За първи път говори шофьорът на автобуса, в който влетя аудито на Виктор
Не мога да вдишвам и дремя на стол, споделя 66-годишният Стефан Петров, който живее втори живот
" Хвана ме червен светофар и чаках зелен сигнал. В този миг чух мощен тропот, удари като бомба в рейса и оттова нищо не помня. От тротоара са ме взели в болничното заведение, по какъв начин е станало всичко, не знам. След удара нищо не помня ". Така стартира описа си 66-годишният Стефан Петров, водачът от Столичния градски превоз, който оцеля по знамение, откакто аудито на 21-годишния Виктор Илиев буквално влезе в автобуса му със скорост 163 км/ч.
На 15 август 2025 г. Петров е на промяна като водач в нощния градски превоз на София, само че прави единствено един курс, на втория става злополуката. Ударът е породен от автомобил, който се врязва в рейса на градския превоз. Зад кормилото е 21-годишният Виктор Илиев, който има шофьорска брошура едвам от две седмици. Движи се с към 200 км/ч и след приложимост на божествен газ. Поради високата скорост не съумява да вземе завоя, излетява от пътното платно и се забива в лявата страна на спрелия рейс. Един от пасажерите - сирийският доктор доктор Иса Али - умира на място.
Стефан Петров въобще не вижда връхлитащата кола. А в рейса по това време има единствено трима души - той, кондуктор и един пасажер - доктор Али.
" Докторът се возеше всяка вечер, ходеше в " Овча купел " и се прибираше по същото време. А кондукторът беше против мен, на първите седалки. Изобщо не видях какво стана с тях ", разказва водачът.
След като екип на Спешна помощ го взима от тротоара, тежко раненият лидер е закаран във Военномедицинска академия, с голям брой контузии и с заплаха за живота. Първите му мемоари са от реанимацията, след 10 дни в медикаментозна кома.
" Събудих се и незабавно питах къде съм и какво е станало. Започнаха да ми описват. Аз нищо не помнех, дори бях не запомнил имената на околните. До такава степен бях потърпевш от мощния удар - счупени девет ребра, сгънат бял дроб, скъсани сухожилия на лявата ръка. На врата си имах абокат, а на гърлото маркуч, с цел да мога да вдишвам. Целият бях в маркучи и кабели. Когато се разсъниха и видях къде се намирам, а и чувах сестрите по какъв начин си приказват, че цялостен живот ще остана на памперси, това напряко ме сриваше. Не имах вяра, че ще се оправя. Като ме подвигнаха първият път да стъпя на земята и се сринах. Казах си - край, останах за цялостен живот неработоспособен. В болничното заведение също по този начин съм плакал, без да ме види никой ", споделя за тежките си мигове Стефан.
Прави първите си крачки в отделението по гръдна хирургия, където е изместен от реанимацията.
" Казват, би трябвало да почнеш да вървиш, а напряко краката не ме държаха. Бяха атрофирали. С проходилка, по един метър, по два, до момента в който бях там се упражнявах, като ме придържаха. След това три месеца с бастун вървях, направя два метра, седна. И в този момент още не мога на легло да дремя, тъй като ребрата ме болят, мъчно ми е дишането и дремя на стол. Свиква се, с ръцете на облегалката. Иначе като легна и след това не мога да стана, изпитвам страшни болки ", допълва мъжът.
След изписването, синът му му посочил клипчета от злополуката.
" Все едно ракета хвърчи, а аз съм на война, виждам по какъв начин удря в рейса и той се подвига във въздуха. Нещо извънредно. Тогава към този момент осъзнах, че пребивавам втори живот. Една педя да е било по-близо към кабинката ми, нямаше да съм жив. Искам да изкажа признателност на хората, които са дарили кръв. Благодаря им от все сърце, тъй като в случай че не бяха тези хора, нямаше да съм жив ", категоричен е Петров.
" Всеки ден беше призрачен сън, очакваш най-лошото. Като беше в кома всички споделяха, че е Божа работа дали ще се оправи. И по през целия ден се молиш да не стане най-лошото. Целият беше в маркучи и кабели, ходили сме с него крачка по крачка, до момента в който към този момент почне самичък да си стои на краката. Многократно четохме молебствия пред мощите на " Свети Мина " в един храм и като видях татко ми след злополуката първите му думи бяха " да знаеш, че има Господ ". Когато отвори очи, се почувствах като най-богатия човек ", добавя синът на водача.
Стефан Петров е приключил семинария и е набожен човек.
" Точно на 15 август се случи злополуката, а със синовете направихме църква в село Шума, община Годеч, и тя носи името на Света Богородица, вярвам, че това ме е избавило също. Тогава се бяхме разбрали като свърша работа до 5:00 ч. да поспя два-три часа и в осем часа да тръгнем за черквата, тъй като има курбан на този ден. Но по този начин и не можах да отида.
Докато съм бил в кома, много сънища ми се явяваха. Бях нависоко, имаше голям, меден съд, а вътре бистра вода с монети и иконата на Св. Николай , непрекъснато това ми беше пред очите. И си мисля, че той ме е закрилял от самото начало, с цел да остана жив ", споделя още водачът.
Оставали му дни до пенсия. Мечтаел да оправи къщата си на село и да заживее там.
" Някъде до 25 август, до рождения ми ден трябваше да работя. А на него бях в кома. Материали бяхме купили да санираме къщата, камък да лепим и към този момент да се прибера на село, да си виждам старините, само че ето какво злощастие ме настигна. Сега не мога нищо да върша ", прибавя Стефан с горест.
Шофьорът на автомобила - Виктор Илиев, е арестуван в нощта на злополуката и от този момент се намира в следствения арест. Преди броени дни Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт против него. Илиев е обвиняем за съзнателно породена гибел на едно лице и за телесни повреди на четирима. В нощта на нещастието в колата му са се возили приятелката му и двойка техни другари. Вследствие на удара едно от девойките е със строшен таз, счупени бедрени кости и ребра. Другото е било с заплаха за живота - със счупени шийни прешлени и контузия на белия дроб.
Адвокатът на Виктор - Румен Николов, споделя, че той имал една фантазия - да има мощен автомобил.
" Виктор е едно момче, което е израснало без татко, отгледано от майка си и от вуйна си. Те са дали всичко за него. Бедно семейство са и детската му фантазия е да си купи огромен, прекрасен, мощен автомобил. За тази цел майката, лелята и Виктор стартират работа в Англия, в консервна фабрика за обработка на риба. Работят, икономисват пари. Той се връща в България, с цел да изкара шофьорска брошура. В съответния ден на злополуката концепцията е извънредно тривиална, да вземе приятелите си, да се повозят и да им покаже какъв брой добър водач е ", споделя Николов.
Прокурорът по случая Събина Христова показва, че съгласно снетите досега свидетелски показания, държанието на лидера е било извънредно нападателно: " Пътниците са отправяли молба за понижаване на скоростта. Очевидно всички са били възмутени и са отправяли молби да прекрати този тип държание, само че не се е съобразил с техните стремежи ".
Адвокат Румен Николов разкрива, че Виктор Илиев не е могъл да изясни използването на божествен газ. Но е споделил, че е изпуснал ръководството на автомобилa. А откритата скорост при конфликта е 163 км./ч.
За късия си шофьорски стаж от две седмици имал няколко нарушавания.
" Има няколко фиша и няколко от тях към този момент са станали наказателни постановления. За превишена скорост и неспазване разпоредбите за придвижване по Закона за придвижване по пътищата. Виктор сподели, че осъзнава това, което е предизвикал и съжалява ", добавя юристът.
Стефан Петров не желае да бъде съдник.
" Господ да го съди. Той се е надрусал с този божествен газ и не разсъждавал към този момент. Не е тръгнал да завива и непосредствено си е траял напряко в рейса. Или може би се е опитал да завие, само че с тази огромна скорост не е съумял ", допуска той.
Синът му е безапелационен - на такива водачи не трябва да се дават да карат такива мощни коли.
" Дано го осъдят, а той да осъзнае грешката. Дано младите като гледат това изявление да видят какви са следствията и всеки да се сложи на моето място, дали желае татко му да е в такова състояние. Всеки, като се качи в колата, да намерения, че на улицата може да бъде неговото дете, неговата майка, неговият татко. И да намерения какво следва като настъпи педала, над 50 км/ч в града. Може да станат съдбовни неща ", предизвестява Данил.
Предстои съдът да насрочи първото разпоредително съвещание по делото против Виктор Илиев.
" Хвана ме червен светофар и чаках зелен сигнал. В този миг чух мощен тропот, удари като бомба в рейса и оттова нищо не помня. От тротоара са ме взели в болничното заведение, по какъв начин е станало всичко, не знам. След удара нищо не помня ". Така стартира описа си 66-годишният Стефан Петров, водачът от Столичния градски превоз, който оцеля по знамение, откакто аудито на 21-годишния Виктор Илиев буквално влезе в автобуса му със скорост 163 км/ч.
На 15 август 2025 г. Петров е на промяна като водач в нощния градски превоз на София, само че прави единствено един курс, на втория става злополуката. Ударът е породен от автомобил, който се врязва в рейса на градския превоз. Зад кормилото е 21-годишният Виктор Илиев, който има шофьорска брошура едвам от две седмици. Движи се с към 200 км/ч и след приложимост на божествен газ. Поради високата скорост не съумява да вземе завоя, излетява от пътното платно и се забива в лявата страна на спрелия рейс. Един от пасажерите - сирийският доктор доктор Иса Али - умира на място.
Стефан Петров въобще не вижда връхлитащата кола. А в рейса по това време има единствено трима души - той, кондуктор и един пасажер - доктор Али.
" Докторът се возеше всяка вечер, ходеше в " Овча купел " и се прибираше по същото време. А кондукторът беше против мен, на първите седалки. Изобщо не видях какво стана с тях ", разказва водачът.
След като екип на Спешна помощ го взима от тротоара, тежко раненият лидер е закаран във Военномедицинска академия, с голям брой контузии и с заплаха за живота. Първите му мемоари са от реанимацията, след 10 дни в медикаментозна кома.
" Събудих се и незабавно питах къде съм и какво е станало. Започнаха да ми описват. Аз нищо не помнех, дори бях не запомнил имената на околните. До такава степен бях потърпевш от мощния удар - счупени девет ребра, сгънат бял дроб, скъсани сухожилия на лявата ръка. На врата си имах абокат, а на гърлото маркуч, с цел да мога да вдишвам. Целият бях в маркучи и кабели. Когато се разсъниха и видях къде се намирам, а и чувах сестрите по какъв начин си приказват, че цялостен живот ще остана на памперси, това напряко ме сриваше. Не имах вяра, че ще се оправя. Като ме подвигнаха първият път да стъпя на земята и се сринах. Казах си - край, останах за цялостен живот неработоспособен. В болничното заведение също по този начин съм плакал, без да ме види никой ", споделя за тежките си мигове Стефан.
Прави първите си крачки в отделението по гръдна хирургия, където е изместен от реанимацията.
" Казват, би трябвало да почнеш да вървиш, а напряко краката не ме държаха. Бяха атрофирали. С проходилка, по един метър, по два, до момента в който бях там се упражнявах, като ме придържаха. След това три месеца с бастун вървях, направя два метра, седна. И в този момент още не мога на легло да дремя, тъй като ребрата ме болят, мъчно ми е дишането и дремя на стол. Свиква се, с ръцете на облегалката. Иначе като легна и след това не мога да стана, изпитвам страшни болки ", допълва мъжът.
След изписването, синът му му посочил клипчета от злополуката.
" Все едно ракета хвърчи, а аз съм на война, виждам по какъв начин удря в рейса и той се подвига във въздуха. Нещо извънредно. Тогава към този момент осъзнах, че пребивавам втори живот. Една педя да е било по-близо към кабинката ми, нямаше да съм жив. Искам да изкажа признателност на хората, които са дарили кръв. Благодаря им от все сърце, тъй като в случай че не бяха тези хора, нямаше да съм жив ", категоричен е Петров.
" Всеки ден беше призрачен сън, очакваш най-лошото. Като беше в кома всички споделяха, че е Божа работа дали ще се оправи. И по през целия ден се молиш да не стане най-лошото. Целият беше в маркучи и кабели, ходили сме с него крачка по крачка, до момента в който към този момент почне самичък да си стои на краката. Многократно четохме молебствия пред мощите на " Свети Мина " в един храм и като видях татко ми след злополуката първите му думи бяха " да знаеш, че има Господ ". Когато отвори очи, се почувствах като най-богатия човек ", добавя синът на водача.
Стефан Петров е приключил семинария и е набожен човек.
" Точно на 15 август се случи злополуката, а със синовете направихме църква в село Шума, община Годеч, и тя носи името на Света Богородица, вярвам, че това ме е избавило също. Тогава се бяхме разбрали като свърша работа до 5:00 ч. да поспя два-три часа и в осем часа да тръгнем за черквата, тъй като има курбан на този ден. Но по този начин и не можах да отида.
Докато съм бил в кома, много сънища ми се явяваха. Бях нависоко, имаше голям, меден съд, а вътре бистра вода с монети и иконата на Св. Николай , непрекъснато това ми беше пред очите. И си мисля, че той ме е закрилял от самото начало, с цел да остана жив ", споделя още водачът.
Оставали му дни до пенсия. Мечтаел да оправи къщата си на село и да заживее там.
" Някъде до 25 август, до рождения ми ден трябваше да работя. А на него бях в кома. Материали бяхме купили да санираме къщата, камък да лепим и към този момент да се прибера на село, да си виждам старините, само че ето какво злощастие ме настигна. Сега не мога нищо да върша ", прибавя Стефан с горест.
Шофьорът на автомобила - Виктор Илиев, е арестуван в нощта на злополуката и от този момент се намира в следствения арест. Преди броени дни Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт против него. Илиев е обвиняем за съзнателно породена гибел на едно лице и за телесни повреди на четирима. В нощта на нещастието в колата му са се возили приятелката му и двойка техни другари. Вследствие на удара едно от девойките е със строшен таз, счупени бедрени кости и ребра. Другото е било с заплаха за живота - със счупени шийни прешлени и контузия на белия дроб.
Адвокатът на Виктор - Румен Николов, споделя, че той имал една фантазия - да има мощен автомобил.
" Виктор е едно момче, което е израснало без татко, отгледано от майка си и от вуйна си. Те са дали всичко за него. Бедно семейство са и детската му фантазия е да си купи огромен, прекрасен, мощен автомобил. За тази цел майката, лелята и Виктор стартират работа в Англия, в консервна фабрика за обработка на риба. Работят, икономисват пари. Той се връща в България, с цел да изкара шофьорска брошура. В съответния ден на злополуката концепцията е извънредно тривиална, да вземе приятелите си, да се повозят и да им покаже какъв брой добър водач е ", споделя Николов.
Прокурорът по случая Събина Христова показва, че съгласно снетите досега свидетелски показания, държанието на лидера е било извънредно нападателно: " Пътниците са отправяли молба за понижаване на скоростта. Очевидно всички са били възмутени и са отправяли молби да прекрати този тип държание, само че не се е съобразил с техните стремежи ".
Адвокат Румен Николов разкрива, че Виктор Илиев не е могъл да изясни използването на божествен газ. Но е споделил, че е изпуснал ръководството на автомобилa. А откритата скорост при конфликта е 163 км./ч.
За късия си шофьорски стаж от две седмици имал няколко нарушавания.
" Има няколко фиша и няколко от тях към този момент са станали наказателни постановления. За превишена скорост и неспазване разпоредбите за придвижване по Закона за придвижване по пътищата. Виктор сподели, че осъзнава това, което е предизвикал и съжалява ", добавя юристът.
Стефан Петров не желае да бъде съдник.
" Господ да го съди. Той се е надрусал с този божествен газ и не разсъждавал към този момент. Не е тръгнал да завива и непосредствено си е траял напряко в рейса. Или може би се е опитал да завие, само че с тази огромна скорост не е съумял ", допуска той.
Синът му е безапелационен - на такива водачи не трябва да се дават да карат такива мощни коли.
" Дано го осъдят, а той да осъзнае грешката. Дано младите като гледат това изявление да видят какви са следствията и всеки да се сложи на моето място, дали желае татко му да е в такова състояние. Всеки, като се качи в колата, да намерения, че на улицата може да бъде неговото дете, неговата майка, неговият татко. И да намерения какво следва като настъпи педала, над 50 км/ч в града. Може да станат съдбовни неща ", предизвестява Данил.
Предстои съдът да насрочи първото разпоредително съвещание по делото против Виктор Илиев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ