“Не можах да откажа... Изплаших се, че ще започне да

“Не можах да откажа... Изплаших се, че ще стартира да ми основава неприятности. Способен е на това. Съгласих се да напиша отчета вместо него, а нямам време да се срещна с всичката информация по случая. Ядосана съм на себе си, че се съгласих... Сега ще би трябвало да работя още и крепко. Често действам по този начин. Изтощавам се, нервирам се и все пак, отново се съгласявам да свърша непозната работа!”.

Всъщност тази жена не е могла да каже: “Не!”.

Защо? Заради боязън от престижи? Заради боязън от неприятности? Заради поверие: “Аз съм способна и ще се справя”? Или поради: “Ще го направя, с цел да ме харесва, избере, предпочете”? Или тъй като не умее да отстоява личния си интерес?

В съответния случай тази жена се бе уплашила от интриги и утежняване на взаимоотношенията на работното място. Не бе - хрумнало, че има право да откаже на по-високостоящ в йерархията сътрудник, (който показва непосредственост с шефа и с другите ръководители). Рядко се сещаме, че да откажем, е част от това да ни одобряват и зачитат.

Тръгнахме да търсим схващане за неравнопоставеността, в която сама се поставяше постоянно.

Какво споделя по тематиката психологът Борянка Борисова четете на най-полезния здравен уебсайт zdrave.to