Да затваряме университети, защото са много е като да заличим европейски държави, защото са много на малка територия |
Не може броят на висшите учебни заведения самичък по себе си да бъде проблем и, респективно, не може намаляването им да бъде цел. Това е като да кажем: " В Европа има прекомерно доста страни на прекомерно дребна територия " и преди 70 години Жан Моне и Робер Шуман да бяха предложили на всички да се влеят във Франция.
Сравнението направи депутатът от ГЕРБ, зам.-председател на Комисията по обучение в 47-ото Народно събрание и някогашен министър на образованието Красимир Вълчев в имитация към наследника си акад. Николай Денков в границите на въпрос от парламентарния надзор за желанията му по отношение на окрупняването на висши учебни заведения у нас. Въпреки мащаба им те още не са добили тип на план, с който всеки да може да се запознае. МОН заговори за тях, откакто тези планове към този момент бяха станали обществено притежание.
В отговора си министър Денков посочи, че мрежата от висши учебни заведения у нас е мощно фрагментирана, с доста дребни държавни висши училища; че 13 имали под 2000 студенти, 5 - под 1000 студенти, а най-малкото - 343 студенти. Редица университети - по думите му - правели голям брой класирания и отново не можели да запълнят местата си или го правели мъчно. На фрагментацията обърнала внимание и Световната банка в разбор от 2021 година
Пред народните представители министърът повтори част от изложеното в прессъобщение от 22 февруари, а точно: консолидиране на филиали на разнообразни университети под шапката на нов, учебен университет. Промяната визира изнесени звена на Русенския университет, Медицинския университет в София, Великотърновския университет, УНСС, Пловдивския университет.
Мотивът за това е сериозните диспропорции в Картата на висшето обучение, която демонстрира да вземем за пример, че в Северозападния район няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация, което " спъва икономическото развиване " и води до напускането на доста младежи, уточни Денков.
Новият учебен университет, основан на база филиалите, щял да бъде допълнен с изчезнали, само че нужни професионални посоки, да образова педагози, здравни експерти, инженери и по този начин да подсигури нужните експерти. За построяването му още веднъж е избран 3-годишен небосвод.
Той още веднъж сподели, че предлага висши учебни заведения със подобен или допълващ се профил да бъдат обединени. Смята също, че обединяване на географски принцип би сработило.
Според прессъобщението от 22-ри това значи: първо, основаване на Софийски университет по технологии, който да сплоти Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ), Минно-геоложкия университет (МГУ), Лесотехническия университет (ЛТУ), Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи (ВУТП) и Висшето транспортно учебно заведение (ВТрУ). И, второ, основаване на Национална академия по изкуствата, под чиято шапка да са Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ), Националната музикална академия (НМА), Националната художествена академия (НХА) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ).
Изложеното през днешния ден в Народното събрание се приближава до концепцията за конфедерации, залегнала в Стратегията за висше обучение. Но е доста значимо по какъв начин ще бъде направено. Много е значимо запазването на самостоятелността на дребните висши учебни заведения - предизвести Вълчев и уточни, че те " имат повече сила за развиване ", в сравнение с огромните структури, които постоянно са тромави и зле ръководени финансово. " Готов съм да Ви го потвърдя с образци ", обърна се някогашният към актуалният министър.
В тази връзка, за първи път министър Денков пое уговорката съставните висши учебни заведения да запазят забележителна юридическа автономия и по този начин отговори на едно от главните терзания в университетските среди: че вливайки се в мегаструктура, по-малките ВУ ще изгубят идентичността си и опцията си за гъвкаво ръководство както във връзка с специалностите, по този начин и във връзка с средствата си.
Под обща шапка обединените висши учебни заведения ще могат да споделят преподаватели, материална база, да вършат обща кандидат-студентска акция, уточни Денков и даде обещание, че няма да се засягат висши учебни заведения с неповторима експертиза .
Целта е да се запазят мощните страни и им се дадат нови благоприятни условия, които не са по силите на което и да е от тях поотделно - посочи той. Обединени те щели да са по-видими за евентуални вложители. Обединяването щяло да бъде подтиквано от страната с целево подкрепяне за обща материална база.
Министърът сложи и период за приключването на този развой - две до три години.
Според него огромни университети също биха могли да се сдружат, с цел да се нареждат по-добре в Европейски Съюз, да притеглят повече задгранични студенти и преподаватели, да вземат участие в интернационалните мрежи, да се класират по-нагоре в рейтинговите системи.
Висшите учебни заведения обаче би трябвало да осъзнаят изгодата от консолидация и да я пожелаят, а не това да им се " спуска " и да бъдат принуждавани непосредствено или посредством финансови механизми.
Те я осъзнават значително - счита Вълчев и предложи замислените огромни промени да се вършат с дребни стъпки, да вземем за пример началото може да сложи стратегия за шерване на запаси.
" Те не са срещу интеграцията, въпросът е по какъв начин ще бъде направена ", акцентира още веднъж той и пожела да забележим " рационален вид " в Закона за висшето обучение.
Денков, от своя страна, уточни, че се надява да работи в съдействие със Съвета на ректорите и сподели недоволството си от реакцията на някои висши учебни заведения. " В няколко от тях виждам отвращение да влязат в тази полемика ", ставало въпрос за тези, " които слагат въпроса по изострен метод ".
Всъщност полемика всъщност до момента не е имало. Дори на съвещанието на Съвета на ректорите през февруари, на което той беше поканен с упованието да изложи детайлно проекта си, ректорите чуха по-общи фрази. По същото време медиите получиха в детайли описания проект в прессъобщение.
Сравнението направи депутатът от ГЕРБ, зам.-председател на Комисията по обучение в 47-ото Народно събрание и някогашен министър на образованието Красимир Вълчев в имитация към наследника си акад. Николай Денков в границите на въпрос от парламентарния надзор за желанията му по отношение на окрупняването на висши учебни заведения у нас. Въпреки мащаба им те още не са добили тип на план, с който всеки да може да се запознае. МОН заговори за тях, откакто тези планове към този момент бяха станали обществено притежание.
В отговора си министър Денков посочи, че мрежата от висши учебни заведения у нас е мощно фрагментирана, с доста дребни държавни висши училища; че 13 имали под 2000 студенти, 5 - под 1000 студенти, а най-малкото - 343 студенти. Редица университети - по думите му - правели голям брой класирания и отново не можели да запълнят местата си или го правели мъчно. На фрагментацията обърнала внимание и Световната банка в разбор от 2021 година
Пред народните представители министърът повтори част от изложеното в прессъобщение от 22 февруари, а точно: консолидиране на филиали на разнообразни университети под шапката на нов, учебен университет. Промяната визира изнесени звена на Русенския университет, Медицинския университет в София, Великотърновския университет, УНСС, Пловдивския университет.
Мотивът за това е сериозните диспропорции в Картата на висшето обучение, която демонстрира да вземем за пример, че в Северозападния район няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация, което " спъва икономическото развиване " и води до напускането на доста младежи, уточни Денков.
Новият учебен университет, основан на база филиалите, щял да бъде допълнен с изчезнали, само че нужни професионални посоки, да образова педагози, здравни експерти, инженери и по този начин да подсигури нужните експерти. За построяването му още веднъж е избран 3-годишен небосвод.
Той още веднъж сподели, че предлага висши учебни заведения със подобен или допълващ се профил да бъдат обединени. Смята също, че обединяване на географски принцип би сработило.
Според прессъобщението от 22-ри това значи: първо, основаване на Софийски университет по технологии, който да сплоти Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ), Минно-геоложкия университет (МГУ), Лесотехническия университет (ЛТУ), Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи (ВУТП) и Висшето транспортно учебно заведение (ВТрУ). И, второ, основаване на Национална академия по изкуствата, под чиято шапка да са Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ), Националната музикална академия (НМА), Националната художествена академия (НХА) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ).
Изложеното през днешния ден в Народното събрание се приближава до концепцията за конфедерации, залегнала в Стратегията за висше обучение. Но е доста значимо по какъв начин ще бъде направено. Много е значимо запазването на самостоятелността на дребните висши учебни заведения - предизвести Вълчев и уточни, че те " имат повече сила за развиване ", в сравнение с огромните структури, които постоянно са тромави и зле ръководени финансово. " Готов съм да Ви го потвърдя с образци ", обърна се някогашният към актуалният министър.
В тази връзка, за първи път министър Денков пое уговорката съставните висши учебни заведения да запазят забележителна юридическа автономия и по този начин отговори на едно от главните терзания в университетските среди: че вливайки се в мегаструктура, по-малките ВУ ще изгубят идентичността си и опцията си за гъвкаво ръководство както във връзка с специалностите, по този начин и във връзка с средствата си.
Под обща шапка обединените висши учебни заведения ще могат да споделят преподаватели, материална база, да вършат обща кандидат-студентска акция, уточни Денков и даде обещание, че няма да се засягат висши учебни заведения с неповторима експертиза .
Целта е да се запазят мощните страни и им се дадат нови благоприятни условия, които не са по силите на което и да е от тях поотделно - посочи той. Обединени те щели да са по-видими за евентуални вложители. Обединяването щяло да бъде подтиквано от страната с целево подкрепяне за обща материална база.
Министърът сложи и период за приключването на този развой - две до три години.
Според него огромни университети също биха могли да се сдружат, с цел да се нареждат по-добре в Европейски Съюз, да притеглят повече задгранични студенти и преподаватели, да вземат участие в интернационалните мрежи, да се класират по-нагоре в рейтинговите системи.
Висшите учебни заведения обаче би трябвало да осъзнаят изгодата от консолидация и да я пожелаят, а не това да им се " спуска " и да бъдат принуждавани непосредствено или посредством финансови механизми.
Те я осъзнават значително - счита Вълчев и предложи замислените огромни промени да се вършат с дребни стъпки, да вземем за пример началото може да сложи стратегия за шерване на запаси.
" Те не са срещу интеграцията, въпросът е по какъв начин ще бъде направена ", акцентира още веднъж той и пожела да забележим " рационален вид " в Закона за висшето обучение.
Денков, от своя страна, уточни, че се надява да работи в съдействие със Съвета на ректорите и сподели недоволството си от реакцията на някои висши учебни заведения. " В няколко от тях виждам отвращение да влязат в тази полемика ", ставало въпрос за тези, " които слагат въпроса по изострен метод ".
Всъщност полемика всъщност до момента не е имало. Дори на съвещанието на Съвета на ректорите през февруари, на което той беше поканен с упованието да изложи детайлно проекта си, ректорите чуха по-общи фрази. По същото време медиите получиха в детайли описания проект в прессъобщение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ