Една майка говори: Как следродилната депресия може да те срине за година
Не може една жена да е нещастна, откакто роди, това е индикация, че има някакъв проблем.
Това сподели пред БНР Кремена Кунева, ръководител на фондация " Даная ", която обществено показа, че е претърпяла следродилна меланхолия.
" Близките и приятелите са доста значими, само че за такива случаи би трябвало експертна помощ ", акцентира тя.
По-рано Кремена Кунева написа във фейсбук страницата си по отношение на информацията, че е намерено тялото на изчезнала преди ден 31-годишна жена - майка на две деца, второто от които е родено през тази година:
" Това ме раздруса грубо. Много грубо.
Може би тъй като самата аз, въпреки и в никакъв случай да не съм го споделяла обществено, имах доста тежка и сложна следродилна меланхолия. Не беше типичен вид, не се стигна до крайности, само че това, което претърпях, беше един от най-страшните моменти в живота ми.
Хората не си дават сметка по какъв начин хормоните след раждането могат да разрушат всичко. От най-силната душeвност могат да основат различен човек. Човек, който в никакъв случай не си познавал.
Хората не знаят по какъв начин да реагират, когато поддържат връзка с жена в следродилна меланхолия. Често си мислят, че думите „ Абе я се стегни! Имаш хубаво, крепко бебе, имаш дом, прелестен брачен партньор! Какво искаш?! “ ще ти оказват помощ. Напротив!
Това те смазва! Кара те да се чувстваш още по-зле, още по-виновен – че имаш всичко, а се чувстваш зле. Физически зле.
Аз стигнах до там, че един ден не можах да стана от леглото. Просто не можех. Приключих.
В незабавното поделение ми пуснаха бром, а чувството беше, че са ми пуснали физиологичен разтвор. Отне ми година да се възстановя, и то с помощта на мощната поддръжка на фамилията ми, на приятелите ми и на сътрудниците ми.
Хората си мислят, че тези положения са смешка, че „ просто си изтощена, но по този начин е с малко бебе “, „ всички са по този начин! “.
Не, не всички са по този начин! Не, това не е обикновено положение, и не, не се лекува със „ Стегни се! “. Напротив, утежнява се. Една жена, откакто роди, би трябвало да бъде щастлива и в случай че не е, обърнете ѝ внимание в точния момент и се погрижете за нея.
Не я съдете! Не я наричайте слаба! Много постоянно точно с най-силните дами се случва тъкмо това.
Мили дами, говорете намерено за възприятията и потребностите си след раждането и знайте, че казусът НЕ Е ВЪВ Върховен административен съд.
Мили мъже, при всевъзможни индикации за сходно положение на партньорките си – вземете ограничения и не ги оставяйте сами или просто „ да се наспят “.
Толкова ми е мъчително за това прелестно момиче.
Надявам се, че нейният случай не е бил подобен, при който не е имала нужната поддръжка, и нека тази покруса обърне повече внимание на обществото ни към този мъчителен за немалка част от дамите проблем.
Депресиите не са просто „ настроения “. Това е положение, което изисква терапия, а от време на време и лекуване.
Да, за жалост доста хора се срамят да признаят, че може да имат психологични проблеми, макар че мозъкът е орган като всеки различен и може да се разболее. Този позор постоянно произлиза от обществени стигми, липса на схващане и боязън от наказание. Докато за физическите болести като диабет или сърдечни проблеми хората търсят помощ без съмнение, психологичните положения към момента се възприемат по друг метод ".
Това сподели пред БНР Кремена Кунева, ръководител на фондация " Даная ", която обществено показа, че е претърпяла следродилна меланхолия.
" Близките и приятелите са доста значими, само че за такива случаи би трябвало експертна помощ ", акцентира тя.
По-рано Кремена Кунева написа във фейсбук страницата си по отношение на информацията, че е намерено тялото на изчезнала преди ден 31-годишна жена - майка на две деца, второто от които е родено през тази година:
" Това ме раздруса грубо. Много грубо.
Може би тъй като самата аз, въпреки и в никакъв случай да не съм го споделяла обществено, имах доста тежка и сложна следродилна меланхолия. Не беше типичен вид, не се стигна до крайности, само че това, което претърпях, беше един от най-страшните моменти в живота ми.
Хората не си дават сметка по какъв начин хормоните след раждането могат да разрушат всичко. От най-силната душeвност могат да основат различен човек. Човек, който в никакъв случай не си познавал.
Хората не знаят по какъв начин да реагират, когато поддържат връзка с жена в следродилна меланхолия. Често си мислят, че думите „ Абе я се стегни! Имаш хубаво, крепко бебе, имаш дом, прелестен брачен партньор! Какво искаш?! “ ще ти оказват помощ. Напротив!
Това те смазва! Кара те да се чувстваш още по-зле, още по-виновен – че имаш всичко, а се чувстваш зле. Физически зле.
Аз стигнах до там, че един ден не можах да стана от леглото. Просто не можех. Приключих.
В незабавното поделение ми пуснаха бром, а чувството беше, че са ми пуснали физиологичен разтвор. Отне ми година да се възстановя, и то с помощта на мощната поддръжка на фамилията ми, на приятелите ми и на сътрудниците ми.
Хората си мислят, че тези положения са смешка, че „ просто си изтощена, но по този начин е с малко бебе “, „ всички са по този начин! “.
Не, не всички са по този начин! Не, това не е обикновено положение, и не, не се лекува със „ Стегни се! “. Напротив, утежнява се. Една жена, откакто роди, би трябвало да бъде щастлива и в случай че не е, обърнете ѝ внимание в точния момент и се погрижете за нея.
Не я съдете! Не я наричайте слаба! Много постоянно точно с най-силните дами се случва тъкмо това.
Мили дами, говорете намерено за възприятията и потребностите си след раждането и знайте, че казусът НЕ Е ВЪВ Върховен административен съд.
Мили мъже, при всевъзможни индикации за сходно положение на партньорките си – вземете ограничения и не ги оставяйте сами или просто „ да се наспят “.
Толкова ми е мъчително за това прелестно момиче.
Надявам се, че нейният случай не е бил подобен, при който не е имала нужната поддръжка, и нека тази покруса обърне повече внимание на обществото ни към този мъчителен за немалка част от дамите проблем.
Депресиите не са просто „ настроения “. Това е положение, което изисква терапия, а от време на време и лекуване.
Да, за жалост доста хора се срамят да признаят, че може да имат психологични проблеми, макар че мозъкът е орган като всеки различен и може да се разболее. Този позор постоянно произлиза от обществени стигми, липса на схващане и боязън от наказание. Докато за физическите болести като диабет или сърдечни проблеми хората търсят помощ без съмнение, психологичните положения към момента се възприемат по друг метод ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




