Дали Нинова ще се сети, че си отглежда конкуренция?
Не споделям, че Елена Йончева ще е новият водач на Българска социалистическа партия, единствено споделям, че не виждам различен толкоз „ чист “ и обичан облик в редиците на алените.
А, както знаем, когато идва ред за промяна на управлението на „ Позитано “, се вадят точно неопетнени, относително млади, обичани лица, с цел да заменят към този момент изтърканото и пропито с гафове, натрупало негативи, остаряло управление, към този момент няколко пъти „ изловено в крачка “ (как всички съумяват да лъснат с ръце в кацата, просто не мога да схвана – а сякаш социалисти – за богатството на отрудения народ работят). Ясно ви е, че в очите на електората Йончева е чиста и даже героизирана към този момент, нали?
Любопитно ми е дали/кога Корнелия Нинова ще се усети, че с тези кино сюжети, които написа към историята на Йончева, в действителност лъска имиджа точно на евентуалния си заместител.
Сегашното управление натвори задоволително гафове, които, съпоставени с историята на гафовете на предходните управления, приказват за задоволително количество негативи, с цел да замирише на смяна.
Въпросът е дали ще има еволюция или гражданска война на „ Позитано “ – т.е. дали Нинова ще си отиде по натурален път и ще отстъпи мястото на заместника си; или ще я смъкват и сменят.
Всички знаем за любовта на алените по целия свят към революциите. Нищо не се пробвам да предвиждам… Само споделям.
*
Трябва да си призная, че преди години изпитвах доста благосклонности към Йончева и това, което се случва с нея, ми е по-трудно за разбиране, в сравнение с за един елементарен непряк наблюдаващ.
Отдавна, от дълго време, когато публицистиката си „ наместваше “ тектонските плочи, масата, с която се примирявахме да одобряваме, беше построена от млади „ пробивни “ некадърници, които пълнеха страници и ефирно време с неналичието си на мисъл; и „ остарели фрагменти “ от времената на „ Работническо дело “ – дискредитирани от биографиите си на дългогодишни лъжци и отклонители на истината.
Имаше обаче една златна среда от експерти, на които се възхищавахме – било то в обществената сфера, проверяващата публицистика, политическите анализатори, че даже прохождащия начин на живот сегмент. Е, от множеството се разочаровахме след това, само че тогава бяха на фундамент. Йончева беше една от тях.
Представете си какво отчаяние изживяхме, когато видяхме, че Йончева и Сергей Станишев са двойка. Нямате право да се бъркате в персоналния живот и избор на хората, ще каже някой. Разбира се, по този начин е. Просто споделям, че беше удар и не го приемахме добре. Журналист да се забърка с политик е като да видиш състезател на Левски да отива в ЦСКА; или да видиш по какъв начин служител на реда взема подкуп; или да видиш по какъв начин твой родственик изневерява на жена си. Да, знаеш, че се случват такива неща, само че не искаш да ги виждаш, чувстваш се гадно.
А още по-гадно е да видиш публицист ДА СТАВА политик. Това е все едно вуйна ти да ти каже, че ще си сменя пола и към този момент ще ти е чичо. Видяхме последните 10 години и други такива образци, които в този момент са патриотични депутати – кой в България, кой в Екологичен потенциал. Но те по този начин или другояче не са били кой знае какви публицисти преди този момент, че да се усещаме предадени поради избора им, който си е просто една кариерна каскада.
Йончева от друга страна… това към този момент си беше неприятно.
Но пък незабавно се възнамерявам за това, че и Хънтър С. Томпсън се е кандидатирал за шериф в Аспен през 1970 година, с цел да се бори с полицейската грубост и с цел да промени системата от вътрешната страна. Само че…
Само че Хънтър С. Томпсън не печели изборите и не влиза в спиралата на политиката (за което всички сме признателни, с изключение на може би хипитата в Аспен), тъй като си е нямал тил – да, колкото и известен да е бил.
Елена Йончева, въпреки това, влезе в спиралата на политиката, а тя беше половинката на Станишев. Дали тук приказваме за „ тил “? Не знам, само че сигурно знам, че това оставя неприятен усет в устата. Нали?
Иска ми се да имам вяра, че всичките ѝ триумфи са поради гений и можене. Но пък светът е цялостен с гении, съумелите са малко на брой. И когато „ копнеш “ малко и се окаже, че си намерил „ връзка “ с някой мощен на деня, ти се скапва настроението.
И внезапно една след друга стартират да излизат и други черни мисли – да вземем за пример за всички условия да направи тези филми и репортажи, които през годините направи. Не всеки би имал изискванията да ги направи. Не всеки ИМАШЕ изискванията. Не всеки е имал обезпеченото лъчение, с цел да знае, че има смисъл да ги прави. И стартират черните мисли „ далѝ, далѝ? “…
*
Да се пренесем в по-скорошно време. С парите, които са отишли при Йончева от КТБ, се е разпореждала тя самата. Разпореждайки се с тях, си е дала заплата от 12 000 на месец. Чудесно, хубаво е човек да има висока самокритика. Тук въпросът ми е към почитателите на партията ѝ, който от месеци и години в действителност повтарят едно и също по адрес на „ журналята “ – че всичките сме платени продажници (без Йончева, несъмнено, какво си въобразявате, тя си е тяхна!), че получаваме заплати месечно, колкото няколко годишни пенсии. Откъде тези гении имат тази информация си остава мистерия за мен. Аз от първо лице знам какви са заплатите в гилдията и знам, че има доста сътрудници от страната, които с месеци не са си получавали заплатите. Но ето в този момент – напълно публично стана ясно, че тяхната си Елена Й. е вземала 12 бона. Реакция? Не. Тишина. Както казахме – тя си е тяхна.
Как беше лафът…? „ Намерила е метод, взимала ги е “. Въпросът ми беше към почитателите ѝ, само че знам, че няма да кажат нищо.
Има нещо, което доста ме нервира в манталитета на българина: едно от нещата, което придвижва като негатив у другите, е заплатата, която получават. Ако е висока – са неприятни, без значение дали са я заслужили. Ако „ наш човек “ я получава, мълчи като пукал. И най-много – в случай че на него му падне и той взема с кеф и си споделя „ паднало ми е, взимам! “
Комунистите едно време докараха един недъгав модел на държание, който е настоящ и до ден сегашен: да прокламираш, че си безпаричен, само че да демонстрираш, че си богат – хем ти завиждат, че си имащ, хем си пролетарий – съвременен си по всички линии…
Прекалено доста внимание отделихме на тази тематика – ясно ми е, че левите почитатели ще плюят по публицистите, тъй като ги смятат за натурален зложелател и ще си съчиняват, че всички вземаме големи заплати, когато това не е правилно и ще си бранят „ техния човек “, когато той НАИСТИНА взема голяма заплата. Тук мисъл няма – тук има единствено опорни точки и рефлекси от времето на соца, когато логиката, истината и доказателствата нямаха никаква стойност.
Има неща в обществената отбрана на Йончева, които звучат необичайно, въпреки доказателствата да не са оповестени до дъно. Довод, че не е знаела за произхода на парите е… по какъв начин да се изразя – неплатежоспособен. Всички в гилдията знаехме, че в ТВ7 се въртят „ едни пари на едни хора “ и се употребяват за реклама на избрани политици и платформи. Та, Елена Йончева ли не е знаела – един от най-хубавите проверяващи публицисти в България? Наистина? Сериозно?
След това – по този начин и не стана ясно дали е работила в ТВ7 или за ТВ7 – не е от значително значение, нали? Само че, когато тези детайлности стартират да се оплитат, започваш да се съмняваш и в другите детайлности.
Но пък въпреки това си споделям: „ Е, и мениджърът на Led Zeppelin е бил обвързван с мафията и е употребявал мръсни пари, само че пък какви велики резултати е дало това “. Ето, непрекъснато се пробвам да намеря някакво опрощение на Йончева в личната си глава, тъй като не желая да приема това, което се случва. Наистина ми е неприятно.
Но доста ми станаха нещата, които би трябвало да подцени. И наложителният детайл, който е като черешка на тортата – постоянно би трябвало да има намесена и офшорка, с цел да ти е ясно, че почтените са почтени единствено тъй като това, което вършат, към момента не е нелегално, т.е. е легализиран номер. Тоест някой е намерил малка врата. Като да обявиш една гора за не-гора и да я изсечеш. И всички да подвигат плещи и да споделят, че е законно, кво да се прави. Може ли най-малко един номер да мине без офшорка…
А, както знаем, когато идва ред за промяна на управлението на „ Позитано “, се вадят точно неопетнени, относително млади, обичани лица, с цел да заменят към този момент изтърканото и пропито с гафове, натрупало негативи, остаряло управление, към този момент няколко пъти „ изловено в крачка “ (как всички съумяват да лъснат с ръце в кацата, просто не мога да схвана – а сякаш социалисти – за богатството на отрудения народ работят). Ясно ви е, че в очите на електората Йончева е чиста и даже героизирана към този момент, нали?
Любопитно ми е дали/кога Корнелия Нинова ще се усети, че с тези кино сюжети, които написа към историята на Йончева, в действителност лъска имиджа точно на евентуалния си заместител.
Сегашното управление натвори задоволително гафове, които, съпоставени с историята на гафовете на предходните управления, приказват за задоволително количество негативи, с цел да замирише на смяна.
Въпросът е дали ще има еволюция или гражданска война на „ Позитано “ – т.е. дали Нинова ще си отиде по натурален път и ще отстъпи мястото на заместника си; или ще я смъкват и сменят.
Всички знаем за любовта на алените по целия свят към революциите. Нищо не се пробвам да предвиждам… Само споделям.
*
Трябва да си призная, че преди години изпитвах доста благосклонности към Йончева и това, което се случва с нея, ми е по-трудно за разбиране, в сравнение с за един елементарен непряк наблюдаващ.
Отдавна, от дълго време, когато публицистиката си „ наместваше “ тектонските плочи, масата, с която се примирявахме да одобряваме, беше построена от млади „ пробивни “ некадърници, които пълнеха страници и ефирно време с неналичието си на мисъл; и „ остарели фрагменти “ от времената на „ Работническо дело “ – дискредитирани от биографиите си на дългогодишни лъжци и отклонители на истината.
Имаше обаче една златна среда от експерти, на които се възхищавахме – било то в обществената сфера, проверяващата публицистика, политическите анализатори, че даже прохождащия начин на живот сегмент. Е, от множеството се разочаровахме след това, само че тогава бяха на фундамент. Йончева беше една от тях.
Представете си какво отчаяние изживяхме, когато видяхме, че Йончева и Сергей Станишев са двойка. Нямате право да се бъркате в персоналния живот и избор на хората, ще каже някой. Разбира се, по този начин е. Просто споделям, че беше удар и не го приемахме добре. Журналист да се забърка с политик е като да видиш състезател на Левски да отива в ЦСКА; или да видиш по какъв начин служител на реда взема подкуп; или да видиш по какъв начин твой родственик изневерява на жена си. Да, знаеш, че се случват такива неща, само че не искаш да ги виждаш, чувстваш се гадно.
А още по-гадно е да видиш публицист ДА СТАВА политик. Това е все едно вуйна ти да ти каже, че ще си сменя пола и към този момент ще ти е чичо. Видяхме последните 10 години и други такива образци, които в този момент са патриотични депутати – кой в България, кой в Екологичен потенциал. Но те по този начин или другояче не са били кой знае какви публицисти преди този момент, че да се усещаме предадени поради избора им, който си е просто една кариерна каскада.
Йончева от друга страна… това към този момент си беше неприятно.
Но пък незабавно се възнамерявам за това, че и Хънтър С. Томпсън се е кандидатирал за шериф в Аспен през 1970 година, с цел да се бори с полицейската грубост и с цел да промени системата от вътрешната страна. Само че…
Само че Хънтър С. Томпсън не печели изборите и не влиза в спиралата на политиката (за което всички сме признателни, с изключение на може би хипитата в Аспен), тъй като си е нямал тил – да, колкото и известен да е бил.
Елена Йончева, въпреки това, влезе в спиралата на политиката, а тя беше половинката на Станишев. Дали тук приказваме за „ тил “? Не знам, само че сигурно знам, че това оставя неприятен усет в устата. Нали?
Иска ми се да имам вяра, че всичките ѝ триумфи са поради гений и можене. Но пък светът е цялостен с гении, съумелите са малко на брой. И когато „ копнеш “ малко и се окаже, че си намерил „ връзка “ с някой мощен на деня, ти се скапва настроението.
И внезапно една след друга стартират да излизат и други черни мисли – да вземем за пример за всички условия да направи тези филми и репортажи, които през годините направи. Не всеки би имал изискванията да ги направи. Не всеки ИМАШЕ изискванията. Не всеки е имал обезпеченото лъчение, с цел да знае, че има смисъл да ги прави. И стартират черните мисли „ далѝ, далѝ? “…
*
Да се пренесем в по-скорошно време. С парите, които са отишли при Йончева от КТБ, се е разпореждала тя самата. Разпореждайки се с тях, си е дала заплата от 12 000 на месец. Чудесно, хубаво е човек да има висока самокритика. Тук въпросът ми е към почитателите на партията ѝ, който от месеци и години в действителност повтарят едно и също по адрес на „ журналята “ – че всичките сме платени продажници (без Йончева, несъмнено, какво си въобразявате, тя си е тяхна!), че получаваме заплати месечно, колкото няколко годишни пенсии. Откъде тези гении имат тази информация си остава мистерия за мен. Аз от първо лице знам какви са заплатите в гилдията и знам, че има доста сътрудници от страната, които с месеци не са си получавали заплатите. Но ето в този момент – напълно публично стана ясно, че тяхната си Елена Й. е вземала 12 бона. Реакция? Не. Тишина. Както казахме – тя си е тяхна.
Как беше лафът…? „ Намерила е метод, взимала ги е “. Въпросът ми беше към почитателите ѝ, само че знам, че няма да кажат нищо.
Има нещо, което доста ме нервира в манталитета на българина: едно от нещата, което придвижва като негатив у другите, е заплатата, която получават. Ако е висока – са неприятни, без значение дали са я заслужили. Ако „ наш човек “ я получава, мълчи като пукал. И най-много – в случай че на него му падне и той взема с кеф и си споделя „ паднало ми е, взимам! “
Комунистите едно време докараха един недъгав модел на държание, който е настоящ и до ден сегашен: да прокламираш, че си безпаричен, само че да демонстрираш, че си богат – хем ти завиждат, че си имащ, хем си пролетарий – съвременен си по всички линии…
Прекалено доста внимание отделихме на тази тематика – ясно ми е, че левите почитатели ще плюят по публицистите, тъй като ги смятат за натурален зложелател и ще си съчиняват, че всички вземаме големи заплати, когато това не е правилно и ще си бранят „ техния човек “, когато той НАИСТИНА взема голяма заплата. Тук мисъл няма – тук има единствено опорни точки и рефлекси от времето на соца, когато логиката, истината и доказателствата нямаха никаква стойност.
Има неща в обществената отбрана на Йончева, които звучат необичайно, въпреки доказателствата да не са оповестени до дъно. Довод, че не е знаела за произхода на парите е… по какъв начин да се изразя – неплатежоспособен. Всички в гилдията знаехме, че в ТВ7 се въртят „ едни пари на едни хора “ и се употребяват за реклама на избрани политици и платформи. Та, Елена Йончева ли не е знаела – един от най-хубавите проверяващи публицисти в България? Наистина? Сериозно?
След това – по този начин и не стана ясно дали е работила в ТВ7 или за ТВ7 – не е от значително значение, нали? Само че, когато тези детайлности стартират да се оплитат, започваш да се съмняваш и в другите детайлности.
Но пък въпреки това си споделям: „ Е, и мениджърът на Led Zeppelin е бил обвързван с мафията и е употребявал мръсни пари, само че пък какви велики резултати е дало това “. Ето, непрекъснато се пробвам да намеря някакво опрощение на Йончева в личната си глава, тъй като не желая да приема това, което се случва. Наистина ми е неприятно.
Но доста ми станаха нещата, които би трябвало да подцени. И наложителният детайл, който е като черешка на тортата – постоянно би трябвало да има намесена и офшорка, с цел да ти е ясно, че почтените са почтени единствено тъй като това, което вършат, към момента не е нелегално, т.е. е легализиран номер. Тоест някой е намерил малка врата. Като да обявиш една гора за не-гора и да я изсечеш. И всички да подвигат плещи и да споделят, че е законно, кво да се прави. Може ли най-малко един номер да мине без офшорка…
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ