Не минава ден, в който по няколко представители на пътни

Не минава ден, в който по няколко представители на пътни неправителствени организации да не се появят в медиите – изключително в утринните блокове на малките екрани. Всеки драматичен случай се трансформира в мотив за техни изяви и трупане на известност, написа Roadnewsbg.com

През последните години се следи същински взрив на регистрирани пътни Неправителствени организации. Създава се усещане, че всеки някогашен уволнен или пенсиониран служител на реда основава организация с гръмко име – като „ Европейски център за транспортни политики “ или „ Институт за пътна сигурност “. Възниква разумният въпрос – по какъв начин се устоят толкоз доста сходни структури, в случай че активността им изисква съществено финансиране?

Има основателни подозрения, че множеството от тези организации, употребявайки публичността си и медийния достъп, притискат Министерството на районното развиване, Министерството на превоза и разнообразни държавни организации да им обезпечават средства – постоянно в обилни размери. Ако някой откаже, следва лична или институционална акция против него.

Наблюдава се самобитно съревнование – кой пръв ще разяснява всяка злополука. Понякога се основава усещане, че представителите на тези Неправителствени организации изпитват даже необичайно задоволство, когато се случи тежък случай. Следват реплики от вида „ Ние казахме ли ви? “, „ Предупредихме! “ и „ Прогнозирахме това “. Част от тях се държат като месии от последна инстанция.

В началото персони като Диана Русинова и Богдан Милчев изглеждаха откровено загрижени за сигурността на придвижването и получаваха утвърждението на обществото. Днес обаче виждаме свръхактивност, нападателен звук и прекалено самочувствие, което поражда подозрения в искреността на техните цели. Все по-осезаеми са и властовите им упоритости.

Тези Неправителствени организации постоянно вършат опити да изземат функционалностите и финансирането на държавните органи. Показателен образец е настойчивото самопредлагане на Диана Русинова за началник на Агенция „ Пътна инфраструктура “, макар неналичието на професионален ценз. Подобно е ситуацията и при Богдан Милчев – някогашен шеф на КАТ, освободен съгласно журналистически изявления за финансови нарушавания. В изявленията му въпросите за пътната сигурност постоянно се свеждат до популистки опростявания, съпроводени от недодялан език и безпардонен звук.

Почти всяко решение, в това число и това за междинната скорост, е остро подложено на критика. Затова пораждат подозрения, че зад интензивността не стои единствено угриженост, а и политически упоритости и финансови ползи. Не е изключено част от тези организации да приготвят почвата за основаване на партия – сюжет, следен към този момент при други известни лица, добили известност посредством медиите.

Използвайки чувствителността на обществото към болката на околните на жертви при произшествия, представителите на пътните Неправителствени организации към този момент трансферират границата на положителния усет. Всяка покруса се трансформира в мотив за медийна изява и самовъзвеличаване.

Катастрофи ще продължат да се случват, а жертви – за жалост – ще има. Статистиката демонстрира, че 82% от тях са резултат от човешка неточност. Пътната сигурност е сложен въпрос – от възпитанието в фамилията и учебното заведение, през обществената среда и качеството на образованието, до персоналната отговорност на всеки водач.

Именно тук е ролята на неправителствените организации – да възпитават, образоват и оферират решения. Но тя не би трябвало да се свежда само до гневно критикуване и търсене на медийна известност.