Йотова: България трябва да участва активно в изготвянето на новата селскостопанска политика на ЕС
Не можем да се съгласим с оферти за пренасочване на средства, предопределени за селското стопанство, към новата политика за превъоръжаване, уточни
България би трябвало да взе участие интензивно в правенето на новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, като пази своите специфики, както и в коригирането на пропуски и дефекти. България би трябвало да бъде индивид в правенето на програмата, а не реализатор на решения, които по-късно ще се окажат неработещи. Това съобщи вицепрезидентът на откриването на полемиката " Мястото на България в новата визия на Европейска комисия за земеделие и храни “. Експертният конгрес се провежда от Green Transition Forum и Българската земеделска камара, с поддръжката на Dir.bg. Йотова дефинира форума като своевременен и значим в подтекста на нуждата от нова селскостопанска политика.
Вицепрезидентът посочи с паника, че в последните 20 години България е изгубила огромна част от дребните и междинните стопанства за произвеждане на плодове и зеленчуци, които са гръбнакът на бранша. По данни на браншовата камара има отлив от към 600-700 хиляди души в бранша. " Дълги години в България политическото говорене за земеделието остана клиширано, без да се стигне до дълготрайни решения. Днес обаче сме изправени пред нов подтекст – имаме все по-силен публичен напън да възстановим българското произвеждане, да върнем неговата конкурентоспособност, да подсигуряваме здравето на жителите с качествена храна и по едно и също време с това да развиваме мощен бизнес “, уточни Йотова.
Вицепрезидентът дефинира като основен миг за България позицията за смяна на европейската селскостопанска политика. " България има обичаи в производството на качествени артикули, само че предизвикването през днешния ден е положителните обичаи и дадености на страната ни да дават отговор както на високите условия на Европейския съюз, по този начин и да се трансфорат в конкурентно преимущество “, съобщи тя.
Според една от главните алтернативи е какъв да бъде методът към вноса на продукцията от трети страни - протекционизъм или прекомерно демократични условия, с цел да не се стига до банкрути на европейски, включително и български производители. " Механизми и принадлежности има задоволително, би трябвало да бъдат съответно приложени в отбрана на европейските фермери “, уточни вицепрезидентът.
В изявлението си в детайли уточни предложенията за преосмисляне на европейските политики по отношение на провокации от вътрешен и външен темперамент. Тя цитира показания предходната година отчет на Марио Драги " Бъдещето на европейската конкурентност “, в който се приканва за радикална смяна – съответно нарастване на европейската продуктивност. Йотова сложи тематиките за енергийната сигурност и декарбонизацията, като акцентира, че те не би трябвало да изключват конкурентоспособността и растежа. Във връзка с това вицепрезидентът уточни прекомерно амбициозната " Зелена договорка “, която завиши условията към фермерите, без те да бъдат подкрепени в допълнение с финансиране, а бюджетът на програмата беше понижен.
изброи предложенията на Европейската комисия за редица промени в европейските политики за конкурентоспособност и стабилно развиване, като акцентира нуждата от опростяване на регулациите, на тромавите процедури и дългия бюрократичен път от концепцията до решението.
беше безапелационна, че Общата селскостопанска политика освен би трябвало да бъде предпазена, само че и развита съгласно новите геополитически провокации. " Няма по какъв начин да се съгласим с възможни оферти за пренасочване на средства, предопределени за селското стопанство към други политики, препоръчани от Европейската комисия. Такава полемика към този момент тече във връзка с пренасочване на средствата от кохезионните фондове към новата политика за превъоръжаване “, акцентира вицепрезидентът.
България би трябвало да взе участие интензивно в правенето на новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, като пази своите специфики, както и в коригирането на пропуски и дефекти. България би трябвало да бъде индивид в правенето на програмата, а не реализатор на решения, които по-късно ще се окажат неработещи. Това съобщи вицепрезидентът на откриването на полемиката " Мястото на България в новата визия на Европейска комисия за земеделие и храни “. Експертният конгрес се провежда от Green Transition Forum и Българската земеделска камара, с поддръжката на Dir.bg. Йотова дефинира форума като своевременен и значим в подтекста на нуждата от нова селскостопанска политика.
Вицепрезидентът посочи с паника, че в последните 20 години България е изгубила огромна част от дребните и междинните стопанства за произвеждане на плодове и зеленчуци, които са гръбнакът на бранша. По данни на браншовата камара има отлив от към 600-700 хиляди души в бранша. " Дълги години в България политическото говорене за земеделието остана клиширано, без да се стигне до дълготрайни решения. Днес обаче сме изправени пред нов подтекст – имаме все по-силен публичен напън да възстановим българското произвеждане, да върнем неговата конкурентоспособност, да подсигуряваме здравето на жителите с качествена храна и по едно и също време с това да развиваме мощен бизнес “, уточни Йотова.
Вицепрезидентът дефинира като основен миг за България позицията за смяна на европейската селскостопанска политика. " България има обичаи в производството на качествени артикули, само че предизвикването през днешния ден е положителните обичаи и дадености на страната ни да дават отговор както на високите условия на Европейския съюз, по този начин и да се трансфорат в конкурентно преимущество “, съобщи тя.
Според една от главните алтернативи е какъв да бъде методът към вноса на продукцията от трети страни - протекционизъм или прекомерно демократични условия, с цел да не се стига до банкрути на европейски, включително и български производители. " Механизми и принадлежности има задоволително, би трябвало да бъдат съответно приложени в отбрана на европейските фермери “, уточни вицепрезидентът.
В изявлението си в детайли уточни предложенията за преосмисляне на европейските политики по отношение на провокации от вътрешен и външен темперамент. Тя цитира показания предходната година отчет на Марио Драги " Бъдещето на европейската конкурентност “, в който се приканва за радикална смяна – съответно нарастване на европейската продуктивност. Йотова сложи тематиките за енергийната сигурност и декарбонизацията, като акцентира, че те не би трябвало да изключват конкурентоспособността и растежа. Във връзка с това вицепрезидентът уточни прекомерно амбициозната " Зелена договорка “, която завиши условията към фермерите, без те да бъдат подкрепени в допълнение с финансиране, а бюджетът на програмата беше понижен.
изброи предложенията на Европейската комисия за редица промени в европейските политики за конкурентоспособност и стабилно развиване, като акцентира нуждата от опростяване на регулациите, на тромавите процедури и дългия бюрократичен път от концепцията до решението.
беше безапелационна, че Общата селскостопанска политика освен би трябвало да бъде предпазена, само че и развита съгласно новите геополитически провокации. " Няма по какъв начин да се съгласим с възможни оферти за пренасочване на средства, предопределени за селското стопанство към други политики, препоръчани от Европейската комисия. Такава полемика към този момент тече във връзка с пренасочване на средствата от кохезионните фондове към новата политика за превъоръжаване “, акцентира вицепрезидентът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ