Комуникационния пъзел в Пловдив прилича на Гордиев възел – кой и кога ще го разсече?
Не доста от дълго време, когато през 2019 година Пловдив бе Европейска столица на културата, гостите от върволяк задгранични делегации възхитено назоваха града под тепетата фантастико сити. Въпреки че незабавно след откриващата гала през януари, чак до началото на септември, централният площад трябваше да бъде заобикалян заради замяна на настилката. Като рана в гръдта под празнична дреха. Точно тогава ли беше времето?
Моментната картина е по-скоро трагико сити. Чет нямат пропищелите жители и изнервени водачи в километричните колони на претрупания трафик. Градът се задъхва заради много поправки, преустройства, реновации, строителство по остарели и нови планове, чийто брой и мащаб се събира в мъчно управляем проблем.
Идеята за плана Модър-Царевец, част от Южната дъга, датира от 2013 година, строителството стартира през януари 2021 година, обектът се трансформира в медийна дъвка, само че след ред премеждия към този момент наближава финалната точка. Тандемът „ Брезовско шосе “ – „ Дунав “ влезе в ремонт по плана за Водния цикъл в края на 2021 година и сътвори съществени проблеми на трафика. Очаква се скоро бул. „ Дунав “ да влезе в темп, само че работата на „ Брезовско шосе “ ще се проточи още най-малко година. По Южния обходен колектор, част от плана за обновяване на ВиК мрежата, се работи към този момент година. Строителството основава транспортни тапи на няколко сектора. Реновирането на Дондуковата градина също засегна превоза.
Затворени са кръстовища, прави и цели улици в града. „ Черешката на тортата “ е пробивът под Централна гара и неизбежното реконструиране на Бетонния мост, който свързва регион „ Южен “ с централната част. А какво би станало, в случай че бе стартират и пробивът под Водната палата? Не е елементарно да се строи в Пловдив. Под всяка копка излиза археология, в периферията пречат мрежите на интернет снабдители, колектори на Топлоелектрическа централа, водопроводи и впрочем подземна инфраструктура. И въпреки всичко към този момент свършва първата четвърт на 21-ви век, експертите са наясно със актуалните технологиите. Вече няма смисъл, пък и няма на кого да бъде заложен въпросът за какво са подхванати толкоз доста обекти, чийто сборен резултат утежнява качеството на живота на хиляди жители.
Златното предписание на пазарната стопанска система е в съотношението качество - цена. Хранителните артикули имат период на валидност, а бяла, черна техника, електроуреди… и гаранционен период. Инфраструктурните обекти в Пловдив имат изрядна документи: планове, вложители, реализатори, намерено финансиране, стойност, период от пускане до приключване… Цената бързо излиза отвън обсега на публичното внимание, а качеството и периода ще илюстрираме посредством ремонта на един бул. и една улица.
Реновирането на бул. „ Хаджи Димитър “ стартира при започване на септември 2022 година и приключи на 26.10.2023 година Пресметнете с какъв брой бяха просрочени плануваните 240 дни. Никак не липсват недоизпипани работи и въпреки всичко някогашният към този момент кмет се реши на публично разкриване. Нещо, което не посмя да направи на сякаш готовата да поеме трафик улица „ Даме Груев “. Там ремонтът стартира през ноември 2021 година, сякаш за 10 месеца, само че единствено първата права от бул. „ Македония “ до пресечката с улица „ Охрид “ удари година. Улицата бе фолклоризирана в обществени мрежи и просташки раздумки, на национално равнище стана известна като жълтите столични павета. Радио Пловдив на няколко пъти бодро започваше утринната си стратегия с информация, че потегля автопотокът и това въпреки всичко се случи на 03.11.2023 година
И още първият дъжд на другия ден образува водни огледала на много места. Предблоковите пространства все някой ден би трябвало да възстановят предходния си тип. По тротоарната настилка има още много работа, да не приказваме за правата, успоредна на читалище „ Христо Ботев “ – това е нов строителен обект. Ако в най-скоро време кръстовището с улица „ Пере Тошев “ – с ляв завой и безкраен пешеходен поток към и от Събота пазара, не бъде светофарно контролирано, да пази Господ. Запази ли се остарялото движение, довършителни работи има може би за още един управнически мандат. Преди време видял и патил горски надзорник от средногорско село умно се утешаваше, че „ една работа и неприятно да бъде направена, отново е хубаво “. Едва ли ще се съгласят с житейската мъдрост съкварталците, които много време газиха или прахоляк, или тиня като в роман на Елин Пелин.
А северно и южно от Централна гара повърхност от към квадратен километър по-скоро наподобява на ударена от тежка бомбардировка. Няма ги няколко от коловозите пред гарата, челните коловози напълно липсват. Движението по бул. „ Христо Ботев “ едвам диша като при астматичен припадък. Северно от гарата, там където се въртеше кръгово придвижване, е ситуиран склад за строителни материали. Дори от птичи взор не може да бъде обхваната сложността на огромното строителство. Няма по какъв начин да надникнем в пробива под релсовия път, който ще свърже бул. „ Васил Априлов “ и бул. „ Македония “. Около половин километър, нещо като права на метро с подходи към жп гарата, двете автогари „ Юг “ и „ Родопи “, спирките на градския превоз. Преди това да се случи – нов тръбопровод по цялото трасе, канализация, отводнителни шахти, кабелна мрежа. Сложно и времеемко.
А планът дава обещание, че след реновирането на стоманения път влаковете ще идват в Бургас преди леки коли и рейсове. Обаче ново коловозно развиване, нова контактна мрежа, нови стрелки… това би било безсмислено, в случай че Бетонният мост резервира настоящия си тип. От Националната компания „ Пътна инфраструктура “ упорстваха пречката да бъде отстранена, с това Община Пловдив просто нямаше по какъв начин да се съгласи. Вижте какво става в час пик по ул. „ Димитър Талев “ и бул. „ Македония “ при към този момент функционираща ул. „ Даме Груев “, с цел да се разбере какво би станало при неналичието на бетонния надлез над релсите. Обаче това е неизбежно, обновлението на стоманения път не може да чака пробивът под гарата да пусне автопотока и чак тогава да стартира реконструкцията на остарелия мост, който би трябвало на „ порасне “, с цел да може да минават скоростните влакове. Работи се с многомилионни брюкселски пари по програмата „ Транспортна съгласуваност “, забавянето постанова прекачване на суми в нова периодика, виси заплахата от орязване на неусвоени средства. Така информационният пъзел в Пловдив се трансформира в Гордиев възел. Няма по какъв начин по образеца на Великия Александър да бъде разсечен с меч, въпреки митичната си трудност ще би трябвало някак да се разхлаби и развърже.
А макропроблематиката на микро равнище вгорчава живота на Малкия човек. Чуйте Тодор Костов, притежател на обект за подготвена храна, на място или за у дома, ул. “Иван Вазов “ № 86:
" Захванах се с този бизнес преди повече от 5 години. За една година обектът се създаде, стичаха се клиенти от бул. „ Априлов “, бул. „ Руски “ и ул. „ Вазов “. Удариха ме 2-3 затваряния по време на коронавирус рецесията, колкото да устоях. Сега достъп до магазина има единствено по тънка пътека откъм бул. „ Ботев “. Оборотът спадна с повече от 50 %. Уж беше краткотрайно, обещаваха връзка през кръговото с „ Руски “ и „ Вазов “ от първи септември, че октомври, че ноември, в този момент се надявам на декември, но… все не се случва. Работех с 6 души личен състав, наложи се да го съкратя до четири. Едва си заплащам сметките, наем и всичко останало. С заем започнах, в този момент без нов заем няма по какъв начин да устискам. Не стига това, ами през огромна част от работното време просто държа кормилото в тапите. Сутрин карам сина ми, четвъртокласник в учебно заведение „ Димитър Талев ". После през Бетонния мост до складовата база на „ Брезовско шосе “ стигам за час и 10 минути. Как се работи с такива загуби на време и пари? "
Преустройството на стоманените пътища също върви с просрочени обещания. През най-жарките летни дни директните влакове Пловдив - Варна потеглиха от гара Филипово с заричане да се върнат на Централната в края на септември. Дано стане през декември, само че по какъв начин да се надяваме, че с такива темпове неугледният пейзаж към Централна гара ще придобие актуален градски тип в обозримо бъдеще? Прословутият Бетонен мост бе ремонтиран през 1981-82 година Тогава автопотокът бе доста по-тънък, само че не беше елементарно. Главен доктор на огромна пловдивска болница без грам подигравка се оплака, че ремонтът на баня и тоалетна е по-сложно от докторска дисертация. А през 1977 година френската верига хотели „ Новотел “ откри на северния бряг на Марица ново звено. С тъкмо съблюдаване на авансово оповестената дата за завършек на строителството. Така, както се е стегнал информационният възел в Пловдив, на новоизбраната общинска администрация няма по какъв начин да бъдат спестени главоболията на основния доктор с отминалост 40 години.
Поколението, което кара трета възраст, на млади години бе щедро облъчвано с илюзорни обещания за сияйно бъдеще. Така и не дочака удовлетворително настояще…
Моментната картина е по-скоро трагико сити. Чет нямат пропищелите жители и изнервени водачи в километричните колони на претрупания трафик. Градът се задъхва заради много поправки, преустройства, реновации, строителство по остарели и нови планове, чийто брой и мащаб се събира в мъчно управляем проблем.
Идеята за плана Модър-Царевец, част от Южната дъга, датира от 2013 година, строителството стартира през януари 2021 година, обектът се трансформира в медийна дъвка, само че след ред премеждия към този момент наближава финалната точка. Тандемът „ Брезовско шосе “ – „ Дунав “ влезе в ремонт по плана за Водния цикъл в края на 2021 година и сътвори съществени проблеми на трафика. Очаква се скоро бул. „ Дунав “ да влезе в темп, само че работата на „ Брезовско шосе “ ще се проточи още най-малко година. По Южния обходен колектор, част от плана за обновяване на ВиК мрежата, се работи към този момент година. Строителството основава транспортни тапи на няколко сектора. Реновирането на Дондуковата градина също засегна превоза.
Затворени са кръстовища, прави и цели улици в града. „ Черешката на тортата “ е пробивът под Централна гара и неизбежното реконструиране на Бетонния мост, който свързва регион „ Южен “ с централната част. А какво би станало, в случай че бе стартират и пробивът под Водната палата? Не е елементарно да се строи в Пловдив. Под всяка копка излиза археология, в периферията пречат мрежите на интернет снабдители, колектори на Топлоелектрическа централа, водопроводи и впрочем подземна инфраструктура. И въпреки всичко към този момент свършва първата четвърт на 21-ви век, експертите са наясно със актуалните технологиите. Вече няма смисъл, пък и няма на кого да бъде заложен въпросът за какво са подхванати толкоз доста обекти, чийто сборен резултат утежнява качеството на живота на хиляди жители.
Златното предписание на пазарната стопанска система е в съотношението качество - цена. Хранителните артикули имат период на валидност, а бяла, черна техника, електроуреди… и гаранционен период. Инфраструктурните обекти в Пловдив имат изрядна документи: планове, вложители, реализатори, намерено финансиране, стойност, период от пускане до приключване… Цената бързо излиза отвън обсега на публичното внимание, а качеството и периода ще илюстрираме посредством ремонта на един бул. и една улица.
Реновирането на бул. „ Хаджи Димитър “ стартира при започване на септември 2022 година и приключи на 26.10.2023 година Пресметнете с какъв брой бяха просрочени плануваните 240 дни. Никак не липсват недоизпипани работи и въпреки всичко някогашният към този момент кмет се реши на публично разкриване. Нещо, което не посмя да направи на сякаш готовата да поеме трафик улица „ Даме Груев “. Там ремонтът стартира през ноември 2021 година, сякаш за 10 месеца, само че единствено първата права от бул. „ Македония “ до пресечката с улица „ Охрид “ удари година. Улицата бе фолклоризирана в обществени мрежи и просташки раздумки, на национално равнище стана известна като жълтите столични павета. Радио Пловдив на няколко пъти бодро започваше утринната си стратегия с информация, че потегля автопотокът и това въпреки всичко се случи на 03.11.2023 година
И още първият дъжд на другия ден образува водни огледала на много места. Предблоковите пространства все някой ден би трябвало да възстановят предходния си тип. По тротоарната настилка има още много работа, да не приказваме за правата, успоредна на читалище „ Христо Ботев “ – това е нов строителен обект. Ако в най-скоро време кръстовището с улица „ Пере Тошев “ – с ляв завой и безкраен пешеходен поток към и от Събота пазара, не бъде светофарно контролирано, да пази Господ. Запази ли се остарялото движение, довършителни работи има може би за още един управнически мандат. Преди време видял и патил горски надзорник от средногорско село умно се утешаваше, че „ една работа и неприятно да бъде направена, отново е хубаво “. Едва ли ще се съгласят с житейската мъдрост съкварталците, които много време газиха или прахоляк, или тиня като в роман на Елин Пелин.
А северно и южно от Централна гара повърхност от към квадратен километър по-скоро наподобява на ударена от тежка бомбардировка. Няма ги няколко от коловозите пред гарата, челните коловози напълно липсват. Движението по бул. „ Христо Ботев “ едвам диша като при астматичен припадък. Северно от гарата, там където се въртеше кръгово придвижване, е ситуиран склад за строителни материали. Дори от птичи взор не може да бъде обхваната сложността на огромното строителство. Няма по какъв начин да надникнем в пробива под релсовия път, който ще свърже бул. „ Васил Априлов “ и бул. „ Македония “. Около половин километър, нещо като права на метро с подходи към жп гарата, двете автогари „ Юг “ и „ Родопи “, спирките на градския превоз. Преди това да се случи – нов тръбопровод по цялото трасе, канализация, отводнителни шахти, кабелна мрежа. Сложно и времеемко.
А планът дава обещание, че след реновирането на стоманения път влаковете ще идват в Бургас преди леки коли и рейсове. Обаче ново коловозно развиване, нова контактна мрежа, нови стрелки… това би било безсмислено, в случай че Бетонният мост резервира настоящия си тип. От Националната компания „ Пътна инфраструктура “ упорстваха пречката да бъде отстранена, с това Община Пловдив просто нямаше по какъв начин да се съгласи. Вижте какво става в час пик по ул. „ Димитър Талев “ и бул. „ Македония “ при към този момент функционираща ул. „ Даме Груев “, с цел да се разбере какво би станало при неналичието на бетонния надлез над релсите. Обаче това е неизбежно, обновлението на стоманения път не може да чака пробивът под гарата да пусне автопотока и чак тогава да стартира реконструкцията на остарелия мост, който би трябвало на „ порасне “, с цел да може да минават скоростните влакове. Работи се с многомилионни брюкселски пари по програмата „ Транспортна съгласуваност “, забавянето постанова прекачване на суми в нова периодика, виси заплахата от орязване на неусвоени средства. Така информационният пъзел в Пловдив се трансформира в Гордиев възел. Няма по какъв начин по образеца на Великия Александър да бъде разсечен с меч, въпреки митичната си трудност ще би трябвало някак да се разхлаби и развърже.
А макропроблематиката на микро равнище вгорчава живота на Малкия човек. Чуйте Тодор Костов, притежател на обект за подготвена храна, на място или за у дома, ул. “Иван Вазов “ № 86:
" Захванах се с този бизнес преди повече от 5 години. За една година обектът се създаде, стичаха се клиенти от бул. „ Априлов “, бул. „ Руски “ и ул. „ Вазов “. Удариха ме 2-3 затваряния по време на коронавирус рецесията, колкото да устоях. Сега достъп до магазина има единствено по тънка пътека откъм бул. „ Ботев “. Оборотът спадна с повече от 50 %. Уж беше краткотрайно, обещаваха връзка през кръговото с „ Руски “ и „ Вазов “ от първи септември, че октомври, че ноември, в този момент се надявам на декември, но… все не се случва. Работех с 6 души личен състав, наложи се да го съкратя до четири. Едва си заплащам сметките, наем и всичко останало. С заем започнах, в този момент без нов заем няма по какъв начин да устискам. Не стига това, ами през огромна част от работното време просто държа кормилото в тапите. Сутрин карам сина ми, четвъртокласник в учебно заведение „ Димитър Талев ". После през Бетонния мост до складовата база на „ Брезовско шосе “ стигам за час и 10 минути. Как се работи с такива загуби на време и пари? "
Преустройството на стоманените пътища също върви с просрочени обещания. През най-жарките летни дни директните влакове Пловдив - Варна потеглиха от гара Филипово с заричане да се върнат на Централната в края на септември. Дано стане през декември, само че по какъв начин да се надяваме, че с такива темпове неугледният пейзаж към Централна гара ще придобие актуален градски тип в обозримо бъдеще? Прословутият Бетонен мост бе ремонтиран през 1981-82 година Тогава автопотокът бе доста по-тънък, само че не беше елементарно. Главен доктор на огромна пловдивска болница без грам подигравка се оплака, че ремонтът на баня и тоалетна е по-сложно от докторска дисертация. А през 1977 година френската верига хотели „ Новотел “ откри на северния бряг на Марица ново звено. С тъкмо съблюдаване на авансово оповестената дата за завършек на строителството. Така, както се е стегнал информационният възел в Пловдив, на новоизбраната общинска администрация няма по какъв начин да бъдат спестени главоболията на основния доктор с отминалост 40 години.
Поколението, което кара трета възраст, на млади години бе щедро облъчвано с илюзорни обещания за сияйно бъдеще. Така и не дочака удовлетворително настояще…
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ