Българското самоунижение
Не може да бъдем български патриоти, без да обичаме Русия.
Ивайло Калфин – претендент за български президент
" Никой не ви е дал нищо безплатно. Вие самите, преди всичко, сте създателите на този исторически поврат. "
Доналд Туск - ръководител на Европейския съвет
Между тези две фрази е пропастта над която е надвесена през днешния ден България. За кой ли път извън трябваше да ни припомнят да се самоуважаваме и че имаме лично национално достолепие, до момента в който у нас мнозина работят да ни върнат назад в кошарата на тоталната власт.
Нашенското зло през днешния ден има две съществени лица
– едното е рецидивите на комунизма, а другото е русофилството. Веднага разяснявам – не става дума за носталгия по комунистическата химера, а за осъществената й процедура, довела до антиутопия. Не става дума за обич към съветския народ, а към съветското самодържавие, което го държи в крепостно послушание. Става дума за носталгия по терористична страна и за ненавист към свободата.
Русофилството от този вид е израз на надълбоко затвърден комплекс за непълноценност, дълго и усърдно внедряван в българското общество. Този комплекс се набива в главите още от детството, още от първите буквари и учебници, които пораждат възприятието, че не сме самодостатъчна, самостоятелна и почтена нация, а че някой различен постоянно се грижи за нас и това нашият " огромен брат " – Русия. Винаги и всячески Русия ни освобождава – от " византийско, турско и фашистко иго " и дори от комунизма, който сама ни е натрапила.
С сходна митология доста мъчно се спори. Още по-лошо е, че този комплекс основава възприятие за недъгавост и некадърност да се оправим сами с големите провокациите на света, в който живеем.
Парадоксално, само че може би най-точното определение на същността на русофилството дава първият български социалист Димитър Благоев: " Русофилството е жестоко политическо поверие, съзнателно култивирано измежду националните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към изменничество и национална злополука. Защото русофилите, плувайки необмислено във водите на съветската дипломация, неизбежно и съдбовно вършат от България едно сляпо и чинно оръдие в ръцете на съветската завоевателна политика на Балканите ".
Наистина не става дума за рационално обоснована религия, а точно за поверие, което съзнателно и целеустремено се култивира от два века насам. То неизбежно докара и до национални изменничества от страна на русофилите и до следващи национални произшествия. Да не приказваме за измените на Българска комунистическа партия, основана точно с цел да бъде пета колона на руския империализъм.
Басните за " положителната Русия " обаче не вървят независимо, а в комплект с омразата към " неприятната Европа ", която " постоянно ни е тъпкала, залъгвала и мразела ", пособия на " вековните ни врагове " и пречела на Русия " да ни освободи ".
Ужасният комплекс за непълноценност, в композиция с басните за " положителния " дядо Иван и " неприятната " Европа, водят до раждането на
хибридни чудовища на " патриоти ", милеещи за Русия, а не за България
За модерния русофил България е някъде сред Големия брат и Лошата Европа и, както споделяше незабравимия бай Тошо, " би трябвало да се снишим, до момента в който отмине бурята ", та отново да се топлим под мишницата на евроазиатската империя (както споделяше проф. Николай Генчев, там няма по какъв начин да ни зашлевят).
Робското мислене, че от България нищо не зависи, че постоянно би трябвало да се прикрепим към нагайката, да не мислим и да мълчим е главното оръжие и на остарелия, и на " модерния " русофил. Омаловажаването на суверенитета на България за него не е от голяма важност, значимо е да сме с Кремъл на царете, генералните секретари, или на днешната клептокрация.
За тези " патриоти " Русия не е страната на Пушкин, Толстой, Чехов и Булгаков
Те може и да не са чували за тях. Но прелестно знаят кои са Сталин и Путин. Руските борци за независимост срещу съветското самодържавие и съветско-комунистическото мракобесие за необразованите ни патриоти са " юдео-масони ". Свобода, тъждество пред закона, разделяне на и надзор над властта в страната, цивилен права и свободи за тях са " еврогейските полезности ".
Обратно - самовластието, мощната неограничена от закони власт, терористичният режим над поробения народ – това са същинските евразийски полезности, прегърнати от днешна Русия. И желаят тези " полезности " да се открият и у нас, както беше в " прелестното време " на руския комунизъм в продължение на половин век.
Днешните български, в действителност съветски патриоти имат вяра по едно и също време в православието и комунистическия блян, който е цялостно отричане на първото. Но нали в това има вяра техният нов кумир Путин, който кощунствено съпостави мощите на християнските светци с мумията на антихриста Ленин. В реакционната идеология на православно-славянското евразийство нашенските " патриоти " виждат избавление за България. Но това не е всичко – в днешния нацифициран болшевишки режим на Путин те виждат политическия модел, в който те ще бъдат новите господари, а народът ще бъде стадото, което те ще доят и стрижат.
Всъщност омразният за русофилите Европейски съюз се образува посредством и на старите християнски полезности и обичаи, които точно в комунистическа Русия коренно се унищожиха, а през посткомунизма християнството се трансформира в " православие ", прославящо в икони антихриста Сталин и Путин.
Какво в случай че не ново средновековно мракобесие е това?
Цинизмът им стига до такава степен, да афишират всички същински български патриоти за предатели. Но още Захарий Стоянов споделя: " Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския ".
Не се посвениха да осквернят даже името и паметта на Апостола на Свободата. Впрочем за какво той е
деятел на Свободата, а не на Нагайката
Защо желае да сме равни с другите европейски, а не евразийски и азиатски нации? Нямат отговор, несъмнено.
" Който ни освободи, той ще ни и пороби " - това е пророческата истина, с философска дълбочина, само че изкараха Захарий Стоянов " българомразец ", тъй като е предал с тези думи същината на делото на Левски – да се освободим би трябвало сами, тъй като в случай че различен го направи, ще го направи за своя интерес. А " освободените имат повече потребност от независимост, в сравнение с робът " (Пенчо Славейков).
А през днешния ден Левски е икона на неговите антиподи, на необразовани " българи ", обичащи повече непознатата страна и служещите на нейните ползи.
И погледнете нашите монументи, които би трябвало да пазят българската памет. Колко от тях въздигат и възвисяват български герои?
Със сигурност огромна част от паметниците в България възхваляват непознати герои, царе, генерали и армии, непознати на България национални предатели и сътрудници на непозната страна. Само в центъра на София – най-големият монумент е на руската окупаторска войска, идващият е Братската могила на комунисти, партизани и съветски шпиони, съдействали за тази окупация...
В Пловдив скромният монумент на Левски е сврян в подножието на големия паметник на руския окупатор, кръстен с миловидното " Альоша ", като че ли става дума за починало във войната, разпалена от Сталин и Хитлер, нещастно съветско момче, а не за руската окупаторска войска. Същото е във Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора...
България е ретромузей,
резерват на руски и комунистически монументи
до които просто няма място за български герои. Наскоро минавах през кюстендилските села – има основни улици е с чисто нова табела " Ленин ", " Георги Димитров ", " Васил Коларов ", " Владимир Поптомов ", " Ворошилов ".
Жалка работа, народен нихилизъм.
Иван Вазов написа стихотворението " Нови екове ", което години наред е премълчавано от комунистическия режим. Именно дядо Вазов, един от най-видните русофили, написа на русите, нападнали през 1916 година България: " Вий в миналото знаме Христово развяхте за богатство човешко – строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! ".
Днес " Русия упражнява въздействие върху България посредством преобладаващата си роля в стопанската система, основно в енергийния бранш, както и посредством агитация, връзки с политически партии, културни връзки и мощно въздействие върху българската войска, която продължава да разчита на екипировка от руско време. Устойчивите исторически връзки на България с Русия я прави неповторима измежду другите страни в Европейски Съюз и НАТО, и изисква непрекъсната зоркост за резултатите от съветското въздействие върху страната ". (из формалния отчет на Конгреса на САЩ).
България плащаше до предходната година на Русия милиарди за главните си енергийни първични материали.
В регистрирани у нас 51 415 фирмени досиета като поданство на притежатели или ръководещи на тези компании се среща " Руска федерация ". Някои от тях са заявили над 20 милиона лева годишен доход, само че множеството афишират, че са без облага или с оскъдна облага и не заплащат налози. 30 % от стопанската система на България е в съветски ръце.
" Народе???? "
Ивайло Калфин – претендент за български президент
" Никой не ви е дал нищо безплатно. Вие самите, преди всичко, сте създателите на този исторически поврат. "
Доналд Туск - ръководител на Европейския съвет
Между тези две фрази е пропастта над която е надвесена през днешния ден България. За кой ли път извън трябваше да ни припомнят да се самоуважаваме и че имаме лично национално достолепие, до момента в който у нас мнозина работят да ни върнат назад в кошарата на тоталната власт.
Нашенското зло през днешния ден има две съществени лица
– едното е рецидивите на комунизма, а другото е русофилството. Веднага разяснявам – не става дума за носталгия по комунистическата химера, а за осъществената й процедура, довела до антиутопия. Не става дума за обич към съветския народ, а към съветското самодържавие, което го държи в крепостно послушание. Става дума за носталгия по терористична страна и за ненавист към свободата.
Русофилството от този вид е израз на надълбоко затвърден комплекс за непълноценност, дълго и усърдно внедряван в българското общество. Този комплекс се набива в главите още от детството, още от първите буквари и учебници, които пораждат възприятието, че не сме самодостатъчна, самостоятелна и почтена нация, а че някой различен постоянно се грижи за нас и това нашият " огромен брат " – Русия. Винаги и всячески Русия ни освобождава – от " византийско, турско и фашистко иго " и дори от комунизма, който сама ни е натрапила.
С сходна митология доста мъчно се спори. Още по-лошо е, че този комплекс основава възприятие за недъгавост и некадърност да се оправим сами с големите провокациите на света, в който живеем.
Парадоксално, само че може би най-точното определение на същността на русофилството дава първият български социалист Димитър Благоев: " Русофилството е жестоко политическо поверие, съзнателно култивирано измежду националните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към изменничество и национална злополука. Защото русофилите, плувайки необмислено във водите на съветската дипломация, неизбежно и съдбовно вършат от България едно сляпо и чинно оръдие в ръцете на съветската завоевателна политика на Балканите ".
Наистина не става дума за рационално обоснована религия, а точно за поверие, което съзнателно и целеустремено се култивира от два века насам. То неизбежно докара и до национални изменничества от страна на русофилите и до следващи национални произшествия. Да не приказваме за измените на Българска комунистическа партия, основана точно с цел да бъде пета колона на руския империализъм.
Басните за " положителната Русия " обаче не вървят независимо, а в комплект с омразата към " неприятната Европа ", която " постоянно ни е тъпкала, залъгвала и мразела ", пособия на " вековните ни врагове " и пречела на Русия " да ни освободи ".
Ужасният комплекс за непълноценност, в композиция с басните за " положителния " дядо Иван и " неприятната " Европа, водят до раждането на
хибридни чудовища на " патриоти ", милеещи за Русия, а не за България
За модерния русофил България е някъде сред Големия брат и Лошата Европа и, както споделяше незабравимия бай Тошо, " би трябвало да се снишим, до момента в който отмине бурята ", та отново да се топлим под мишницата на евроазиатската империя (както споделяше проф. Николай Генчев, там няма по какъв начин да ни зашлевят).
Робското мислене, че от България нищо не зависи, че постоянно би трябвало да се прикрепим към нагайката, да не мислим и да мълчим е главното оръжие и на остарелия, и на " модерния " русофил. Омаловажаването на суверенитета на България за него не е от голяма важност, значимо е да сме с Кремъл на царете, генералните секретари, или на днешната клептокрация.
За тези " патриоти " Русия не е страната на Пушкин, Толстой, Чехов и Булгаков
Те може и да не са чували за тях. Но прелестно знаят кои са Сталин и Путин. Руските борци за независимост срещу съветското самодържавие и съветско-комунистическото мракобесие за необразованите ни патриоти са " юдео-масони ". Свобода, тъждество пред закона, разделяне на и надзор над властта в страната, цивилен права и свободи за тях са " еврогейските полезности ".
Обратно - самовластието, мощната неограничена от закони власт, терористичният режим над поробения народ – това са същинските евразийски полезности, прегърнати от днешна Русия. И желаят тези " полезности " да се открият и у нас, както беше в " прелестното време " на руския комунизъм в продължение на половин век.
Днешните български, в действителност съветски патриоти имат вяра по едно и също време в православието и комунистическия блян, който е цялостно отричане на първото. Но нали в това има вяра техният нов кумир Путин, който кощунствено съпостави мощите на християнските светци с мумията на антихриста Ленин. В реакционната идеология на православно-славянското евразийство нашенските " патриоти " виждат избавление за България. Но това не е всичко – в днешния нацифициран болшевишки режим на Путин те виждат политическия модел, в който те ще бъдат новите господари, а народът ще бъде стадото, което те ще доят и стрижат.
Всъщност омразният за русофилите Европейски съюз се образува посредством и на старите християнски полезности и обичаи, които точно в комунистическа Русия коренно се унищожиха, а през посткомунизма християнството се трансформира в " православие ", прославящо в икони антихриста Сталин и Путин.
Какво в случай че не ново средновековно мракобесие е това?
Цинизмът им стига до такава степен, да афишират всички същински български патриоти за предатели. Но още Захарий Стоянов споделя: " Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския ".
Не се посвениха да осквернят даже името и паметта на Апостола на Свободата. Впрочем за какво той е
деятел на Свободата, а не на Нагайката
Защо желае да сме равни с другите европейски, а не евразийски и азиатски нации? Нямат отговор, несъмнено.
" Който ни освободи, той ще ни и пороби " - това е пророческата истина, с философска дълбочина, само че изкараха Захарий Стоянов " българомразец ", тъй като е предал с тези думи същината на делото на Левски – да се освободим би трябвало сами, тъй като в случай че различен го направи, ще го направи за своя интерес. А " освободените имат повече потребност от независимост, в сравнение с робът " (Пенчо Славейков).
А през днешния ден Левски е икона на неговите антиподи, на необразовани " българи ", обичащи повече непознатата страна и служещите на нейните ползи.
И погледнете нашите монументи, които би трябвало да пазят българската памет. Колко от тях въздигат и възвисяват български герои?
Със сигурност огромна част от паметниците в България възхваляват непознати герои, царе, генерали и армии, непознати на България национални предатели и сътрудници на непозната страна. Само в центъра на София – най-големият монумент е на руската окупаторска войска, идващият е Братската могила на комунисти, партизани и съветски шпиони, съдействали за тази окупация...
В Пловдив скромният монумент на Левски е сврян в подножието на големия паметник на руския окупатор, кръстен с миловидното " Альоша ", като че ли става дума за починало във войната, разпалена от Сталин и Хитлер, нещастно съветско момче, а не за руската окупаторска войска. Същото е във Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора...
България е ретромузей,
резерват на руски и комунистически монументи
до които просто няма място за български герои. Наскоро минавах през кюстендилските села – има основни улици е с чисто нова табела " Ленин ", " Георги Димитров ", " Васил Коларов ", " Владимир Поптомов ", " Ворошилов ".
Жалка работа, народен нихилизъм.
Иван Вазов написа стихотворението " Нови екове ", което години наред е премълчавано от комунистическия режим. Именно дядо Вазов, един от най-видните русофили, написа на русите, нападнали през 1916 година България: " Вий в миналото знаме Христово развяхте за богатство човешко – строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! ".
Днес " Русия упражнява въздействие върху България посредством преобладаващата си роля в стопанската система, основно в енергийния бранш, както и посредством агитация, връзки с политически партии, културни връзки и мощно въздействие върху българската войска, която продължава да разчита на екипировка от руско време. Устойчивите исторически връзки на България с Русия я прави неповторима измежду другите страни в Европейски Съюз и НАТО, и изисква непрекъсната зоркост за резултатите от съветското въздействие върху страната ". (из формалния отчет на Конгреса на САЩ).
България плащаше до предходната година на Русия милиарди за главните си енергийни първични материали.
В регистрирани у нас 51 415 фирмени досиета като поданство на притежатели или ръководещи на тези компании се среща " Руска федерация ". Някои от тях са заявили над 20 милиона лева годишен доход, само че множеството афишират, че са без облага или с оскъдна облага и не заплащат налози. 30 % от стопанската система на България е в съветски ръце.
" Народе???? "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ