Първата българка, слязла на 50 метра под водата на един дъх
" Не мисля, че има нещо по-естествено от дете, което се радва на водата с непринудеността, присъща единствено на чистото и необременено детско схващане. Всичко останало е разследване на тази обич ", казва Силвия Рашкова - освен един от най-хубавите родни състезатели по дълбочинно гмуркане, но е посветила и живота си на това да го преподава.
През октомври 2023 година в границите на няколко дни Силвия съумя да усъвършенства четири национални върха в дълбочинното гмуркане и стана първата българка, слязла на 50 метра под водата на един мирис.
Родена в Бургас, Силвия е живяла главно в Шумен до 18-годишната си възраст. Оттогава до сегашния миг учи, живее и работи в София. Макар да обича столицата и динамиката ѝ, не крие, че е амбиверт. Защото в контрастност с динамичността на всекидневието и всички действия, които съчетава, тя е извънредно интровертна персона. Много цени моментите на уединение и в никакъв случай не ѝ е скучно да прекарва време със себе си.
Въпреки че от доста години към този момент не живее в Бургас, Силвия не може да скрие любовта, която изпитва към родния си град. Може би поради морето и притегателната мощ, която я тласка в дълбините му още от дете. Същата тази обич към водата, която изпитва тогава, продължава да я поддържа до ден сегашен, въпреки и по малко по-различен метод.
" За мен водата е магия. Усещането за безтегловност и благополучие, красивият подводен свят, опцията да се почувстваме най-малко за малко като морски създания... И опцията да покажа тази магия на други, поддържа любовта жива ", признава Силвия.
Убедена в мантрата, че най-лесният метод да се развиваме е, като правим това, което обичаме, Силвия (съвсем не изненадващо) става треньор по свободно гмуркане в Seanomad Freediving School - единственото учебно заведение по свободно гмуркане в България. Там се озовава още през 2013 година Естествено, с времето става все по-добра и, към този момент стигнала до несъмнено равнище, получава " леко бутане " от сътрудника ѝ Любомир Стефанов.
Обстоятелствата около пандемията от COVID-19 и затворените басейни по това време, лишават опцията на Силвия да тренира интензивно като играч, само че ѝ дава бонус време, с цел да се задълбочи в обучаването. И по този начин схваща, че да предава знанията си на други, ѝ носи откровено благополучие и задоволство.
Силвия не крие, че да е играч, е единствено една дребна част от нейния път на себеопознаване и себеразвитие.
" Никога не ми е било съществена цел и не считам, че в миналото ще бъде. Но минавайки през това, узнавам доста, което впоследствие бих могла да предам и на нашите възпитаници в учебното заведение ", казва тя. И е толкоз уверена в думите си, колкото и в новите благоприятни условия, които всяка спънка ни дава.
Може би тъй като е и истински идеалист, който макар суровия свят, в който живеем, и трудностите, с които се сблъскваме, има вяра, че всичко е допустимо. Вярва, че във всеки има положително и че не би трябвало да се отхвърляме от фантазиите си, даже от време на време да наподобяват неуместни за близките.
Като един многопластов човек, Силвия е уверена е, че всеки от нас има някаква фасада за пред хората, даже няколко - съгласно другите обществени среди и обстановки, в които се показва. И тя не прави изключение, защото се счита за елементарен човек със своите провокации, особености и страхове.
Силвия извънредно държи на естествеността и мъчно поддържа повърхностна връзка и връзки, даже ги заобикаля. Старае се да бъде оптимално откровена, даже от време на време да е прекомерно. Смята, че това е методът да се обкръжим с подобаващите за нас хора, да се развиваме в подобаващата за нас среда, тъй като останалите отпадат естествено.
Българката, която е измежду най-популярните кайтбордистки в света
Елена Димитрова за най-големите ѝ достижения в кайтсърфа, за обичаните дестинации и за живота в Занзибар
Като същински актьор, Силвия обича да основава хубост във всичко, което прави - в чинията с храна, в изкуството си като художник-пирограф (какъвто тя е) и, несъмнено, в гмуркането. Що се отнася до практикуването на последното като спорт, чистосърдечно го предлага на всеки, който обича водата.
Защото гмуркането е извънредно наличен спорт, въпреки и да не наподобява по този начин на доста хора. Дава ни опция да забележим доста по-различен свят, откъсва ни от всекидневието, успокоява съзнанието и хилядите мисли в главите ни. А и постоянно натиска един бутон " рестарт ", с който изтрива напрежението и неприятните мисли, кара да се усещаме и като преродени.
Какви са компликации се сблъсква човек, когато стартира с дълбочинното гмуркане?
Според мен най-трудно е преди човек да стартира - подозренията дали ще се оправи, подозренията дали е за него... Понякога всичко може да наподобява недостижимо и като някаква далечна фикция.
Преди години беше много по-трудно. Трябваше да имаш някой прочут, който да ти покаже, или да се опитваш самичък. Сега има структурирани образования по целия свят, по изпитани системи, които са основани да преведат човек през всяка стъпка, тъй че да създадат гмуркането доста по-достъпно.
Разбира се, всеки има своите провокации, когато стартира - от време на време ментални, от време на време физически, от време на време с оборудването, и е доста значимо да има някой до теб, който да помогне за превъзмогването им и да те поддържа по пътя.
А какви са ползите от дълбочинното гмуркане ?
Почти безкрайни, бих споделила. Особено на психично равнище. Гмуркането ни учи да се отпускаме, учи ни да следваме тялото си, да му се доверяваме, да се опознаваме. Но ни учи и да имаме вяра в себе си.
Едни от обичаните ми моменти са, когато някой наш възпитаник каже: " Аз не имах вяра, че ще мога. " Но ни се е доверил и вижда резултата. А за какъв брой още неща всеки един от нас се съмнява - че са вероятни и че ще успее да ги направи? Увереността, която придобиваме, когато реализираме нещо сякаш невероятно, се отразява на целия ни живот и отношението към всичко.
Как протича едно съревнование по дълбочинно свободно гмуркане?
Обикновено в няколко дни, защото има разнообразни дисциплини. Преди всеки спортен ден участниците заявяват на каква дълбочина желаят да се гмуркат и се сформира спортен лист. Всеки човек има съответен час, в който би трябвало започва и да извърши гмуркането си.
В взаимозависимост дали е съумял да извърши всичко, което е декларирал, получава от съдиите бял картон (успешен опит) или червен картон (неуспешен опит). А след в допълнение ревизиране на записите от камерите на повърхността и под водата в края на деня се афишират резултатите.
Как се готвите за него?
В най-общ смисъл подготовката може да се раздели на две елементи - ментална и физическа. Менталната е извънредно значима, изключително когато би трябвало да изпълниш съответна цел в избран ден и час. Често тази част на тренировките се неглижира от доста състезатели, а съгласно мен е доста значима.
Физическата част се състои от тренировки във вода (басейнови и дълбочинни) и тренировки на сушата. В басейн можем да упражняваме за устойчивост и техника на плуване във водата, а дълбочинните тренировки са значими за акомодация на тялото към дълбочината и изчистване на детайли, върху които не можем да работим в басейн. При тренировките на сушата работя за физическа мощ, кондиция и подвижност.
С кое свое постижение в гмуркането се гордеете най-вече?
Гордея се, че съм първата българка, която съумя да стигне 50 м дълбочина на един мирис. Винаги може и още, само че поради обстоятелството, че живеем на място, което не ни предлага условия за непрекъснати дълбочинни тренировки и главният ми фокус е преподаването, а не надпреварите, това е огромно достижение за мен.
Имате ли обичани дестинации за гмуркане?
Гърция, Египет, Кипър. Достъпни са като разстояние и морето предлага прелестни условия - топла вода, огромна видимост и друг и забавен подводен свят, изключително Египет.
Жената, която ни учи по какъв начин да плуваме като русалки
Петя Петкова за ексцентричното си занимание, за сбъдването на фантазиите и за учебното заведение за русалки
Какви са бъдещите ви цели?
Те са свързани с развиването ми като учител и играч. Състезателната активност е предизвикателна, тъй като на тези дълбочини безусловно на всеки метър можеш да научаваш нещо ново за себе си и за тялото си. Всяко предизвикателство, през което преминавам обаче, ме обогатява и ми дава опция да давам повече и на учениците ни. Но нищо не е непременно, по тази причина за мен най-важното е да се стремя да бъда по-добра версия на себе си и да оказвам помощ, доколкото ми е допустимо, на други хора по пътя им.
През октомври 2023 година в границите на няколко дни Силвия съумя да усъвършенства четири национални върха в дълбочинното гмуркане и стана първата българка, слязла на 50 метра под водата на един мирис.
Родена в Бургас, Силвия е живяла главно в Шумен до 18-годишната си възраст. Оттогава до сегашния миг учи, живее и работи в София. Макар да обича столицата и динамиката ѝ, не крие, че е амбиверт. Защото в контрастност с динамичността на всекидневието и всички действия, които съчетава, тя е извънредно интровертна персона. Много цени моментите на уединение и в никакъв случай не ѝ е скучно да прекарва време със себе си.
Въпреки че от доста години към този момент не живее в Бургас, Силвия не може да скрие любовта, която изпитва към родния си град. Може би поради морето и притегателната мощ, която я тласка в дълбините му още от дете. Същата тази обич към водата, която изпитва тогава, продължава да я поддържа до ден сегашен, въпреки и по малко по-различен метод.
" За мен водата е магия. Усещането за безтегловност и благополучие, красивият подводен свят, опцията да се почувстваме най-малко за малко като морски създания... И опцията да покажа тази магия на други, поддържа любовта жива ", признава Силвия.
Убедена в мантрата, че най-лесният метод да се развиваме е, като правим това, което обичаме, Силвия (съвсем не изненадващо) става треньор по свободно гмуркане в Seanomad Freediving School - единственото учебно заведение по свободно гмуркане в България. Там се озовава още през 2013 година Естествено, с времето става все по-добра и, към този момент стигнала до несъмнено равнище, получава " леко бутане " от сътрудника ѝ Любомир Стефанов.
Обстоятелствата около пандемията от COVID-19 и затворените басейни по това време, лишават опцията на Силвия да тренира интензивно като играч, само че ѝ дава бонус време, с цел да се задълбочи в обучаването. И по този начин схваща, че да предава знанията си на други, ѝ носи откровено благополучие и задоволство.
Силвия не крие, че да е играч, е единствено една дребна част от нейния път на себеопознаване и себеразвитие.
" Никога не ми е било съществена цел и не считам, че в миналото ще бъде. Но минавайки през това, узнавам доста, което впоследствие бих могла да предам и на нашите възпитаници в учебното заведение ", казва тя. И е толкоз уверена в думите си, колкото и в новите благоприятни условия, които всяка спънка ни дава.
Може би тъй като е и истински идеалист, който макар суровия свят, в който живеем, и трудностите, с които се сблъскваме, има вяра, че всичко е допустимо. Вярва, че във всеки има положително и че не би трябвало да се отхвърляме от фантазиите си, даже от време на време да наподобяват неуместни за близките.
Като един многопластов човек, Силвия е уверена е, че всеки от нас има някаква фасада за пред хората, даже няколко - съгласно другите обществени среди и обстановки, в които се показва. И тя не прави изключение, защото се счита за елементарен човек със своите провокации, особености и страхове.
Силвия извънредно държи на естествеността и мъчно поддържа повърхностна връзка и връзки, даже ги заобикаля. Старае се да бъде оптимално откровена, даже от време на време да е прекомерно. Смята, че това е методът да се обкръжим с подобаващите за нас хора, да се развиваме в подобаващата за нас среда, тъй като останалите отпадат естествено.
Българката, която е измежду най-популярните кайтбордистки в света
Елена Димитрова за най-големите ѝ достижения в кайтсърфа, за обичаните дестинации и за живота в Занзибар
Като същински актьор, Силвия обича да основава хубост във всичко, което прави - в чинията с храна, в изкуството си като художник-пирограф (какъвто тя е) и, несъмнено, в гмуркането. Що се отнася до практикуването на последното като спорт, чистосърдечно го предлага на всеки, който обича водата.
Защото гмуркането е извънредно наличен спорт, въпреки и да не наподобява по този начин на доста хора. Дава ни опция да забележим доста по-различен свят, откъсва ни от всекидневието, успокоява съзнанието и хилядите мисли в главите ни. А и постоянно натиска един бутон " рестарт ", с който изтрива напрежението и неприятните мисли, кара да се усещаме и като преродени.
Какви са компликации се сблъсква човек, когато стартира с дълбочинното гмуркане?
Според мен най-трудно е преди човек да стартира - подозренията дали ще се оправи, подозренията дали е за него... Понякога всичко може да наподобява недостижимо и като някаква далечна фикция.
Преди години беше много по-трудно. Трябваше да имаш някой прочут, който да ти покаже, или да се опитваш самичък. Сега има структурирани образования по целия свят, по изпитани системи, които са основани да преведат човек през всяка стъпка, тъй че да създадат гмуркането доста по-достъпно.
Разбира се, всеки има своите провокации, когато стартира - от време на време ментални, от време на време физически, от време на време с оборудването, и е доста значимо да има някой до теб, който да помогне за превъзмогването им и да те поддържа по пътя.
А какви са ползите от дълбочинното гмуркане ?
Почти безкрайни, бих споделила. Особено на психично равнище. Гмуркането ни учи да се отпускаме, учи ни да следваме тялото си, да му се доверяваме, да се опознаваме. Но ни учи и да имаме вяра в себе си.
Едни от обичаните ми моменти са, когато някой наш възпитаник каже: " Аз не имах вяра, че ще мога. " Но ни се е доверил и вижда резултата. А за какъв брой още неща всеки един от нас се съмнява - че са вероятни и че ще успее да ги направи? Увереността, която придобиваме, когато реализираме нещо сякаш невероятно, се отразява на целия ни живот и отношението към всичко.
Как протича едно съревнование по дълбочинно свободно гмуркане?
Обикновено в няколко дни, защото има разнообразни дисциплини. Преди всеки спортен ден участниците заявяват на каква дълбочина желаят да се гмуркат и се сформира спортен лист. Всеки човек има съответен час, в който би трябвало започва и да извърши гмуркането си.
В взаимозависимост дали е съумял да извърши всичко, което е декларирал, получава от съдиите бял картон (успешен опит) или червен картон (неуспешен опит). А след в допълнение ревизиране на записите от камерите на повърхността и под водата в края на деня се афишират резултатите.
Как се готвите за него?
В най-общ смисъл подготовката може да се раздели на две елементи - ментална и физическа. Менталната е извънредно значима, изключително когато би трябвало да изпълниш съответна цел в избран ден и час. Често тази част на тренировките се неглижира от доста състезатели, а съгласно мен е доста значима.
Физическата част се състои от тренировки във вода (басейнови и дълбочинни) и тренировки на сушата. В басейн можем да упражняваме за устойчивост и техника на плуване във водата, а дълбочинните тренировки са значими за акомодация на тялото към дълбочината и изчистване на детайли, върху които не можем да работим в басейн. При тренировките на сушата работя за физическа мощ, кондиция и подвижност.
С кое свое постижение в гмуркането се гордеете най-вече?
Гордея се, че съм първата българка, която съумя да стигне 50 м дълбочина на един мирис. Винаги може и още, само че поради обстоятелството, че живеем на място, което не ни предлага условия за непрекъснати дълбочинни тренировки и главният ми фокус е преподаването, а не надпреварите, това е огромно достижение за мен.
Имате ли обичани дестинации за гмуркане?
Гърция, Египет, Кипър. Достъпни са като разстояние и морето предлага прелестни условия - топла вода, огромна видимост и друг и забавен подводен свят, изключително Египет.
Жената, която ни учи по какъв начин да плуваме като русалки
Петя Петкова за ексцентричното си занимание, за сбъдването на фантазиите и за учебното заведение за русалки
Какви са бъдещите ви цели?
Те са свързани с развиването ми като учител и играч. Състезателната активност е предизвикателна, тъй като на тези дълбочини безусловно на всеки метър можеш да научаваш нещо ново за себе си и за тялото си. Всяко предизвикателство, през което преминавам обаче, ме обогатява и ми дава опция да давам повече и на учениците ни. Но нищо не е непременно, по тази причина за мен най-важното е да се стремя да бъда по-добра версия на себе си и да оказвам помощ, доколкото ми е допустимо, на други хора по пътя им.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ