Не ми подхожда никак грубостта. За мене са измислени поемите, в които

Не ми подхожда по никакъв начин грубостта.
За мене са измислени поемите,
в които аз, най-тихата жена,
на пръсти съм минала през времето…
За мене са рисувани картините
потънали във обилен розов цвят,
показвали на всички през годините
какъв е смисълът на тоз комплициран свят,
къде стартира нощем хубостта,
а през деня се трансформира в кротка мощ,
способна единствено с ентусиазъм на душата си
да мести планини… И покорила
просторите надлъж със взор единствено,
да ражда нови, както тя умее.
Да бъде птица, кацнала на рамото,
на всеки, който желае да живее…
И аз по този начин. Най-тихата жена –
прекрачила и болки, и обиди,
превръщам се в искрица светлина.
А който пожелае, ще я види.