Не конфликтът в Украйна, а амбициите на малка страна от

Не спорът в Украйна, а упоритостите на дребна страна от Прибалтика да изпъкне пред Европейски Съюз може да се окажат окончателната причина за война сред Русия и НАТО – събитие, което би довело да края на цивилизования свят в Европа, който до момента познавахме. Преди няколко дни Литва разгласи обсада за всички артикули, преминаващи през нейната територия за съветския анклав Калининград. В това число се включват всички, наложени със наказания от Европейски Съюз първични материали и материали – въглища, технологии, метали и строителни материали. Решението на държавното управление на Литва е необичайно, само че не и ненадейно. Тя и другите две прибалтийски републики Латвия и Естония, макар относително дребния си размер и не толкоз забележителен глас в Европейския парламент, са едни от най-вокалните съперници на Русия – като дребното куче, което лае неистово. През годините те нееднократно са изразявали терзания, че ще бъдат нападнати от „ мечката ”. Точно по тази причина е забавно за какво точно в този момент от там идва най-голямата провокация към Москва, която може да влезе в ролята на „ самоизпълняващо се знамение ” и фактически да докара до нежелателен спор. А по какъв начин ще бъде решена политико-икономическата рецесия, която се задава поради блокадата на Калининград, ще има голямо значение за бъдещето на Европа – може би повече даже от обстановката в Украйна, която в последните няколко седмици все по-рядко получава сцена в ефира на западните медии. Реално Русия не закъсня с позицията си. Отговорът на Москва, както се изрази към този момент представителят на Външно министерство на РФ Мария Захарова – евентуално няма да е дипломатически, а „ на практика ”. Какво значи това може единствено да се гадае, защото Министерство на външните работи към този момент не изнасят никакви данни с изключение на обстоятелството, че „...се води полемика по какъв начин да се отговори на явно неприятелското държание на Литва ”. Още по-интересно е, че решението на Литва не е и напълно подкрепено от Брюксел. Каквото и да значи това и на каквото и да се дължи – на нелепост или съзнателно оставена отворена малка врата, от Европейски Съюз преди дни обявиха, че блокдата е „ неточност, в резултат на зле разказан текст в последния пакет от наказания ”. С това от там алармират, че пазят отдалеченост от решението на Литва. И в тази позиция, с която от Брюксел като че ли се отдръпват от сътрудниците си във Вилнюс, има логичност. Защото даже и най-заслепените политици в Европейски Съюз към този момент стартират да осъзнават, че предстоят тежки зимни месеци поради надвисналата икономическа рецесия и растящата инфлация. Още повече, че през вчерашния ден публично от Международната организация по енегетиката (МЕА) – организация, основана в разгара на Студената война, с цел да защищити цивилизования свят от енергийна рецесия като тази през 1973 година, предизвестиха, че има голяма опция Русия да спре дефинитивно доставките на газ към Стария континент, без значение от метода на заплащане. Тази догадка бе ясна още през цялото време на спора в Украйна и крайната реакция на европейските водачи. Тя е и главен коз в ръцете на Путин, който добре знае, че огромна част от промишлеността в Съюза разчита точно на доставки от „ Газпром ” през другите тръбопроводи. Европа би трябвало да е подготвена за подобен процес на събитията и към този момент има индикатори, че някои хора са почнали да усещат накъде духа вятъра. Германия – водещата стопанска система в Европейски Съюз, към този момент изрично чака тежка криза, в случай че съветския газ спре изцяло и това би трябвало да приказва доста за останалите водачи в Европейски Съюз. Така видимо самоволните дейности на Литва наподобяват малко като отхвърли на българското държавно управление да заплаща съветския газ в рубли посредством оферти от Москва механизъм – като малко дете, което обезверено се пробва да се хареса на батковците. Конкретно в този момент обаче това е контрапродуктивно и даже рисково. Защото в действителност на този стадий не е ясно до каква степен е подготвена да стигне Русия, а даже единствено опасността от открита война сред нея и НАТО би трябвало да е задоволителна за всеки политически водач да се откаже от инатите си и да отвори очите си за действителността. В същото време това би било нож с две остриета, защото в случай че в този момент Европа „ отпусне каиша ” съответно за Украйна, опасенията са, че Путин има вкус и към други райони с „ съветско население ” на Стария континент. По сходен метод Хитлерова Германия преди Втората международна война бе оставяна свободно да анексира територии от Чехия и това след това докара до широкомащабен спор. И още веднъж историята е тази, която демонстрира, че преди война нормално има раздор на дипломацията – подобен, какъвто сега сътвори Литва, оставяйки на произвола на ориста към 1 млн. руснаци, живеещи в Калининград. А в случай че тази ескалация не се тушира в точния момент, е нясно какви ще са последствията и наподобява от ден на ден се доближаваме до нещо, което поради липса на по-добро определение, може да се назова като евентуална „ Трета международна война ”.