Налудничавите, но ефективни идеи за неутрализиране на замърсяването
Не можем без промишлености, които са мощно подвластни от въглерода, като въглища, природен газ, бетонобъркачки или нефтохимикали, тъй като с помощта на тях ние получаваме съществени артикули за нашето всекидневие. Възможно е обаче да се понижат излъчванията му в атмосферата посредством процеси, които улавят издадения CO2. В тази битка към този момент има две съществени системи. Тази, която се пробва да улови този въглерод от атмосферата и тази, която се пробва да го улови непосредствено в дейностите, където се създава. И в двете се изследват частични решения, само че те могат да оказват помощ за облекчение на казуса, написа Niusdiario.es.
Ауди и торфените блата в Германия
Това е доста обещаващо изследване, защото торфените блата са находищата, които съдържат най-вече въглерод в най-малкото пространство от земната повъхност. Въпреки че покриват единствено 3% от повърхността на планетата, те съхраняват повече въглерод от цялата биомаса в горите на Земята. Блатото е влажна зона, нормално цялостна с разлагащ се растителен материал, кал и тиня.
Фондацията на Audi за околна среда организира изследване в разнообразни региони на Германия за това по какъв начин опазването на тези торфени блата в земеделските земи може да бъде възнаградено за напъните, положени при такова органично и естествено хващане на CO2. От друга страна, те също учат по какъв начин биха могли да комбинират способи на развъждане като палудикултура (земеделие във влажни зони), както и комбинацията му с фотоволтаично потомство.
" Прахосмукачки " в Швейцария
Тези заводи за попиване на CO2 от въздуха към този момент работят и в Швейцария, и в Исландия, и на други места. ClimeWorks е компанията, която ги ръководи и нейната задача е да филтрира атмосферата, като отделя въглерода и по-късно го концентрира, смесва с вода и го изпраща подземен, за предпочитане измежду базалтови скали. Там за по-малко от две години този въглерод ще се минерализира и ще се фиксира.
Цената е висока, защото коства към 500 евро на звук за пречистване и добиване на CO2, само че в случай че тези въглеродни " заводи " се комбинират с други геотермални централи, както CarbFix прави в Исландия, ръководството им ще излезе малко по-евтино. Но успеваемостта му е забавна. Според някои измервания, осъществени в сходен цех в Янчаг (Китай), тези уреди биха могли да улавят CO2, отделян от към 80 000 автомобила годишно.
Кули в Китай
В Пекин се организират проби с великански кули или комини с дължина над 18 метра, които употребяват светлина и слънчева топлота, с цел да загреят въздуха и да го насочат към серия от свързани филтри, които събират въглерод и връщат сред 5 и 8 милиона метра кубически метра чист въздух в атмосферата всеки ден, което съставлява 19% понижение на частиците от околната среда.
Идеята е да се мащабират тези кули, като те доближат до 500 метра височина. Полученият материал, който има повече от 40% въглерод, е вещество, доста сходно на диамантите. За изработката на всяко парче се употребява въглерода, получен след пречистване на 1000 кубически метра пекински въздух.
Балони в Африка
High Hopes е дребна израелска компания, съвсем лаборатория. Голямата концепция идва от нейния създател - ученият Еран Орен, който осъзнава, че с цел да се понижат разноските за попиване на CO2, е належащо да се премине към горния пласт на атмосферата, където температурата пада под 80 градуса по Целзий, което води до промяна на CO2, с известна помощ, само че доста елементарно, в изсъхнал лед. Този развой се назовава криодекантация. Освен това, съществуването на вятър разрешава замразеният въглерод да се събира съвсем без да е належащо да се харчи сила за прекосяване на въздуха през филтрите.
Идеята е да се изстрелят балони с парещ въздух на височина сред 10 и 15 километра, където да прекарват известно време в събиране на CO2 и по-късно да ги карат да се спускат. С повишението на температурата CO2 ще се преобразува назад в газ, като се слага под налягане в специфични резервоари и е подготвен за " геоотвличане " в земните глъбини.
Според този академик сега директното добиване на CO2 от въздуха е количество, което е към 1000 тона годишно. Еран Орен има вяра, че е допустимо да мащабира системата му, с цел да събира 10 милиона тона годишно, което съгласно него ще има действително влияние върху чистотата на въздуха. Той показва, че неговата система не изисква прекалено много личен състав, нито големи заводи, нито несъразмерни енергийни разноски и нужните технологии към този момент са създадени и тествани, както и нужните балони с парещ въздух, които са тествани в изследвания както от Гугъл, по този начин и от НАСА.
Бетон в САЩ
Ами в случай че от него може да се направи 60% въглероден циментиращ сътрудник, който да се добави към строителния бетон? Идеята на американската компания CO2Concrete има способ за ориентиране на газовете от изгарянето на фабричните комини към тип конвекционна фурна, разреждаща CO2 във вода, образувайки тип цимент, който може да се прибавя към бетона за реализиране на ултраустойчив артикул, усъвършенстван с към 15 кг въглерод на пространствен метър.
Друга компания, отдадена на същата концепция, е Solidia Technologies. И още, компанията CCM желае да трансформира този CO2 в калциев карбонат, който може да се употребява при производството на фармацевтични артикули, пластмаси или паста за зъби.
Синтетични горива в Испания
Улавянето на CO2 по време на излъчванията му в колите е метод, който към този момент е патентован от Хосе Рамон Серано, откривател от Политехническия университет във Валенсия. Благодарение на керамичните мембрани, той отделя въглерода и го изпраща в преносими резервоари, чието наличие може да бъде възобновено по-късно.
Компании като Repsol към този момент работят освен по улавянето му, само че и върху последващото му потребление. Repsol Tech Lab създава технология за преобразяване на CO2 в синтетични горива. За тази цел тя към този момент започва план покрай своята рафинерия Petronor за създаване на една от най-големите съоръжения за синтетични горива в света, чиито единствени първични материали ще бъдат CO2 и зелен водород, генерирани от електролизата на водата с възобновима сила. Тази апаратура и последващите вложения (60 милиона евро) са избрани от FuelsEurope, асоциацията на рафиниращата индустрия в Европа, като една от най-подходящите научноизследователски и развойни начинания за декарбонизация на бранша.
Ауди и торфените блата в Германия
Това е доста обещаващо изследване, защото торфените блата са находищата, които съдържат най-вече въглерод в най-малкото пространство от земната повъхност. Въпреки че покриват единствено 3% от повърхността на планетата, те съхраняват повече въглерод от цялата биомаса в горите на Земята. Блатото е влажна зона, нормално цялостна с разлагащ се растителен материал, кал и тиня.
Фондацията на Audi за околна среда организира изследване в разнообразни региони на Германия за това по какъв начин опазването на тези торфени блата в земеделските земи може да бъде възнаградено за напъните, положени при такова органично и естествено хващане на CO2. От друга страна, те също учат по какъв начин биха могли да комбинират способи на развъждане като палудикултура (земеделие във влажни зони), както и комбинацията му с фотоволтаично потомство.
" Прахосмукачки " в Швейцария
Тези заводи за попиване на CO2 от въздуха към този момент работят и в Швейцария, и в Исландия, и на други места. ClimeWorks е компанията, която ги ръководи и нейната задача е да филтрира атмосферата, като отделя въглерода и по-късно го концентрира, смесва с вода и го изпраща подземен, за предпочитане измежду базалтови скали. Там за по-малко от две години този въглерод ще се минерализира и ще се фиксира.
Цената е висока, защото коства към 500 евро на звук за пречистване и добиване на CO2, само че в случай че тези въглеродни " заводи " се комбинират с други геотермални централи, както CarbFix прави в Исландия, ръководството им ще излезе малко по-евтино. Но успеваемостта му е забавна. Според някои измервания, осъществени в сходен цех в Янчаг (Китай), тези уреди биха могли да улавят CO2, отделян от към 80 000 автомобила годишно.
Кули в Китай
В Пекин се организират проби с великански кули или комини с дължина над 18 метра, които употребяват светлина и слънчева топлота, с цел да загреят въздуха и да го насочат към серия от свързани филтри, които събират въглерод и връщат сред 5 и 8 милиона метра кубически метра чист въздух в атмосферата всеки ден, което съставлява 19% понижение на частиците от околната среда.
Идеята е да се мащабират тези кули, като те доближат до 500 метра височина. Полученият материал, който има повече от 40% въглерод, е вещество, доста сходно на диамантите. За изработката на всяко парче се употребява въглерода, получен след пречистване на 1000 кубически метра пекински въздух.
Балони в Африка
High Hopes е дребна израелска компания, съвсем лаборатория. Голямата концепция идва от нейния създател - ученият Еран Орен, който осъзнава, че с цел да се понижат разноските за попиване на CO2, е належащо да се премине към горния пласт на атмосферата, където температурата пада под 80 градуса по Целзий, което води до промяна на CO2, с известна помощ, само че доста елементарно, в изсъхнал лед. Този развой се назовава криодекантация. Освен това, съществуването на вятър разрешава замразеният въглерод да се събира съвсем без да е належащо да се харчи сила за прекосяване на въздуха през филтрите.
Идеята е да се изстрелят балони с парещ въздух на височина сред 10 и 15 километра, където да прекарват известно време в събиране на CO2 и по-късно да ги карат да се спускат. С повишението на температурата CO2 ще се преобразува назад в газ, като се слага под налягане в специфични резервоари и е подготвен за " геоотвличане " в земните глъбини.
Според този академик сега директното добиване на CO2 от въздуха е количество, което е към 1000 тона годишно. Еран Орен има вяра, че е допустимо да мащабира системата му, с цел да събира 10 милиона тона годишно, което съгласно него ще има действително влияние върху чистотата на въздуха. Той показва, че неговата система не изисква прекалено много личен състав, нито големи заводи, нито несъразмерни енергийни разноски и нужните технологии към този момент са създадени и тествани, както и нужните балони с парещ въздух, които са тествани в изследвания както от Гугъл, по този начин и от НАСА.
Бетон в САЩ
Ами в случай че от него може да се направи 60% въглероден циментиращ сътрудник, който да се добави към строителния бетон? Идеята на американската компания CO2Concrete има способ за ориентиране на газовете от изгарянето на фабричните комини към тип конвекционна фурна, разреждаща CO2 във вода, образувайки тип цимент, който може да се прибавя към бетона за реализиране на ултраустойчив артикул, усъвършенстван с към 15 кг въглерод на пространствен метър.
Друга компания, отдадена на същата концепция, е Solidia Technologies. И още, компанията CCM желае да трансформира този CO2 в калциев карбонат, който може да се употребява при производството на фармацевтични артикули, пластмаси или паста за зъби.
Синтетични горива в Испания
Улавянето на CO2 по време на излъчванията му в колите е метод, който към този момент е патентован от Хосе Рамон Серано, откривател от Политехническия университет във Валенсия. Благодарение на керамичните мембрани, той отделя въглерода и го изпраща в преносими резервоари, чието наличие може да бъде възобновено по-късно.
Компании като Repsol към този момент работят освен по улавянето му, само че и върху последващото му потребление. Repsol Tech Lab създава технология за преобразяване на CO2 в синтетични горива. За тази цел тя към този момент започва план покрай своята рафинерия Petronor за създаване на една от най-големите съоръжения за синтетични горива в света, чиито единствени първични материали ще бъдат CO2 и зелен водород, генерирани от електролизата на водата с възобновима сила. Тази апаратура и последващите вложения (60 милиона евро) са избрани от FuelsEurope, асоциацията на рафиниращата индустрия в Европа, като една от най-подходящите научноизследователски и развойни начинания за декарбонизация на бранша.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ