Бивш шеф на разузнаването: Още 2015 г. започнаха руските атаки срещу България, включително и срещу министър-председателя Борисов
Не можеш да влияеш на управлението на спецслужбите и да очакваш резултати, споделя някогашният началник на разузнаването Драгомир Димитров в изявление за " 24 часа "
При първите наказания " Магнитски " бе включен някогашен чиновник на наша работа, може би това дава отговор на въпроса имат вяра ли ни съдружниците
Още 2015 година започнаха съветските офанзиви против България, в това число и против министър-председателя
Г-н Димитров, спектакъл ли бе, или първо пропукване на режима на Путин метежът на Пригожин?
Няма да употребявам нито едното, нито другото определение. И да е имало известно пропукване на режима, е рано да се вършат прогнози в тази посока. Безспорно имиджът на Путин като владетел след опита за бунт на " Вагнер " до известна степен се срина. Решителността му да работи твърдо продължи по-малко от един ден. А въстанието на " Вагнер " в същото време ускори екстремистката съпротива. Нито един от видните олигарси не се изрече обществено изрично в поддръжка на Путин. Руският президент раздуха спора сред " Вагнер " и министерството на защитата и съумя да осъществя съответни тактически цели - Евгений Пригожин към този момент няма да му тежи толкоз доста и да му основава проблеми, защото ЧВК " Вагнер " мъчно ще продължи да съществува в същия си тип. По този метод ще успее да внесе известно утешение към Запада във връзка с присъединяване на групировката в Африка и Близкия изток.
Очаквате ли Путин да успее да заздрави хватката си сходно на Ердоган, или до шест месеца ще забележим нова съветска гражданска война, каквито прогнози се чуха?
Не смятам, че на този стадий би трябвало да вършим сходни прогнози и да чакаме нова съветска гражданска война. Трябва да погледнем разликите. Ердоган остави нещата да отидат малко по-далеч и работи по-твърдо и по-решително. Но както Турция тогава, по този начин и в този момент Русия не би трябвало да се изключва от геополитическите действителности. Не бива да се прави и цялостен паралел във връзка с вътрешнополитическото състояние при Ердоган и това в Русия. Според мен трите колони, на които се крепи режимът на Путин, най-малко досега са много постоянни. Апаратът за сигурност е изключително постоянен. Олигарсите също. Те ненапълно са компрометирани в целия свят, не се усещат най-добре в това си амплоа, само че все пак за момента нямат различен вид. Политическата колона също стои устойчиво. За мен Путин е разполагал с предварителна информация за проектите на Пригожин и го е оставил да стигне малко по-далеч, само че не толкоз надалеч, колкото бяха нещата в Турция. Това се удостоверява и от реакциите на нашите западни сътрудници. Те бяха много премерени в деня на метежа и никой не се ангажира с съответни оценки. ФСБ и ГРУ не може да не са упражнявали надзор върху " Вагнер ", изключително когато става въпрос за финансирането на групировката. Включително и корупционните покупко-продажби се следят деликатно и не бих подхранвал вяра, че тези вътрешнополитически процеси ще оказват помощ на Украйна. Путин ще подходи още по-агресивно, с цел да потвърди, че армията владее обстановката. И ударите против цивилни цели в Украйна ще станат още по-брутални. Бих цитирал един от водещите специалисти по сигурността в Германия - проф. Волфганг Ишингер, ръководител на фондация " Мюнхенска конференция за сигурността ". Той сподели: " Конфликтът в Украйна следва да се гледа като един маратон, а не като тичане на 100 м. " Русия няма никакъв интерес да завърши този боен спор. Според мен съветската страна ще стартира да води съществени договаряния едвам когато у Путин узрее мисълта, че продължаването с военни средства няма да донесе повече прогрес. И отсам тактиката е ясна - би трябвало да продължи всякаква поддръжка за Украйна. Защото развиването на обстановката значително зависи от американската страна. Но би трябвало да се гледа и ролята на Китай във войната. В 12-те китайски точки има и плюсове, и минуси. Една от точките са наказания единствено с мандата на Организация на обединените нации, което не е в наш интерес и в полза на нашите сътрудници.
Но има и един доста разумен миг - цялостен отвод от нуклеарна ескалация. Китай има опция да се включи интензивно в приключването на един европейски спор. Заради това са и усилените диалози сега сред Вашингтон и Брюксел. Винаги, когато Вашингон и Брюксел заговорят на един език, може да чакаме триумф. Не би трябвало да се вършат илюзии и във връзка с Индия.
От позиция на времето, за какво ни изненада войната в Украйна? Май единствено англичаните имаха точни данни, че Путин ще нахлуе и ще опита да я превземе.
Аз не съм склонен, че войната ни е изненадала. На първо място, 2008-2012 година непрекъснат представител на РФ в НАТО бе Димитър Рогозин. И би трябвало да се огледа развиването му след този интервал. И сега Рогозин е началник на доброволческите отряди. В този интервал бе и срещата на НАТО в Букурещ, а Рогозин бе поканен по отношение на идното тогава решение за разширение на НАТО. И доста добре си припомням неговите думи: " Не разсърдвайте съветския мечок. Правете каквото желаете, само че до границата с Русия. " След това имаме Крим, " Северен поток ", " Южен поток ", първите контракти сред Русия и Китай за доставка на газ. През 2009 или 2010 година имах диалог с представител на ФСБ в Берлин. И той ми сподели следната сентенция: " Курица не птица, и Украйна не заграница ". Това е методът на мислене в Русия. Няма по какъв начин всичко това да остане неусетно за познавачите на Русия. Към това би трябвало да прибавим и вътрешнополитическото подсилване на режима на Путин през този интервал. А във връзка с България още през 2015 и 2016 година започнаха първите хибридни офанзиви в медиите. Включително и против министър-председателя на страната (по това време постът се заемаше от Бойко Борисов, бел.ред.). Няма нищо инцидентно във всичко това, което се натрупваше във времето. Така че за мен подготовката за война не би трябвало да е изненада, в случай че ние сме го пропуснали, това е наш проблем.
Защо България към момента не съумява да противодейства на съветските хибридни офанзиви?
Отдавна бе построен на равнище Европейски Съюз център за противопоставяне на хибридните офанзиви. И ние към момента не сме член на този център. Нашето предпочитание бе да участваме, само че не зная по какви аргументи не успяхме да се включим. Или по-скоро не бих желал да ги разясня. Ако бяхме член, нещата щяха да са сложени по различен метод. Но това е наш проблем, че не съумяваме да противодействаме, не е проблем на съветската страна.
Смятате ли че българските служби сега са добре признати от сътрудниците си в НАТО? Твърди се, че са пробити от руснаците, и може би като се изключи СВР, съдружниците гледат със подозрение на тях?
Не е професионално да давам оценки. Но единствено един факт, който остана неусетен от специалистите по сигурността или те се опасяват да го посочат. При първите наказания по " Магнитски " бе включено името на един треторазряден някогашен чиновник на българска специфична работа (Илко Желязков, някогашен чиновник на ДАНС - бел. ред.). Може би там е отговорът на този въпрос. Защо американската страна го включи в този лист? И евентуално би трябвало да се огледа по-задълбочено какво се случи след 2019 година в службите с експертите. Не бих желал да разясня неща от кухнята на специфичните служби, познавам забележителна част от процесите, които се развиват там, и има много обезпокоителни обстоятелства, които не бяха в интерес и на трите специфични служби. А във връзка с съдружниците - не може да получаваш настояща информация, в случай че не си в положение да предоставиш такава.
Опасенията са, че президентът Радев е овладял изцяло службите, откакто назначи със своите служебни държавни управления свои началници. Споделяте ли ги?
Не бих употребявал глагола " преодоляване ". Трябва деликатно да бъде регистрирано, че един държавен началник има нужните канали за информация за работата на службите и по линия на НАТО, и по линия на Европейски Съюз. За мен от 2018 година страницата на специфичните служби е затворена и в никакъв случай не съм се стремил да демонстрирам нездравословен интерес. Но зная по какъв начин работят службите и по какъв начин би могло да бъдат компрометирани.
Подготвят се промени в законите за ДАНС и ДАР, тъй че президентът да бъде отстранен при назначението на ръководители. Според вас кой е по-добрият механизъм за назначение на шефовете на служби - сегашният или този, който се разисква?
Не бих се заел с механизъм за назначение на началниците на специфични служби. Това са политически решения, не е работа на специалистите. Но 2015 година законите за ДАНС и ДАР бяха добре уравновесени. Специалните служби би трябвало да бъдат подчинени на изпълнителната власт, по този начин както е в целия свят. Правителството взема политическите решения и реализира управлението на страната. Специалните служби са част от процеса на взимане на политически решения, като дават изпреварваща, справедлива и тествана информация. И тук по-голям е въпросът какви задания ще им слагат държавното управление и президентът. Трябва и да се познават добре опциите, кадровото комплектуване. Много значим е и един активен надзор върху службите от страна на парламентарните комисии. Има доста стратегически въпроси - и енергетика, и стопанска система, и интернационалните планове. Сериозно би трябвало да се подходи и към Съвета по сигурност към Министерски съвет. Той би трябвало да бъде работен орган и там да се разискват и вземат всички значими решения с отношение към националната сигурност. Този съвет не може да е орган, който да облича политическите решения в някаква форма. Там би трябвало да се реализира и координацията на службите по съответните задания. Информацията от службите би трябвало да е идентична за ръководителя на Народно събрание, премиера и президента. А на ръководителите на служби би трябвало да бъде дадена цялостна независимост да назначават хората, с които ще извършват дилемите си. Всяка интервенция извън е контрапродуктивна. Всеки компромис при назначението на фрагменти коства доста скъпо. И би трябвало да е ясно на политиците, че мъчно можеш да управляваш управлението на специфична работа и да очакваш резултати от нея.
Ще ви помоля да коментирате два момента, в които службите действаха необичайно. Единият е, когато дни преди Русия да нападне Украйна, увериха Народното събрание, че война няма да има. А вторият еа нападките на шефа на ДАНС против политици в пленарната зала. Това възможно държание ли е?
Не бих желал да давам оценки, тъй като познавам ръководителите на службите. Моето мнение е, че ръководителят на специфична работа не би трябвало по никакъв метод да взе участие във вътрешнополитическия живот на страната или да употребява информацията, с която разполага, за интервенция в него. Това не е в интерес нито на службата, нито на страната. А във връзка с Украйна мисля, че първоначално изброих задоволително събития, които да дадат на всеки началник на специфична работа опцията да каже: да, война ще избухне.
Вие сте водили разузнаването. Имаше ли политически напън да работите по едни тематики и други да неглижирате?
Не. Като началник на ДАР съм работил с 3 постоянни кабинета и 3 служебни. Такива опити в никакъв случай не е имало. ДАР работеше доста добре и с президентите и с министър-председателите и в никакъв случай не сме получавали предварителни поръчки каква информация да предоставим.
Визитка
Роден е през 1959 година във великотърновското с. Недан. Учи в школата на Министерство на вътрешните работи. През 1990 година е шпионин в поделение " Контраразузнаване " към службата за отбрана на конституцията. 2002-2004 година е шеф на Регионална дирекция на вътрешните работи - Велико Търново. Работи в Национална разузнавателна служба като шеф на разнообразни отдели. От 2007 до 2011 година е офицер за връзка на Национална разузнавателна служба с Берлин. 2011-2012 година е шеф на отдел " Асиметрични закани ".
При първите наказания " Магнитски " бе включен някогашен чиновник на наша работа, може би това дава отговор на въпроса имат вяра ли ни съдружниците
Още 2015 година започнаха съветските офанзиви против България, в това число и против министър-председателя
Г-н Димитров, спектакъл ли бе, или първо пропукване на режима на Путин метежът на Пригожин?
Няма да употребявам нито едното, нито другото определение. И да е имало известно пропукване на режима, е рано да се вършат прогнози в тази посока. Безспорно имиджът на Путин като владетел след опита за бунт на " Вагнер " до известна степен се срина. Решителността му да работи твърдо продължи по-малко от един ден. А въстанието на " Вагнер " в същото време ускори екстремистката съпротива. Нито един от видните олигарси не се изрече обществено изрично в поддръжка на Путин. Руският президент раздуха спора сред " Вагнер " и министерството на защитата и съумя да осъществя съответни тактически цели - Евгений Пригожин към този момент няма да му тежи толкоз доста и да му основава проблеми, защото ЧВК " Вагнер " мъчно ще продължи да съществува в същия си тип. По този метод ще успее да внесе известно утешение към Запада във връзка с присъединяване на групировката в Африка и Близкия изток.
Очаквате ли Путин да успее да заздрави хватката си сходно на Ердоган, или до шест месеца ще забележим нова съветска гражданска война, каквито прогнози се чуха?
Не смятам, че на този стадий би трябвало да вършим сходни прогнози и да чакаме нова съветска гражданска война. Трябва да погледнем разликите. Ердоган остави нещата да отидат малко по-далеч и работи по-твърдо и по-решително. Но както Турция тогава, по този начин и в този момент Русия не би трябвало да се изключва от геополитическите действителности. Не бива да се прави и цялостен паралел във връзка с вътрешнополитическото състояние при Ердоган и това в Русия. Според мен трите колони, на които се крепи режимът на Путин, най-малко досега са много постоянни. Апаратът за сигурност е изключително постоянен. Олигарсите също. Те ненапълно са компрометирани в целия свят, не се усещат най-добре в това си амплоа, само че все пак за момента нямат различен вид. Политическата колона също стои устойчиво. За мен Путин е разполагал с предварителна информация за проектите на Пригожин и го е оставил да стигне малко по-далеч, само че не толкоз надалеч, колкото бяха нещата в Турция. Това се удостоверява и от реакциите на нашите западни сътрудници. Те бяха много премерени в деня на метежа и никой не се ангажира с съответни оценки. ФСБ и ГРУ не може да не са упражнявали надзор върху " Вагнер ", изключително когато става въпрос за финансирането на групировката. Включително и корупционните покупко-продажби се следят деликатно и не бих подхранвал вяра, че тези вътрешнополитически процеси ще оказват помощ на Украйна. Путин ще подходи още по-агресивно, с цел да потвърди, че армията владее обстановката. И ударите против цивилни цели в Украйна ще станат още по-брутални. Бих цитирал един от водещите специалисти по сигурността в Германия - проф. Волфганг Ишингер, ръководител на фондация " Мюнхенска конференция за сигурността ". Той сподели: " Конфликтът в Украйна следва да се гледа като един маратон, а не като тичане на 100 м. " Русия няма никакъв интерес да завърши този боен спор. Според мен съветската страна ще стартира да води съществени договаряния едвам когато у Путин узрее мисълта, че продължаването с военни средства няма да донесе повече прогрес. И отсам тактиката е ясна - би трябвало да продължи всякаква поддръжка за Украйна. Защото развиването на обстановката значително зависи от американската страна. Но би трябвало да се гледа и ролята на Китай във войната. В 12-те китайски точки има и плюсове, и минуси. Една от точките са наказания единствено с мандата на Организация на обединените нации, което не е в наш интерес и в полза на нашите сътрудници.
Но има и един доста разумен миг - цялостен отвод от нуклеарна ескалация. Китай има опция да се включи интензивно в приключването на един европейски спор. Заради това са и усилените диалози сега сред Вашингтон и Брюксел. Винаги, когато Вашингон и Брюксел заговорят на един език, може да чакаме триумф. Не би трябвало да се вършат илюзии и във връзка с Индия.
От позиция на времето, за какво ни изненада войната в Украйна? Май единствено англичаните имаха точни данни, че Путин ще нахлуе и ще опита да я превземе.
Аз не съм склонен, че войната ни е изненадала. На първо място, 2008-2012 година непрекъснат представител на РФ в НАТО бе Димитър Рогозин. И би трябвало да се огледа развиването му след този интервал. И сега Рогозин е началник на доброволческите отряди. В този интервал бе и срещата на НАТО в Букурещ, а Рогозин бе поканен по отношение на идното тогава решение за разширение на НАТО. И доста добре си припомням неговите думи: " Не разсърдвайте съветския мечок. Правете каквото желаете, само че до границата с Русия. " След това имаме Крим, " Северен поток ", " Южен поток ", първите контракти сред Русия и Китай за доставка на газ. През 2009 или 2010 година имах диалог с представител на ФСБ в Берлин. И той ми сподели следната сентенция: " Курица не птица, и Украйна не заграница ". Това е методът на мислене в Русия. Няма по какъв начин всичко това да остане неусетно за познавачите на Русия. Към това би трябвало да прибавим и вътрешнополитическото подсилване на режима на Путин през този интервал. А във връзка с България още през 2015 и 2016 година започнаха първите хибридни офанзиви в медиите. Включително и против министър-председателя на страната (по това време постът се заемаше от Бойко Борисов, бел.ред.). Няма нищо инцидентно във всичко това, което се натрупваше във времето. Така че за мен подготовката за война не би трябвало да е изненада, в случай че ние сме го пропуснали, това е наш проблем.
Защо България към момента не съумява да противодейства на съветските хибридни офанзиви?
Отдавна бе построен на равнище Европейски Съюз център за противопоставяне на хибридните офанзиви. И ние към момента не сме член на този център. Нашето предпочитание бе да участваме, само че не зная по какви аргументи не успяхме да се включим. Или по-скоро не бих желал да ги разясня. Ако бяхме член, нещата щяха да са сложени по различен метод. Но това е наш проблем, че не съумяваме да противодействаме, не е проблем на съветската страна.
Смятате ли че българските служби сега са добре признати от сътрудниците си в НАТО? Твърди се, че са пробити от руснаците, и може би като се изключи СВР, съдружниците гледат със подозрение на тях?
Не е професионално да давам оценки. Но единствено един факт, който остана неусетен от специалистите по сигурността или те се опасяват да го посочат. При първите наказания по " Магнитски " бе включено името на един треторазряден някогашен чиновник на българска специфична работа (Илко Желязков, някогашен чиновник на ДАНС - бел. ред.). Може би там е отговорът на този въпрос. Защо американската страна го включи в този лист? И евентуално би трябвало да се огледа по-задълбочено какво се случи след 2019 година в службите с експертите. Не бих желал да разясня неща от кухнята на специфичните служби, познавам забележителна част от процесите, които се развиват там, и има много обезпокоителни обстоятелства, които не бяха в интерес и на трите специфични служби. А във връзка с съдружниците - не може да получаваш настояща информация, в случай че не си в положение да предоставиш такава.
Опасенията са, че президентът Радев е овладял изцяло службите, откакто назначи със своите служебни държавни управления свои началници. Споделяте ли ги?
Не бих употребявал глагола " преодоляване ". Трябва деликатно да бъде регистрирано, че един държавен началник има нужните канали за информация за работата на службите и по линия на НАТО, и по линия на Европейски Съюз. За мен от 2018 година страницата на специфичните служби е затворена и в никакъв случай не съм се стремил да демонстрирам нездравословен интерес. Но зная по какъв начин работят службите и по какъв начин би могло да бъдат компрометирани.
Подготвят се промени в законите за ДАНС и ДАР, тъй че президентът да бъде отстранен при назначението на ръководители. Според вас кой е по-добрият механизъм за назначение на шефовете на служби - сегашният или този, който се разисква?
Не бих се заел с механизъм за назначение на началниците на специфични служби. Това са политически решения, не е работа на специалистите. Но 2015 година законите за ДАНС и ДАР бяха добре уравновесени. Специалните служби би трябвало да бъдат подчинени на изпълнителната власт, по този начин както е в целия свят. Правителството взема политическите решения и реализира управлението на страната. Специалните служби са част от процеса на взимане на политически решения, като дават изпреварваща, справедлива и тествана информация. И тук по-голям е въпросът какви задания ще им слагат държавното управление и президентът. Трябва и да се познават добре опциите, кадровото комплектуване. Много значим е и един активен надзор върху службите от страна на парламентарните комисии. Има доста стратегически въпроси - и енергетика, и стопанска система, и интернационалните планове. Сериозно би трябвало да се подходи и към Съвета по сигурност към Министерски съвет. Той би трябвало да бъде работен орган и там да се разискват и вземат всички значими решения с отношение към националната сигурност. Този съвет не може да е орган, който да облича политическите решения в някаква форма. Там би трябвало да се реализира и координацията на службите по съответните задания. Информацията от службите би трябвало да е идентична за ръководителя на Народно събрание, премиера и президента. А на ръководителите на служби би трябвало да бъде дадена цялостна независимост да назначават хората, с които ще извършват дилемите си. Всяка интервенция извън е контрапродуктивна. Всеки компромис при назначението на фрагменти коства доста скъпо. И би трябвало да е ясно на политиците, че мъчно можеш да управляваш управлението на специфична работа и да очакваш резултати от нея.
Ще ви помоля да коментирате два момента, в които службите действаха необичайно. Единият е, когато дни преди Русия да нападне Украйна, увериха Народното събрание, че война няма да има. А вторият еа нападките на шефа на ДАНС против политици в пленарната зала. Това възможно държание ли е?
Не бих желал да давам оценки, тъй като познавам ръководителите на службите. Моето мнение е, че ръководителят на специфична работа не би трябвало по никакъв метод да взе участие във вътрешнополитическия живот на страната или да употребява информацията, с която разполага, за интервенция в него. Това не е в интерес нито на службата, нито на страната. А във връзка с Украйна мисля, че първоначално изброих задоволително събития, които да дадат на всеки началник на специфична работа опцията да каже: да, война ще избухне.
Вие сте водили разузнаването. Имаше ли политически напън да работите по едни тематики и други да неглижирате?
Не. Като началник на ДАР съм работил с 3 постоянни кабинета и 3 служебни. Такива опити в никакъв случай не е имало. ДАР работеше доста добре и с президентите и с министър-председателите и в никакъв случай не сме получавали предварителни поръчки каква информация да предоставим.
Визитка
Роден е през 1959 година във великотърновското с. Недан. Учи в школата на Министерство на вътрешните работи. През 1990 година е шпионин в поделение " Контраразузнаване " към службата за отбрана на конституцията. 2002-2004 година е шеф на Регионална дирекция на вътрешните работи - Велико Търново. Работи в Национална разузнавателна служба като шеф на разнообразни отдели. От 2007 до 2011 година е офицер за връзка на Национална разузнавателна служба с Берлин. 2011-2012 година е шеф на отдел " Асиметрични закани ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ