в сравнение с да се опитате да организирате пътуването си сами.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Освен съветска виза, ще ви би трябвало и позволение от локалната дирекция на ФСБ, защото Чукотският самостоятелен окръг е така наречен територия с контролиран посетителски режим. Ако пътувате в група, разрешението се урежда от туристическата организация.
Но даже и да съумеете да си изкарате позволение сами, ще се изправите пред различен проблем. Да стигнете от едно място до друго от време на време е допустимо единствено със аероплан, хеликоптер или АТВ. Туристическите организации могат да резервират чартърни полети за групата и да уредят прехвърлянията. И тук не става въпрос за рисково прекарване – просто тук това е естественият метод за превоз.
Освен това, от съображения за сигурност, е по-добре да се пътува в група: диви животни и бързо изменящо се време, без покритие на мобилните телефони отвън обитаемоте места.
Как се стига до Чукотка?
Вячеслав Викторов/Росконгресс
В Чукотка има три града, които свързват региона с останалата част от света. Повечето пътувания стартират от Анадир. Летището се намира в обитаемото място Уголние Копи от другата страна на естуара, докъдето се стига с ферибот или с хеликоптер според от сезона.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Самолетите идват там от Москва (8-9 часа), Иркутск (5-6 часа), Новосибирск (6-7 часа), Владивосток (5-6 часа), Петропавловск-Камчатски (5 часа), Якутск (5-6 часа) и Хабаровск (4-5 часа). Вторият град е Певек. Дотам се стига със аероплан от Магадан (5 часа) и Якутск (6 часа). Третият е Билибино, докъдето можете да долетите от Магадан (3 часа).
Летища има и в (сравнително) огромните села: Егвекинот, Лаврентия, Провидения, нос Шмид, където работят местните авиолинии „ Чукотавия “.
Тук няма железници заради блатистата почва и безконечната заледеност. Почти няма и автомобилни пътища – множеството са селски и в единствено някои обитаеми места са асфалтови, защото няма асфалт, който да издържи на този климат. През зимата хората употребяват „ ледени пътища “.
Не забравяйте, че времето в Чукотка взема решение всичко: по предписание зимата трае към девет месеца, а от юни до август има нещо като прохладно лято с блестящо слънце. Заради топографията времето може да се трансформира доста бързо, тъй че бъдете готови!
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ