Не мисля, че в петък беше казано кой знае какво

Не мисля, че в петък беше казано кой знае какво във връзка с АЕЦ „ Белене “. Китайски интерес имаше и преди 2 години, имаше и високопарни думи за милиарди евро вложения. За тези 24 месеца съвсем нищо не се случи.
Това сподели за предаването „ 12+3 “ по „ Хоризонт “ Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията. Той добави, че би трябвало да се гледа скептично към проявяването на интерес  за огромни енергийни планове, до момента в който няма подписано капиталово съглашение. Това важи и за интерконекторите, и за газохранилищата, счита той.

„ Европейската капиталова банка има за цел да прави печеливши вложения. Силно се колебая, че тя би приела АЕЦ „ Белене “ да печелиш план, който е финансово резистентен и в който има смисъл да влага “.

Липсата на „ финансова адекватност и резистентност “ е  причина да не се осъществя и планът за интерконектор с Гърция, направи паралел Владимиров. Анализите на Българска академия на науките показват, че планът „ Белене “ не е резистентен при никаква цена на електрическата енергия преди 2050 година, „ което значи, че никоя финансова институция не би се нагърбила да даде подобен заем “.

Антон Иванов от Българския енергиен и минен конгрес назова „ процедурен въпрос “ рухването на мораториума за строителството на АЕЦ „ Белене “

„ По-важното е, че има предоставена доста съответна задача за създаване на сюжети, тъй като аз по този начин разгадавам тази подготовка на документа - опциите за реализация по един или различен метод на активите, свързани с плана „ Белене “.  За мен, въпросът „ Белене “ доста тежи на Българската енергетика, до момента в който не откри някакво решение, той играе ролята на воденичен камък, който спъва развиването на доста други други възможности, тъй като постоянно, с цел да се вземе решение за каквото и да е в енергетиката, поражда въпросът: „ Добре, а какво вършим с „ Белене “

Такъв план би трябвало да получи глобата на Народното събрание, с цел да има някакво социална легитимация на решението, уверен е Иванов, съгласно който „ Вероятно пари има от кое място да дойдат, стига планът да потвърди, че е жизнерадостен “

„ За много години напред за българската система няма потребност от спомагателни мощности от подобен темперамент, тъй че, обективно, построяването на тази централа би трябвало да се обвързва с районния пазар на електрическа сила в доста по-голяма степен, в сравнение с с националния пазар. Оттук е и казуса с вероятно присъединяване на страната в един подобен план “

Иванов е на мнение, че би трябвало да бъдат прегледани и други други възможности за потребление на активите по плана „ Белене “ - да се организира оборудването на трета страна и да се употребява площадката за друго или оборудването да се употребява на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ за създаване на заместващи мощности

Двамата специалисти разясниха и продажбата на българското сдружение на ЧЕЗ. Според Владимиров, към момента не е ясно каква е била ролята на управлението на ЧЕЗ при избирането на купувача.  Вероятно договорката е била подписана доста преди финалните предложения да бъдат дадени, защото офертата на Инерком не е най-високата, счита той. ЧЕЗ не дава индикации, че желае повреждане на договорката или вкарване на страната в нея, добави той:

„ Въпросът е в този момент дали се чака да мине време, да се успокои публичното неодобрение и по-късно селката да бъде утвърдена тихомълком, както беше едно време утвърдена договорката за БТК.

Според Иванов обаче въпросът няма да отшуми леко, защото при договорката има много несъответствия. Той направи паралел с продажбата на бизнеса на ЕОН в България на Енерго-про, когато не е имало „ съвсем никакъв звук “, тъй като е имало сходство сред бизнес модел и активи.

Евентуалното преразглеждане на договорите с двете американски компании с централи в „ Марица – Изток "  е допустимо, защото никоя страна няма предпочитание казусът да се позволи по  съдебен път, счита Владимиров

„ Въпросът е дали данъкоплатците ни още веднъж ще страдат, тъй като наподобява, че страната се готви да изплати отплата на двете американски, която ще е с пъти над междинната позволена от Европейската комисия по модела за оценяване на държавна помощ. Това, несъмнено, още веднъж е по информация на медиите. Такава цена не мисля, че би трябвало да се заплаща, а по-скоро би трябвало да се търси метод тези централи да бъдат интегрирани в либерализирания пазар при най- оптималните условия за страната “

В България има 4 пъти по-големи мощности за произвеждане електрическа енергия, в сравнение с са нужни за междинното ползване на страната – завещание от централното обмисляне и огромната промишленост по времето на Комунизма, изясни той. Това е и повода АЕЦ Белене да не няма смисъл в този си тип в България до 2049 година, която двата блока на АЕЦ „ Козлодуй “ ще бъдат изведени от системата.

Антон Иванов е на мнение че, в случай че  ЕК да застане като една трета страна тези договарянията с двете американски централи и предложи финансов модел, който да е  приемлив за двете страни „ може да се откри едно решение, тъй че да бъде предпазен нашият интерес и да не бъде нарушен ползата на вложителите “.