Изненада! България еър е по-добра от Луфтханза
Не укривам, че рядко употребявам България еър, без значение, че съгласно мнозина директните полети са за предпочитане пред прекачванията. Което по никакъв начин не е наложително да бъде правилно и то по ред аргументи, само че това не е тематиката на публикацията.
Или пък е, доколкото се оказва, че за 3-те години, откогато не се бях качвал на борда на аероплан на българската самолетна компания, нещата много са се трансформирали и нейните директни полети към този момент в действителност са за предпочитане.
Какви са разликите?
Първо, удобството – бг компанията е с по-удобни седалки и с по-големи отстояния сред тях. Бордното обслужване също е несравнимо по-добро – усмихнати младежи при нас против навъсени против света дами от поколението на към този момент пенсионираната като канцлер Меркел.
Второ, и на двете летища имахме " ръкав ”, което е прелестно на фона на ужасяващия рейд с разхлопан рейс, който постоянно се постанова да употребявате във Франкфурт – пътуването с автобуса лишава кажи – речи, колкото половината полет. А в случай че го вземате на път за някъде и гоните трансфер – вяра всяка тука оставете.
Същото важи и за спазването на графиците за политане и кацане – превозването на хората не е просто каприз, то е супер значима съставка от времетраенето на целия полет. В нашия случай Бг еър кацна тъкмо в точния момент.
Трето, сервирането на храна. През 2019 година летях за Рим с БГ Еър, а тази неделя – от Париж до София. Бях отишъл с Луфтахнза , тъй че сравнението ще бъде двойно.
И по този начин, за разлика от 2019 година, този път сандвичът не беше леден и изсъхнал, в този момент имаше много приятна топла чабата с положително качество, а шоколадчето не ми остави зъб в шепата, както тогава, заради неотстъпчивост, а беше ОК.
Водата бонус е концепция, която е непокътната и също е добра, нищо че и този път не я изпих. За разлика от Луфтахнза, която към този момент не дава даже и жалките подаяния, представяни за храна от последните години, а напряко си е приготвила меню като лоукост. Чудесно, единствено че хубавите позиции липсваха като от меню на долна провинциална българска механа. Цените въобще не се разясняват – безумни са.
Оправдание не може да има, изключително за полета от Мюнхен. Изобщо, тази компания в действителност извънредно е изтъркала имиджа си, най-меко казано – и в бизнескласата, с която летях предпоследния път, нещата не са естествени – смут лаундж във Франкфурт и най-евтин супермаркетен немски сект от обща бутилка, по-лош от оня, който преди се даваше даже в икономичната, вместо естественото за много високите цени на тези билети същинско шампанско в дребни бутилки за всеки, колкото пъти изиска.
И това съпоставяне важи освен по адрес на Луфтханза, а и на останалите остарели, само че не и златни самолетни компании. Понякога в действителност девизът: Изберете българското, е изпълнен със наличие.
Борис Ангелов
Или пък е, доколкото се оказва, че за 3-те години, откогато не се бях качвал на борда на аероплан на българската самолетна компания, нещата много са се трансформирали и нейните директни полети към този момент в действителност са за предпочитане.
Какви са разликите?
Първо, удобството – бг компанията е с по-удобни седалки и с по-големи отстояния сред тях. Бордното обслужване също е несравнимо по-добро – усмихнати младежи при нас против навъсени против света дами от поколението на към този момент пенсионираната като канцлер Меркел.
Второ, и на двете летища имахме " ръкав ”, което е прелестно на фона на ужасяващия рейд с разхлопан рейс, който постоянно се постанова да употребявате във Франкфурт – пътуването с автобуса лишава кажи – речи, колкото половината полет. А в случай че го вземате на път за някъде и гоните трансфер – вяра всяка тука оставете.
Същото важи и за спазването на графиците за политане и кацане – превозването на хората не е просто каприз, то е супер значима съставка от времетраенето на целия полет. В нашия случай Бг еър кацна тъкмо в точния момент.
Трето, сервирането на храна. През 2019 година летях за Рим с БГ Еър, а тази неделя – от Париж до София. Бях отишъл с Луфтахнза , тъй че сравнението ще бъде двойно.
И по този начин, за разлика от 2019 година, този път сандвичът не беше леден и изсъхнал, в този момент имаше много приятна топла чабата с положително качество, а шоколадчето не ми остави зъб в шепата, както тогава, заради неотстъпчивост, а беше ОК.
Водата бонус е концепция, която е непокътната и също е добра, нищо че и този път не я изпих. За разлика от Луфтахнза, която към този момент не дава даже и жалките подаяния, представяни за храна от последните години, а напряко си е приготвила меню като лоукост. Чудесно, единствено че хубавите позиции липсваха като от меню на долна провинциална българска механа. Цените въобще не се разясняват – безумни са.
Оправдание не може да има, изключително за полета от Мюнхен. Изобщо, тази компания в действителност извънредно е изтъркала имиджа си, най-меко казано – и в бизнескласата, с която летях предпоследния път, нещата не са естествени – смут лаундж във Франкфурт и най-евтин супермаркетен немски сект от обща бутилка, по-лош от оня, който преди се даваше даже в икономичната, вместо естественото за много високите цени на тези билети същинско шампанско в дребни бутилки за всеки, колкото пъти изиска.
И това съпоставяне важи освен по адрес на Луфтханза, а и на останалите остарели, само че не и златни самолетни компании. Понякога в действителност девизът: Изберете българското, е изпълнен със наличие.
Борис Ангелов
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ