Толкова ли сме по-зле от Унгария?
Не може да бъде! - възкликнаха мнозина, откакто стана ясно, че Унгария е с съвсем 40 места преди България по независимост на словото. Наистина ли разликата е толкоз огромна? Да създадем съпоставяне:
“Репортери без граници” класираха България на 111-то място по независимост на словото, с което станахме най-зле представилата се страна освен в Европейски Съюз, само че и на Балканите. В директна конкуренция сме с страни от Африка, а Унгария е с съвсем 40 места преди нас. И тъй като мнозина се запитаха дали в действителност заслужаваме това място, дано разгледаме нещата в подробност.
Подобни ранглисти по принцип не са толкоз значими с съответните места, които дават на страните, колкото с трендовете и проблемите, които разказват. Дори и да не сме тъкмо 111-ти, всекиму би трябвало да е ясно, че България е в отрицателен тренд във връзка с медиите - квази монополите в пресата си съществуват, назначават се политически комисари в Българска национална телевизия, престъпното гонене против притежатели на самостоятелни медии стана предписание, медийната благосъстоятелност е неразбираема и така нататък Тези проблеми са задоволителни, с цел да смъкнат страната във всяка една ранглиста.
Все отново дано да съпоставим малко по-систематично обстановката в България и в Унгария, с цел да добием по-добра визия в какъв смисъл сме станали толкоз изключителни, че от позиция на външните наблюдаващи към този момент сме в лична лига.
Съпоставка първа: плурализъм
И в България, и в Унгария медийният плурализъм е стеснен, само че не погубен (за разлика от Русия и други автократични режими). В Унгария затвори и последният огромен опозиционен нетаблоиден вестник, притежаван от някогашен другар на премиера Виктор Орбан. В България нетаблоидни опозиционни вестници съвсем няма. Всъщност и таблоидни опозиционни вестници няма. Повечето издания на хартия са на господин Пеевски, упоменат категорично от “Репортери без граници”.
В унгарските малките екрани плурализмът се дължи на една група с задграничен притежател. В България също има непозната благосъстоятелност в главните комерсиални малките екрани. Там протичат процеси на прегрупиране, само че към този момент най-малко една от тези малките екрани не е под цялостния надзор на държавното управление.
Не бива да забравяме обаче куриозния случай с дребна опозиционна телевизия, която беше купена от лице, публично несвързано с държавното управление, което просто я затвори. Тъй като не ставаше дума за свръхкомерсиална телевизия, логиката на тези дейности явно беше не “пазарна”, а чисто политическа. Само поради този случай, който е изумителен с арогантността си, заслужаваме да сме в дъното на медийните ранглисти.
Съпоставка втора: публични медии
В Унгария ръководещата партия има цялостен надзор над публичните медии - и ги е трансформирала в свое пропагандно оръдие. В България нещата са по-добре - Българска национална телевизия и БНР имат по-висока степен на самостоятелност (и по-голяма относителна тежест на медийния пазар). Това обаче не изключва запазването на лостове за косвено въздействие върху наличието, както и изпращането на политически комисари измежду управлението на тези медии.
Съпоставка трета: електронни медии и обществени мрежи
Като цяло тези медии са свободни и плуралистични и в двете страни - опозицията има достъп главно до тях. В България държавното управление опита да направи лична тролска фабрика, само че последователно тя се възстановява до политически “институт” и се зае с по-стандартна партийно-идеологическа активност.
Съпоставка четвърта: метод на надзор
Политическата среда в България и в Унгария е друга. Концентрацията на власт в Унгария е доста по-висока, не на последно място и поради изборната система. С малко над 49% от гласовете партията на Орбан се снабди с конституционно болшинство и трети следващ мандат. Това дава опция на тази партия да пренапише разпоредбите и да сътвори режим, при който управлява директно публичните медии и оказва сериозен “пазарен” напън върху частните. В резултат от този напън непослушните стартират да банкрутират, а послушните - да се окрупняват.
В България имаме ръководство в комплицирани обединения, което значи, че медийният комфорт се договаря надалеч по-трудно. Тъй като държи огромна част от медиите посредством депутата си Делян Пеевски, Движение за права и свободи на процедура е постоянно на власт - официално или неофициално. Смяната на властта е сигнал и за промяна на публицистичната политика на тези издания. Това се случи през 2009, през 2013 и през 2014 година. Сега Движение за права и свободи сякаш е публично в съпротива, само че медиийната му империя е проправителствена.
Тоест, разликата сред двете страни е в степента на неформалност на политическия надзор върху медиите. Това, което Орбан реализира директно и непосредствено, в България се случва посредством подмолни сделки. Кой вид е по-добър - мъчно е да се каже.
Съпоставка пета: държавна агитация и оклеветяване на съперника
На последните избори Орбан излезе отвън границите на демократичното възпитание, като разгласи опозицията за предатели, дирижирани от Сорос. Беше проведена държавна акция с билбордове, допитване до популацията и медийни прояви, която целеше да убеди хората, че политическите съперници на Орбан са в действителност една гигантска престъпна интрига.
Всеки българин, видял билбордовете в Унгария, би ги разпознал безпогрешно - същата стилистика против опозицията употребява не самото държавно управление, а неговата частна медийна патерица. Медиите на Движение за права и свободи (в частно качество) създават де факто същата агитация, като разгласяват “книги” за опозиционните конспирации и навързват невероятни мрежи от Христо Иванов, през Костов, напряко до Сатаната. Борисов и самото държавно управление обаче в никакъв случай не са яли този лук, нито са го мирисали. (Това е подигравка.)
Съпоставка шеста: наказателно гонене на медии
Тук България води безапелационно пред Унгария. Орбан плете престъпни мрежи, пробва да затваря университети и да подвига налозите на НПО-та. При нас обаче неуместните издатели са всички до един подсъдими и против тях са задействани всевъзможни процедури, в това число за лишаване на имуществото им, което държавни структури смятат за нелегално добито.
Съпоставка седма: качество на публицистиката
Изчезването на нетаблоидната преса и всеобщото събаряне на стандартите в най-популярните електронни и печатни издания прави България безспорен първенец в конкуренцията към медийното дъно. Каквото в България се изговаря, в Унгария към момента единствено си го мислят. Нормализирането на хомофобията лъсна релефно при дебатите към Истанбулската спогодба, които напълно еднопосочно демонстрираха, че политически може да сме членове на Европейския съюз, само че медийно членуваме главно в Кръчмарския съюз на международния цинизъм.
Медийният език, който се постанова в България, е език на повсеместното съмнение към общи, групови дейности - към работата в социална изгода. Отношенията постоянно са платени, всичко има цена, солидарността на национално или наднационално равнище е рискова. Българите са ощетени от историята и по тази причина не дължат никому нищо.
Автор : Даниел Смилов, Дойче Веле
“Репортери без граници” класираха България на 111-то място по независимост на словото, с което станахме най-зле представилата се страна освен в Европейски Съюз, само че и на Балканите. В директна конкуренция сме с страни от Африка, а Унгария е с съвсем 40 места преди нас. И тъй като мнозина се запитаха дали в действителност заслужаваме това място, дано разгледаме нещата в подробност.
Подобни ранглисти по принцип не са толкоз значими с съответните места, които дават на страните, колкото с трендовете и проблемите, които разказват. Дори и да не сме тъкмо 111-ти, всекиму би трябвало да е ясно, че България е в отрицателен тренд във връзка с медиите - квази монополите в пресата си съществуват, назначават се политически комисари в Българска национална телевизия, престъпното гонене против притежатели на самостоятелни медии стана предписание, медийната благосъстоятелност е неразбираема и така нататък Тези проблеми са задоволителни, с цел да смъкнат страната във всяка една ранглиста.
Все отново дано да съпоставим малко по-систематично обстановката в България и в Унгария, с цел да добием по-добра визия в какъв смисъл сме станали толкоз изключителни, че от позиция на външните наблюдаващи към този момент сме в лична лига.
Съпоставка първа: плурализъм
И в България, и в Унгария медийният плурализъм е стеснен, само че не погубен (за разлика от Русия и други автократични режими). В Унгария затвори и последният огромен опозиционен нетаблоиден вестник, притежаван от някогашен другар на премиера Виктор Орбан. В България нетаблоидни опозиционни вестници съвсем няма. Всъщност и таблоидни опозиционни вестници няма. Повечето издания на хартия са на господин Пеевски, упоменат категорично от “Репортери без граници”.
В унгарските малките екрани плурализмът се дължи на една група с задграничен притежател. В България също има непозната благосъстоятелност в главните комерсиални малките екрани. Там протичат процеси на прегрупиране, само че към този момент най-малко една от тези малките екрани не е под цялостния надзор на държавното управление.
Не бива да забравяме обаче куриозния случай с дребна опозиционна телевизия, която беше купена от лице, публично несвързано с държавното управление, което просто я затвори. Тъй като не ставаше дума за свръхкомерсиална телевизия, логиката на тези дейности явно беше не “пазарна”, а чисто политическа. Само поради този случай, който е изумителен с арогантността си, заслужаваме да сме в дъното на медийните ранглисти.
Съпоставка втора: публични медии
В Унгария ръководещата партия има цялостен надзор над публичните медии - и ги е трансформирала в свое пропагандно оръдие. В България нещата са по-добре - Българска национална телевизия и БНР имат по-висока степен на самостоятелност (и по-голяма относителна тежест на медийния пазар). Това обаче не изключва запазването на лостове за косвено въздействие върху наличието, както и изпращането на политически комисари измежду управлението на тези медии.
Съпоставка трета: електронни медии и обществени мрежи
Като цяло тези медии са свободни и плуралистични и в двете страни - опозицията има достъп главно до тях. В България държавното управление опита да направи лична тролска фабрика, само че последователно тя се възстановява до политически “институт” и се зае с по-стандартна партийно-идеологическа активност.
Съпоставка четвърта: метод на надзор
Политическата среда в България и в Унгария е друга. Концентрацията на власт в Унгария е доста по-висока, не на последно място и поради изборната система. С малко над 49% от гласовете партията на Орбан се снабди с конституционно болшинство и трети следващ мандат. Това дава опция на тази партия да пренапише разпоредбите и да сътвори режим, при който управлява директно публичните медии и оказва сериозен “пазарен” напън върху частните. В резултат от този напън непослушните стартират да банкрутират, а послушните - да се окрупняват.
В България имаме ръководство в комплицирани обединения, което значи, че медийният комфорт се договаря надалеч по-трудно. Тъй като държи огромна част от медиите посредством депутата си Делян Пеевски, Движение за права и свободи на процедура е постоянно на власт - официално или неофициално. Смяната на властта е сигнал и за промяна на публицистичната политика на тези издания. Това се случи през 2009, през 2013 и през 2014 година. Сега Движение за права и свободи сякаш е публично в съпротива, само че медиийната му империя е проправителствена.
Тоест, разликата сред двете страни е в степента на неформалност на политическия надзор върху медиите. Това, което Орбан реализира директно и непосредствено, в България се случва посредством подмолни сделки. Кой вид е по-добър - мъчно е да се каже.
Съпоставка пета: държавна агитация и оклеветяване на съперника
На последните избори Орбан излезе отвън границите на демократичното възпитание, като разгласи опозицията за предатели, дирижирани от Сорос. Беше проведена държавна акция с билбордове, допитване до популацията и медийни прояви, която целеше да убеди хората, че политическите съперници на Орбан са в действителност една гигантска престъпна интрига.
Всеки българин, видял билбордовете в Унгария, би ги разпознал безпогрешно - същата стилистика против опозицията употребява не самото държавно управление, а неговата частна медийна патерица. Медиите на Движение за права и свободи (в частно качество) създават де факто същата агитация, като разгласяват “книги” за опозиционните конспирации и навързват невероятни мрежи от Христо Иванов, през Костов, напряко до Сатаната. Борисов и самото държавно управление обаче в никакъв случай не са яли този лук, нито са го мирисали. (Това е подигравка.)
Съпоставка шеста: наказателно гонене на медии
Тук България води безапелационно пред Унгария. Орбан плете престъпни мрежи, пробва да затваря университети и да подвига налозите на НПО-та. При нас обаче неуместните издатели са всички до един подсъдими и против тях са задействани всевъзможни процедури, в това число за лишаване на имуществото им, което държавни структури смятат за нелегално добито.
Съпоставка седма: качество на публицистиката
Изчезването на нетаблоидната преса и всеобщото събаряне на стандартите в най-популярните електронни и печатни издания прави България безспорен първенец в конкуренцията към медийното дъно. Каквото в България се изговаря, в Унгария към момента единствено си го мислят. Нормализирането на хомофобията лъсна релефно при дебатите към Истанбулската спогодба, които напълно еднопосочно демонстрираха, че политически може да сме членове на Европейския съюз, само че медийно членуваме главно в Кръчмарския съюз на международния цинизъм.
Медийният език, който се постанова в България, е език на повсеместното съмнение към общи, групови дейности - към работата в социална изгода. Отношенията постоянно са платени, всичко има цена, солидарността на национално или наднационално равнище е рискова. Българите са ощетени от историята и по тази причина не дължат никому нищо.
Автор : Даниел Смилов, Дойче Веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ