Как американски университет се наведе пред политическия ислям
Не можех да допускам на очите си, че случаят, за който ще стане дума и който бе маркиран и в „ Ню Йорк таймс “, се е случил в Съединените американски щати, които се считат за един от главните стълбове на демокрацията, правата на индивида, свободата на словото и академичното изложение. Миналия ноември дребният частен университет Хамлайн (Hamline) в Сейнт Пол, Минесота, уволнил професорката по история на изкуството Ерика Лопес Брайтър, откакто няколко мюсюлмански студенти декларирали, че е обидила ислямската вяра. Обидата се състояла в това, че тя посочила видеоматериал за ислямското изкуство, в който се демонстрират рисунки на пророка Мохамед от „ Хроника на историята " на Рашид ал-Дин ал-Фарси.
Това произведение, датиращо от четиринадесети век, е добито от библиотеката на Единбургския университет. Илюстрацията демонстрира, по какъв начин пророкът Мохамед получава първото признание на Корана от ръцете на архангел Гавраил. Според публикация от Кристиане Грубер, професор по история на ислямските изкуства в Университета на Мичиган, оповестена в списание Newlinesо, мнозина историци и шефове на музеи считат тази рисунка за един от най-важните шедьоври на персийските ръкописи. Тя постоянно се разисква в часовете по история на ислямското изкуство в американски, европейски, арабски, турски и ирански университети. Освен нея, видеоматериалът включвал и рисунка на пророка Мохамед, чието лице е покрито с воал и с ореол към главата, нарисувана от Мустафа Ибн Уали ал-Османи през шестнадесети век като илюстрация на ръкопис за биографията на Пророка.
От почитание към чувствителността по тази тематика на своите мюсюлмански студенти, професор Брайтър записала в авансово раздадената стратегия, че ще покаже фотоси на картини и рисунки на религиозни фигури, в това число рисунки на пророка Мохамед и на Буда, и че в тази връзка е подготвена да разиска с тях възможните им запаси. По време на самата лекция тя също дала опция на тези, които не желаят да участват по време на видеото, да изоставен класа. Нито един от студентите й обаче не се възползвал от тази опция.
По време на своята лекция професор Брайтър, сходно на всеки откривател на ислямските изкуства, припомнила, че в исляма съществува възбрана на изобразяването на религиозни фигури или на бога, само че в същото време декларирала, че няма единна ислямска просвета. Според мен, тя обаче пропуснала да спомене, че в действителност Коранът не съдържа експлицитна възбрана на изобразяването на фигури.
Ислямът и рисуването и изобразяването на религиозни фигури и божества
Това, което професор Брайтър твърди, е правилно, само че се отнася за сунитските мюсюлмани като цяло и изключително за арабската културна традиция, в която създателите се придържат към възбраната на рисуването и изобразяването на религиозни фигури и божества, в това число пророка Мохамед и неговите сподвижници. Ситуацията обаче е друга в други значими ислямски култури като Иран, Турция и централноазиатските страни, където през Средновековието процъфтяват изкуствата на миниатюрата и илюстрациите към калиграфските ръкописи. Особено присъщи в частност за шиитската просвета са изображенията на пророка Мохамед, имама Али и неговия наследник имам Хюсеин, в допълнение към сподвижниците им, а също и картини с изображения на ангели.
Ислямът също се развива с времето, като религиозните ритуали се обогатяват със съответните традиции и обичаи на предхождащи култури, отразяващи разнообразието на географските области, в които се популяризира. Всеки стартират с другите школи, секти и религиозни практики в обществата с мюсюлманско болшинство е наясно с това. Ислямът в Африка се развива по друг метод от този в Индия. Отвореният за външно въздействие ислям в Андалусия (поради взаимоотношението си с християните и евреите на Иберийския полуостров) се разграничава от консервативния ислям в Арабския полуостров. Така че, до момента в който арабите насочват творчеството си към развиването на калиграфията, персийските и османските майстори се прочуват с изящните илюстрации и други изображения на разнообразни сюжети, както и в килимарството като настрана изкуство. Тук би трябвало да напомним и за суфийския шейх Джалал ал-Дин ал-Руми, който вкарва в практиката си фамозния танц на дервишите и се отличава с пиетет към музиката. Ислямските джамии илюстрират по-добре от всичко друго богатото многообразие на ислямската архитектура. От друга страна, съществува уахабитското придвижване на Арабския полуостров, което е затворено и пуританско и известно с враждебността си към другите религии и омразата си към шиитската фракция и шиитите като цяло.
Джамиите в Африка, издигнати от дърво и тиня, са изцяло разнообразни от джамиите в Персия със сините им кубета и вълшебни мозайки. В Индия джамията Тадж Махал е неповторим архитектурен шедьовър, който показва родството си с персийската архитектура и изобразителни изкуства. Джамиите в Китай и Индонезия са върхове на ислямското изкуство с азиатската му специфичност.
Веднага след края на лекцията на професор Брайтър част от мюсюлманските й студенти, които са деятели на „ Мюсюлманското приятелство в Америка “, се оплакват на администрацията на университета, в която братствоото явно имало въздействие, че проф. Брайтър е накърнявала техните религиозни усеща. Администрацията се съобразила с доводите им. По думите на суданката Арам Вед Аталла, оглавяваща Асоциацията на мюсюлманските студенти в университета (свързана и финансирана от въпросното братство), лекцията накърнила възприятията й на мюсюлманка и чернокожа и породила у нея чувството, че принадлежи към една общественост, която не я цени и не й засвидетелства същото почитание, което самата тя показва към нея. Подобна реакция не се разграничава от държанието на представителката на Демократическата партия от сомалийски произход Илхан Омар в изявленията си в Конгреса и медиите. Тя също има близки връзки с Мюсюлманското приятелство и с редица арабски и ислямски страни, които поддържат нейните тези.
Други мюсюлмански студенти, които не са участвали на лекцията, също се включили към рецензията и отправили тъжба към администрацията на университета, настоявайки за предприемане на съответни ограничения против професор Брайтър. Студентката Арам се срещнала с професор Брайтър, само че срещата не я задоволила. По-късно професор Брайтър даже изпратила имейл на Арам, в който се извини за неудобството, което може да е предизвикала, и добавяла: „ Никога не съм имала желание да нервирам или да демонстрирам пренебрежение към който и да е студент. “ Брайтър напомнила, че е уведомила студентите си авансово, че ще покаже тези рисунки, с цел да им даде опция да не участват на лекцията.
Най-невероятното в цялата история е решението на администрацията на университета, с което прави оценка държанието на професорката като акт " безспорно необмислен, непочтителен към другите и ислямофобски ". Така през 2022 година американски университет квалифицира един ислямски шедьовър, нарисуван от мюсюлмански калиграф-илюстратор през четиринадесети век по искане на мюсюлмански държател за да уважи пророка Мохамед изобразен сега на божественото признание, като неприятелски на исляма. Следва и уволнението на професор Брайтър.
Сплашване и ограничение университетските свободи
Според потърпевшата деканът на факултета по изкуствата в университета е приравнил проявлението на изображения на пророка Мохамед с расова засегнатост против чернокожите. Преувеличените изказвания на „ възмутените “ достигнали до такава степен, че в свое изявление по този мотив представител на Мюсюлманските братя декларирал, че проявлението на фотоси на пророка Мохамед е еднакво на изказванието, че Хитлер е добър човек. Всъщност, тези неуместни митинги са обидни за логиката, разсъдъка и университетските свободи. Също по този начин, несъразмерните извинения на администрацията на университета и нелепите й опити да успокои мюсюлманските студенти и професионални ислямски деятели не подхождат на институция за висше обучение в едно демократично общество. Уволнението на професор Брайтър от поста й и събитието, че даже не й е предоставена обществена естрада, с цел да се отбрани, са доказателство за триумфа на напъните за заплашване и ограничение университетските свободи, без които нито един университет не може да процъфтява.
През последните седмици случаят с професор Брайтър и позорното и плахо държание на университета Хамлайн получиха медийно внимание, а организации, загрижени за поддържането на университетските свободи, побързаха да осъдят решението за уволнението и да призоват към подновяването на контракта й.
Жалко и изненадващо е, че университетът в Хамлайн приравнява академична презентация на карикатури в чест на пророка Мохамед, считан за един от шедьоврите на ислямското изкуство, на карикатурите на френското списание “Шарли Ебдо ” във Франция, чието име нашумя заради терористичната офанзива през 2015 година
Мрачно бъдеще за университетските свободи и свободата на изложение
След натиска от страна на мюсюлмански студенти и на други ислямски деятели, които в някои случаи пазят подправени жертви, какъвто е казусът с протестиращите в университета Хамлайн, в същото време игнорирайки насилието, жестокостта, корупцията и тиранията на множеството политически системи в страните с мюсюлманско болшинство, президентът на университета уверил въпросните студенти, заявявайки, че уважението към тях „ би трябвало да има преимущество пред академичната независимост “, забравяйки истината за просветителската демократична просвета, която университетите в демократичните страни би трябвало да отстояват, а точно, че в един университет, академичната независимост има преимущество пред всяко друго основание.
Всичко това вещае тъмно бъдеще за университетските свободи и свободата на изложение на фона на възходящото въздействие на екстремистки ислямски и салафистки групи и агресивния политически ислям и Съединени американски щати и Европейски Съюз. В тази връзка би трябвало да напомним, че „ Мюсюлманското приятелство в Америка “, което управлява 85 % от джамиите и ислямските културни центрове в страната, има мощно въздействие върху мюсюлманските жители на Съединени американски щати посредством организация, наречена CARE. Тя също се радва на поддръжката на редица арабски страни, както и на локална поддръжка от левите и демократичните течения във всички държавни институции, университетите и по-голямата част от американските медии. Това обаче не е единствено американски проблем. Подобни произшествия постоянно се случват и в европейските университети, чиито администрации прекланят глави пред насилствени ислямистки и салафитски организации с поддръжката на обособени преподаватели и на левите и демократични партии в съответните страни.
Още по темата
Това произведение, датиращо от четиринадесети век, е добито от библиотеката на Единбургския университет. Илюстрацията демонстрира, по какъв начин пророкът Мохамед получава първото признание на Корана от ръцете на архангел Гавраил. Според публикация от Кристиане Грубер, професор по история на ислямските изкуства в Университета на Мичиган, оповестена в списание Newlinesо, мнозина историци и шефове на музеи считат тази рисунка за един от най-важните шедьоври на персийските ръкописи. Тя постоянно се разисква в часовете по история на ислямското изкуство в американски, европейски, арабски, турски и ирански университети. Освен нея, видеоматериалът включвал и рисунка на пророка Мохамед, чието лице е покрито с воал и с ореол към главата, нарисувана от Мустафа Ибн Уали ал-Османи през шестнадесети век като илюстрация на ръкопис за биографията на Пророка.
От почитание към чувствителността по тази тематика на своите мюсюлмански студенти, професор Брайтър записала в авансово раздадената стратегия, че ще покаже фотоси на картини и рисунки на религиозни фигури, в това число рисунки на пророка Мохамед и на Буда, и че в тази връзка е подготвена да разиска с тях възможните им запаси. По време на самата лекция тя също дала опция на тези, които не желаят да участват по време на видеото, да изоставен класа. Нито един от студентите й обаче не се възползвал от тази опция.
По време на своята лекция професор Брайтър, сходно на всеки откривател на ислямските изкуства, припомнила, че в исляма съществува възбрана на изобразяването на религиозни фигури или на бога, само че в същото време декларирала, че няма единна ислямска просвета. Според мен, тя обаче пропуснала да спомене, че в действителност Коранът не съдържа експлицитна възбрана на изобразяването на фигури.
Ислямът и рисуването и изобразяването на религиозни фигури и божества
Това, което професор Брайтър твърди, е правилно, само че се отнася за сунитските мюсюлмани като цяло и изключително за арабската културна традиция, в която създателите се придържат към възбраната на рисуването и изобразяването на религиозни фигури и божества, в това число пророка Мохамед и неговите сподвижници. Ситуацията обаче е друга в други значими ислямски култури като Иран, Турция и централноазиатските страни, където през Средновековието процъфтяват изкуствата на миниатюрата и илюстрациите към калиграфските ръкописи. Особено присъщи в частност за шиитската просвета са изображенията на пророка Мохамед, имама Али и неговия наследник имам Хюсеин, в допълнение към сподвижниците им, а също и картини с изображения на ангели.
Ислямът също се развива с времето, като религиозните ритуали се обогатяват със съответните традиции и обичаи на предхождащи култури, отразяващи разнообразието на географските области, в които се популяризира. Всеки стартират с другите школи, секти и религиозни практики в обществата с мюсюлманско болшинство е наясно с това. Ислямът в Африка се развива по друг метод от този в Индия. Отвореният за външно въздействие ислям в Андалусия (поради взаимоотношението си с християните и евреите на Иберийския полуостров) се разграничава от консервативния ислям в Арабския полуостров. Така че, до момента в който арабите насочват творчеството си към развиването на калиграфията, персийските и османските майстори се прочуват с изящните илюстрации и други изображения на разнообразни сюжети, както и в килимарството като настрана изкуство. Тук би трябвало да напомним и за суфийския шейх Джалал ал-Дин ал-Руми, който вкарва в практиката си фамозния танц на дервишите и се отличава с пиетет към музиката. Ислямските джамии илюстрират по-добре от всичко друго богатото многообразие на ислямската архитектура. От друга страна, съществува уахабитското придвижване на Арабския полуостров, което е затворено и пуританско и известно с враждебността си към другите религии и омразата си към шиитската фракция и шиитите като цяло.
Джамиите в Африка, издигнати от дърво и тиня, са изцяло разнообразни от джамиите в Персия със сините им кубета и вълшебни мозайки. В Индия джамията Тадж Махал е неповторим архитектурен шедьовър, който показва родството си с персийската архитектура и изобразителни изкуства. Джамиите в Китай и Индонезия са върхове на ислямското изкуство с азиатската му специфичност.
Веднага след края на лекцията на професор Брайтър част от мюсюлманските й студенти, които са деятели на „ Мюсюлманското приятелство в Америка “, се оплакват на администрацията на университета, в която братствоото явно имало въздействие, че проф. Брайтър е накърнявала техните религиозни усеща. Администрацията се съобразила с доводите им. По думите на суданката Арам Вед Аталла, оглавяваща Асоциацията на мюсюлманските студенти в университета (свързана и финансирана от въпросното братство), лекцията накърнила възприятията й на мюсюлманка и чернокожа и породила у нея чувството, че принадлежи към една общественост, която не я цени и не й засвидетелства същото почитание, което самата тя показва към нея. Подобна реакция не се разграничава от държанието на представителката на Демократическата партия от сомалийски произход Илхан Омар в изявленията си в Конгреса и медиите. Тя също има близки връзки с Мюсюлманското приятелство и с редица арабски и ислямски страни, които поддържат нейните тези.
Други мюсюлмански студенти, които не са участвали на лекцията, също се включили към рецензията и отправили тъжба към администрацията на университета, настоявайки за предприемане на съответни ограничения против професор Брайтър. Студентката Арам се срещнала с професор Брайтър, само че срещата не я задоволила. По-късно професор Брайтър даже изпратила имейл на Арам, в който се извини за неудобството, което може да е предизвикала, и добавяла: „ Никога не съм имала желание да нервирам или да демонстрирам пренебрежение към който и да е студент. “ Брайтър напомнила, че е уведомила студентите си авансово, че ще покаже тези рисунки, с цел да им даде опция да не участват на лекцията.
Най-невероятното в цялата история е решението на администрацията на университета, с което прави оценка държанието на професорката като акт " безспорно необмислен, непочтителен към другите и ислямофобски ". Така през 2022 година американски университет квалифицира един ислямски шедьовър, нарисуван от мюсюлмански калиграф-илюстратор през четиринадесети век по искане на мюсюлмански държател за да уважи пророка Мохамед изобразен сега на божественото признание, като неприятелски на исляма. Следва и уволнението на професор Брайтър.
Сплашване и ограничение университетските свободи
Според потърпевшата деканът на факултета по изкуствата в университета е приравнил проявлението на изображения на пророка Мохамед с расова засегнатост против чернокожите. Преувеличените изказвания на „ възмутените “ достигнали до такава степен, че в свое изявление по този мотив представител на Мюсюлманските братя декларирал, че проявлението на фотоси на пророка Мохамед е еднакво на изказванието, че Хитлер е добър човек. Всъщност, тези неуместни митинги са обидни за логиката, разсъдъка и университетските свободи. Също по този начин, несъразмерните извинения на администрацията на университета и нелепите й опити да успокои мюсюлманските студенти и професионални ислямски деятели не подхождат на институция за висше обучение в едно демократично общество. Уволнението на професор Брайтър от поста й и събитието, че даже не й е предоставена обществена естрада, с цел да се отбрани, са доказателство за триумфа на напъните за заплашване и ограничение университетските свободи, без които нито един университет не може да процъфтява.
През последните седмици случаят с професор Брайтър и позорното и плахо държание на университета Хамлайн получиха медийно внимание, а организации, загрижени за поддържането на университетските свободи, побързаха да осъдят решението за уволнението и да призоват към подновяването на контракта й.
Жалко и изненадващо е, че университетът в Хамлайн приравнява академична презентация на карикатури в чест на пророка Мохамед, считан за един от шедьоврите на ислямското изкуство, на карикатурите на френското списание “Шарли Ебдо ” във Франция, чието име нашумя заради терористичната офанзива през 2015 година
Мрачно бъдеще за университетските свободи и свободата на изложение
След натиска от страна на мюсюлмански студенти и на други ислямски деятели, които в някои случаи пазят подправени жертви, какъвто е казусът с протестиращите в университета Хамлайн, в същото време игнорирайки насилието, жестокостта, корупцията и тиранията на множеството политически системи в страните с мюсюлманско болшинство, президентът на университета уверил въпросните студенти, заявявайки, че уважението към тях „ би трябвало да има преимущество пред академичната независимост “, забравяйки истината за просветителската демократична просвета, която университетите в демократичните страни би трябвало да отстояват, а точно, че в един университет, академичната независимост има преимущество пред всяко друго основание.
Всичко това вещае тъмно бъдеще за университетските свободи и свободата на изложение на фона на възходящото въздействие на екстремистки ислямски и салафистки групи и агресивния политически ислям и Съединени американски щати и Европейски Съюз. В тази връзка би трябвало да напомним, че „ Мюсюлманското приятелство в Америка “, което управлява 85 % от джамиите и ислямските културни центрове в страната, има мощно въздействие върху мюсюлманските жители на Съединени американски щати посредством организация, наречена CARE. Тя също се радва на поддръжката на редица арабски страни, както и на локална поддръжка от левите и демократичните течения във всички държавни институции, университетите и по-голямата част от американските медии. Това обаче не е единствено американски проблем. Подобни произшествия постоянно се случват и в европейските университети, чиито администрации прекланят глави пред насилствени ислямистки и салафитски организации с поддръжката на обособени преподаватели и на левите и демократични партии в съответните страни.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ