Не мога да повярвам, че се налага да синтезираме подобни

...
Не мога да повярвам, че се налага да синтезираме подобни
Коментари Харесай

Дали винаги сме били такива или руската чума ни е направила такива през последните 80 години?

Не мога да допускам, че се постанова да синтезираме сходни очеизвадни неща, само че ето – очевидно се постанова. И изобщо не мислех да се занимавам с нещо сходно тъкмо пък през днешния ден, когато се пробвам да работя по сериозен текст за пагубното въздействие на неправилното потребление на информационните технологии (о, сладка подигравка!), само че една мисъл ми се загнезди в главата, като пуканка сред зъбите, и не ми дава мира (защото мнения и „ отзиви “ от особената порода преливат общественото пространство, възпалени от парламентарната делегация в Украйна и изявленията на Тагарев, и кой знае още какво ги е възпалило днес) и не ми дава да мисля за нищо друго, камо ли да се съсредоточа да работя умерено. 

Да, мисъл. За това каква страна се пробват да създадат едни хора от страната ми. И по какъв начин, за в този момент, относително добре им се получава. 

Държава, в която е неразрешено да се демонстрират минусите, като презастрояване на морето, заличаване на околна среда или корупция, тъй като „ да не се излагаме пред чужденците “, само че на всеослушание и обществено се пази путин и съветската експанзия в Украйна. 

Държава, в която – както сякаш е неразрешено да се приказва за минусите, преструвайки се, че не съществуват, ЗА ДА съдебномедицинска експертиза НИЕ НАЙ-ДОБРИТЕ В ОЧИТЕ НА ВСИЧКИ – също по този начин се насърчава плюенето по съумели и известни хора, като Георги Господинов и Мария Бакалова, единствено тъй като не влизат в калъпа на патриотарски настроените чалгари, които си мислят, че москва ги е освободила от нещо друго с изключение на от самата независимост. 

Държава, в която службите са прикривали от съветски шпиони до елементарни мафиоти, заплашвали и купували съдии и прокурори, само че – видиш ли – не трябвало да се прави промяна в службите, тъй като един очевадно съветски сътрудник на Дондуков по този начин е споделил. 

И вика тълпата, че не ни било това най-важното, трябвало да се оправят първо други неща. Кои неща, бе Джанъм? Как кои!—заплатите на хората. А по какъв начин да се оправят, откакто нарушителите са оставени да завземат бизнеси, до момента в който се отнасят със чиновниците си като с плебеи за мижави заплати, а органите, които би трябвало да наблюдават това да не се случва, ядат от ръката на тия същите нарушители? Та, какво викаш – нямало потребност да се вършат промени в службите, нали; нито в правосъдната система? Само, в случай че може някой да ни даде парииииии; и да не ни занимава повече с нелепости. 

Искаме на ниска цена, само че желаеме да се забрани евтиния импорт от Украйна, с цел да се даде на локалните, които са известни със сивото на бранша си, заплатите под масата, криенето на налози, майбасите си, облагите до небето, спекулата, унищожаването на земята…

Искаме да ни е чисто и пискаме против „ кемтрейлса “, само че вървим по митинги да пазиме въглищата?!

Не „ четене с схващане “ е казусът на природонаселението, а се чудя по какъв начин не забравяме да дишаме и в каква поредност да вървиме – „ ляв крайник, десен крайник, оглеждаш се преди да пресечеш “. Дотолкова да ни липсва вероятността в причинно-следствената връзка е рисково. Да, опасно; от дълго време сме минали границата, в която просто беше смешно. 

Държава, в която никой не изпитва ненавист към корупцията, а само към това, че няма опция да намаже от нея. Не споделят: „ писна ми от тая корупция, да я унищожим “; а си викат: „ Е-ех… да имаше и на мене някой да ми даде… “ и търси пост, на който да има кой да му даде. Ако не за него, най-малко детето, като порасне – да си откри подобен. 

Държава, в която най-големите „ патрЕоти “ си възпитават децата: „ ще се буташ, сине/дъще, ще се ръгаш и квот то харесва, че си го зѝмаш, нема ги чакаш да ти дадат, ти си най! “

И, когато детенцето-златното стане нетърпим паразит, който единствено тормози близките, поотрасне и почне да гепи каквото докопа, щото нали е тарикатчето на мама, родителите му – „ патрЕотете “ ревнат от кеф: глей кво дете съм направил и възпитàл, знамение и приказ, свърших си патриотичния дълг и направих още едно българче. 

Ама, че то единствено пречи и паразитира – не е проблем, по този начин ли?  Щото, по-добре да не го беше правил. Правенето го могат и хлебарките, плъховете, в действителност всички животни, че даже и дърветата се развъждат. Виж, възпитанието е нещо типично за хората. И то включва по какъв начин едно парче месо да се трансформира не в паразит, а в потребен член на обществото, като порасне.

Държава, в която хора с дълги коси и тениски на Ролинг Стоунс изясняват по какъв начин въпреки всичко едно време си е било по-готино; и си ги влече към североизток. Това към този момент минава всевъзможни граници. 

Държава, в която руслямската фракция отхвърля да държи сметка на своите „ политици “, че лъжат, само че упорства да държи сметка на „ другите “, че си разрешават да споделят истината. Например, че тук има съветски шпиони; или към този момент упоменатите нагоре проблеми. И който си разреши да каже истината, да бъде ненавиждан и заплашван, с цел да може техните протофашисти да ръководят необезпокоявани, до момента в който масата от послушни сектанти постепенно се трансформира в хитлеристки щурмоваци от трийсетте години. Докато, освен това (оценете иронията), вика, че желае да нецафицирира и наскърбява на „ фашисти “ и „ нацисти “; а след това върви да драска Jude и Звездата на Давид по витрините на хорските магазини, щото не са били съгласни с тях. 

И се чудя – дали постоянно сме били такива по тия земи или съветската чума ни е направила такива през последните 80 години. 

Ама не ми се има вяра все да сме били такива, тъй като едно време българите са били смели и са се вдигали на щик против неведнъж надминаващ ги числено зложелател – Добричката епопея на военачалник Колев; Дойранската епопея на военачалник Вазов; Опълченците преди това; комитетите; революционерите. 

Ами не, не сме били все такива. 

И, в случай че човек, който може да чете (неслучайна забележка), вземе да прочете „ Задочните репортажи “ на Георги Марков, ще разбере по кое време и КАК са се счупили нещата. И по какъв начин една страна, в която в никакъв случай не е имало фетиш към личността, внезапно се е сдобила с такъв… слязъл от самолета дружно с георги димитров. И по какъв начин духът на можещите и знаещите е бил прекършен от неможещите каскети за генерации напред и всичко и всички са се трансформирали в една инертна маса, несмееща да мисли, предполагаща, че мълчанието е най-хубавият излаз от всяка обстановка и че надали не сме страна с кастова система, в която няма значение кой какъв брой е елементарен и тъп, в случай че е от верните хора, ще е стопанин. 

И тая година, като всяка друга в последно време… тъй като идват пролетни и летни отпуски, чакам отново вълнàта от „ отзиви “ и „ мнения “ из профили със фотоси на Айфеловата кула, плажовете в Гърция и Италия, които да реват по какъв начин едно време, по байтошово, е било по-хубаво; чакам отново да почнат да пишат по какъв начин хубаво са живели по времето на соца, но да го пишат, до момента в който се въргалят по гръцките плажове, пиейки фрапе и узо, дращейки в американския Facebook, лепейки съветското флагче по профилите си, на които се хилят от Барселона и Париж. И, несъмнено, да милеят за тези славни моменти, когато по границата се е стреляло и не била „ разграден двор “, но все да не помнят да уточнят, че се е стреляло по бягащите на открито, а не по бягащи във вътрешността, каквито не е имало. 

_____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР