От Позитано до... Позитано
" Не ми пука, бе, нещастници. Такива сте. И не ми пука. Какво ще ми извършите, каквооо? " Виковете на един скитник отекват по столичната улица " Позитано ". Понякога се случва два-три пъти в месеца. Никой не му обръща внимание. Вярно, вика рано заран или по здрач. Последния път подритваше празно кенче от " Балканско ". Говори си самичък, само че думите му никак не са налудничави. Разказва си някаква история, ту влиза, ту излиза от нея. И се кара с тези, които единствено той вижда. И всякога става все по-изгубен, а връзката му с действителността се къса...
* * *
Спомням си за този скитник, слизайки от корабчето в приказния италиански град Позитано. А не трябваше, не трябваше...
Амалфийското крайбрежие е основано за красиви, а не за мрачни мисли. Тук, в градчето, кръстено съгласно легендата на господ Посейдон, е най-добре да се изгубиш, само че не в мислите си, а по стръмните стълби и улици, измежду шарените здания. Добре е да се изгубиш в изумруденото море. Или да изтръпнеш от леденото лимончело. И да завъртиш в главата си приказката за лимоните. Ако животът ти сервира лимони... Тук не вършат от лимоните лимонада, а лимончело. И лимоните са едни такива огромни, не можеш да ги обхванеш с една ръка.
Поне един път в живота си човек би трябвало да посети Позитано. Не улицата, а това чудно малко градче на Амалфийското крайбрежие. Да зарее взор в морето, да се задъха по стълбите, да се отърка в лимонените или лазурни рокли, шалове и чанти, да види струпана толкоз хубост на едно място.
Банално е да се търси определение за Позитано. Или да се окачествява по какъвто и да било метод страстта от прегръдката с градчето. Твърде лимитирано е да се свързва Позитано с едноименната мода. Но изкушението да си купите сандали " Позитано " и да обиколите с тях по уличките не е за занемаряване. Цветовете на роклите по сергиите в града заслепяват, а пайетите по тях са по този начин точно зашити, че могат единствено да провокират удивление измежду туристите. Същото, което провокират бароковите къщи, шарената керамика или куполът на църквата " Санта Мария Асунта ", затрупан със сини, зелени и жълти плочки.
Всеки екскурзовод ще ви цитира думите на Джон Стайнбек за Позитано и ще ви каже, че с помощта на него градчето е надали не преоткрито. Ако стигнете до Позитано по море, а не по сушата, всеки лицензиран гид ще ви покаже приказните градчета по крайбрежието и ще ви обърне внимание на една или друга " къщурка " - на София Лорен, на Берлускони, на Гор Видал, на... Но каквото и да ви описвам, най-добре е да видите с очите си тази хубост.
* * * /> Дори когато кракът ми стъпва на брега на Позитано, се връщам в мислите си на столичната " Позитано ". И си представям бездомника с кенчето " Балканско ".
В Позитано няма място за бездомници. Едни от най-шикозните марки имат тук лъскави бутици. Защото дребното градче е като магнит за милиони туристи. Те се изсипват с корабчетата на тумби и отново по този начин, на тумби, с крясъци и телефони в ръка, се насочат по стълбите към върха. Там, където бездомникът от " Позитано " освен няма да стъпи, само че даже няма да бленува в изтормозеното си схващане.
Мисля си, че даже и да беше пристигнал този пътешественик тук, надали някой щеше да му обърне внимание. На брега слизат всевъзможни " птици " и никому не прави усещане с какви облекла си, какво правиш или какво приказваш. Почти като на софийската " Позитано ". Само дето конотацията е друга. Както и при чувството, че никой не ти обръща внимание. И че на никого не му пука. Единият непукизъм е цветен, ослепителен, ухилен, лудешки, сантиментален. А другият... Другият е злокобен, от него боли. И боли, и боли...
* * *
Позитано е скъпо градче. Донякъде това зависи от сезона и от самостоятелните желания. Позитано е фотогенично градче. Тук можете да се снимате на всяка крачка и резултатите да са... картички. Позитано е място за обятия. Тук можете да прегърнете крайбрежието и да не мислите за нищо съществено, с изключение на за книгата, която вероятно държите в ръка. Макар че заведенията за хранене тук имат репутацията на по-скъпи, има десетки места, които ще ви изкушат и където ще забравите да обръщате еврото в левове.
Бездомникът, който рита кенчето " Балканско " по " Позитано ", също не изпитва вътрешна нужда да обръща левовете в евро. Или назад. Той живее в своя личен свят. В който всички са по своему нещастни. Или щастливи. Знае ли човек?
* * *
Спомням си за този скитник, слизайки от корабчето в приказния италиански град Позитано. А не трябваше, не трябваше...
Амалфийското крайбрежие е основано за красиви, а не за мрачни мисли. Тук, в градчето, кръстено съгласно легендата на господ Посейдон, е най-добре да се изгубиш, само че не в мислите си, а по стръмните стълби и улици, измежду шарените здания. Добре е да се изгубиш в изумруденото море. Или да изтръпнеш от леденото лимончело. И да завъртиш в главата си приказката за лимоните. Ако животът ти сервира лимони... Тук не вършат от лимоните лимонада, а лимончело. И лимоните са едни такива огромни, не можеш да ги обхванеш с една ръка.
Поне един път в живота си човек би трябвало да посети Позитано. Не улицата, а това чудно малко градче на Амалфийското крайбрежие. Да зарее взор в морето, да се задъха по стълбите, да се отърка в лимонените или лазурни рокли, шалове и чанти, да види струпана толкоз хубост на едно място.
Банално е да се търси определение за Позитано. Или да се окачествява по какъвто и да било метод страстта от прегръдката с градчето. Твърде лимитирано е да се свързва Позитано с едноименната мода. Но изкушението да си купите сандали " Позитано " и да обиколите с тях по уличките не е за занемаряване. Цветовете на роклите по сергиите в града заслепяват, а пайетите по тях са по този начин точно зашити, че могат единствено да провокират удивление измежду туристите. Същото, което провокират бароковите къщи, шарената керамика или куполът на църквата " Санта Мария Асунта ", затрупан със сини, зелени и жълти плочки.
Всеки екскурзовод ще ви цитира думите на Джон Стайнбек за Позитано и ще ви каже, че с помощта на него градчето е надали не преоткрито. Ако стигнете до Позитано по море, а не по сушата, всеки лицензиран гид ще ви покаже приказните градчета по крайбрежието и ще ви обърне внимание на една или друга " къщурка " - на София Лорен, на Берлускони, на Гор Видал, на... Но каквото и да ви описвам, най-добре е да видите с очите си тази хубост.
* * * /> Дори когато кракът ми стъпва на брега на Позитано, се връщам в мислите си на столичната " Позитано ". И си представям бездомника с кенчето " Балканско ".
В Позитано няма място за бездомници. Едни от най-шикозните марки имат тук лъскави бутици. Защото дребното градче е като магнит за милиони туристи. Те се изсипват с корабчетата на тумби и отново по този начин, на тумби, с крясъци и телефони в ръка, се насочат по стълбите към върха. Там, където бездомникът от " Позитано " освен няма да стъпи, само че даже няма да бленува в изтормозеното си схващане.
Мисля си, че даже и да беше пристигнал този пътешественик тук, надали някой щеше да му обърне внимание. На брега слизат всевъзможни " птици " и никому не прави усещане с какви облекла си, какво правиш или какво приказваш. Почти като на софийската " Позитано ". Само дето конотацията е друга. Както и при чувството, че никой не ти обръща внимание. И че на никого не му пука. Единият непукизъм е цветен, ослепителен, ухилен, лудешки, сантиментален. А другият... Другият е злокобен, от него боли. И боли, и боли...
* * *
Позитано е скъпо градче. Донякъде това зависи от сезона и от самостоятелните желания. Позитано е фотогенично градче. Тук можете да се снимате на всяка крачка и резултатите да са... картички. Позитано е място за обятия. Тук можете да прегърнете крайбрежието и да не мислите за нищо съществено, с изключение на за книгата, която вероятно държите в ръка. Макар че заведенията за хранене тук имат репутацията на по-скъпи, има десетки места, които ще ви изкушат и където ще забравите да обръщате еврото в левове.
Бездомникът, който рита кенчето " Балканско " по " Позитано ", също не изпитва вътрешна нужда да обръща левовете в евро. Или назад. Той живее в своя личен свят. В който всички са по своему нещастни. Или щастливи. Знае ли човек?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ