Не мога да нарека българите и македонците два народа. В

„ Не мога да нарека българите и македонците два народа. В моето схващане те са един народ “, декларира някогашният ни дипломат в Скопие и дълготраен евродепутат Александър Йорданов в диалог с Михайлина Димитрова. Той акцентира, че всички герои, с които днешна Македония се гордее – Гоце Делчев, Даме Груев, Сандански, Пере Тошев – са се самоопределяли като българи, учили са в български учебни заведения и писали са на български език. „ Ако подарим тази памет на някой различен, на следващия ден ще би трябвало да обясняваме на света кои сме. “
Прочетете още
" Това е следващ македонски цирк - по този начин наподобява в профил, само че при всички случаи това е реакция, резултат от политиката на антибългаризма в Северна Македония. Свидетели сме по какъв начин насажданият с години език на омразата към всичко българско мина от говорене в дейности. В последните години има към този момент и осъществени закононарушения от ненавист към България. "

Йорданов е уверен, че би трябвало да отстояваме своята история и просвета – това го прави всеки европейски народ и го изискуем на предците си.  " Антибългаризмът се е трансформирал в политическа валута в Скопие, а България прекомерно дълго е стояла в ролята на въздържан наблюдаващ. "

За него най-страшното достижение на македонската политика е, че е съумяла да раздели един народ. „ Не може един татко да сътвори два народа. Всички македонци знаят, че техните предшественици са имали българско съзнание – от Кирил Пейчинович до Братя Миладинови и Григор Пърличев. Това е документирана истина, не митология. “

Йорданов познава персонално настоящия министър председател на Северна Македония Християн Мицкоски. „ Направи ми усещане на прекомерно самонадеян човек, без изключително покритие. Невеж по исторически въпроси, само че с голямо самочувствие. “

Той е безапелационен, че антибългарската изразителност е просто инструмент за готовност на гласоподаватели. „ Антибългаризмът печели избори – това се видя и в този момент, при локалния избор, където ВМРО–ДПМНЕ завоюва с акция, учредена върху омразата към България, вместо върху локалните проблеми. “

Йорданов е уверен, че до момента в който Мицкоски е на власт, действителен прогрес в връзките няма да има, само че упорства България да не чака пасивно: „ Активната страна би трябвало да е България. Не да чакаме Скопие да направи крачка, а ние да реагираме – ние би трябвало да задаваме темпото. “

Любчо Георгиевски е един от дребното македонски политици, който знае историята такава, каквато е. „ Той е почтен, образован и не жертва истината поради кариера. “ Йорданов описа колоритна преживелица от 90-те, когато му обяснил, че името „ Люпчо “ произлиза от „ обич “, а не от „ излюпен “, след което политикът почнал да го написа с „ б “ – Любчо, не Люпчо. „ Трябва да сме откровени с македонците, само че с възприятие за комизъм и доброжелателност. “

С необикновен почит Йорданов приказва за починалия президент Борис Трайковски, който дефинира като „ почтен и откровен другар на България “. „ Той чудесно познаваше истината за историята и знаеше, че българи и македонци са един народ. “

При една дипломатическа среща Трайковски даже се пошегувал: „ Ако мина на моя струмишки акцент, единствено българският посланик ке ме разбере. “

В края на диалога Александър Йорданов заключи: „ Нашата мощ е в истината. България би трябвало да води дейна, настойчива и културна политика към Македония, тъй като сме един народ, разграничен по политически аргументи. “