Не изпращайте политиците при мен! Те не са психично болни

Не изпращайте политиците при мен! Те не са психологично заболели – имат дефицити на друго място… Те са за изпращане в институции, свързани с правораздаването. Така приканва ди-р Цветеслава Гълъбова, шеф на психиятрична болница „ Св. Иван Рилски “.

Родена е на 13.09.1966 година в София. Завършила е висше здравно обучение през 1992 г. в МУ София, и магистър по стопанска система – УНСС през 2006 година, магистър по изразителност – СУ – 2022 година От 1994 година работи в ДПБ „ Св. Иван Рилски “ като лекар  психиатър, от 2009 година е нейн шеф. Съдебен специалист по психиатрия и здравен мениджмънт. Член на Експертния съвет по психиатрия към министъра на опазването на здравето, ръководител на Националния експертен съвет по психиатрия към БЛС, член на Националния съвет по психологично здраве.

Член е на Коалиционния съвет на „ Левицата “.

Има две дъщери и двама внуци.

Интервю за в. „ Галерия “

– Д-р Гълъбова, съгласно вас като психиатър на какво се дължи вълната от домашно принуждение в страната?

– Една от главните аргументи за вълната от домашно принуждение е разрушаването на институцията „ семейство “, случило се в последните 35 години. Именно в него човек се образува като персона. Голямо е въздействието и на средата – приятелите, детската градина, учебното заведение, сътрудниците, всички групи, в които се включва индивидът и поддържа връзка там и придобива обществени умения. Основата обаче се слага в фамилията и когато тя не е здрава, шансът да се възпита хармонична персона, а не психопатна, е най-малък. Разбира се, и от крепко семейство може да се оформи умопобъркан, само че рискът е много по-малък.

Рискът е огромен, когато детето е отрасло в среда на принуждение, освен физическо, а и прочувствено, психическо. Последните 2 се демонстрират и когато детето бива лишавано от единия му родител. Насилие е също и да не се интересуваш детето ти какво прави, с кого поддържа връзка, да не го изслушваш, да нямаш търпението то да показа своите паники. Днешните родители рядко намират време за другарство с децата си и считат, че като им дадат по 200 лева и ги пратят в мола да си купят нещо, то са изпълнили родителските си отговорности. Така децата потъват във виртуалния свят на своите телефони и таблети. Където има всичко, в това число и доста принуждение. Днешните деца доста рядко четат книги. Резултатът от всичко това го виждаме всеки ден – навсякъде принуждение. Има го и в детската градина, в учебното заведение, по улиците и на върха на страната.

Управляват ни принудително, на инат.

Всеки от нас повтаря, умишлено или не, поведенческите модели, които сме видели у дома или на улицата и в публичния живот като по-големи. Децата израсли в насилническа среда в фамилията имат доста дребен късмет да станат хармонични и здрави персони. Те или стават насилници или жертви на принуждение. Рискът да станат психопати е огромен, а такива хора са подготвени на всичко, с цел да реализиран задачите.

Според мен огромният проблем на обществото ни се назовава психопатизация.

– Липсата на емпатия ли е другият огромен минус на нашето общество?

– Да. Това е част от общата картина. Насилниците не са способни на емпатия. Те не са възпитани да демонстрират съпричастност. Не се раждаме по природа съчувствени и знаещи по какъв начин да обичаме. На това те учат родителите. Детето е един бял лист, върху който те стартират да пишат. Липсата на емпатия е една от характерностите на психопатните персони. Психопатите не могат да изпитват това възприятие, тъй като имат доста съществени дефицити в прочувствената сфера на психологичния живот. Но доста постоянно в интелектуалната са на доста високо равнище. В доста случаи те дори не обичат и себе си. Те минават през трупове, в дословния и в преносния смисъл, с цел да задоволят някоя своя нужда непременно. И не се преценяват с писаните и неписаните правила на обществото. Често те имат противообществен темперамент. Емоционално такива хора са доста студени, те са едни части лед. Имат изискващо държание. Обикновено постоянно някой им е задължен и отговорен. Те в никакъв случай не усещат виновност. Подобни хора не знаят да обичат и личните си деца. Те ги имат.

– Доколко морето от информация (лъжлива и вярна), което ни залива, е фактор за отключване на тази психопатизация?

– Не знае ли човек да плува в този океан от информация, се дави. Виждам, че това се случва на много хора, тъй като, с цел да се отсее истината от лъжата, трябват умения. Нужна е сдържаност, аналитично мислене, да прави умозаключения и въз основата на тази информация да може да планува някои неща. Събирането на информация от разнообразни източници е умеене, помагащо да се стигне до истината. Всичко това изисква по-сериозен интелектуален капацитет и подготовка. Аргументираното отстояване на персоналното мнение, а не напук, също се възпитава в детска възраст от родителите.

Не бива да забравяме, че част от този океан от информация е в обществените мрежи.

За страдание доста хора, даже в зрелост, не съумяват да създадат разлика сред протичащото се във виртуалния свят и в действителния. Пример за това са все по-зачестяващите случаи на сантиментални измами. Зрели дами се подлъгват на обещанията на по-млади мъже от чужбина и им изпращат огромни суми пари.

При децата и по-младите нещата са още по трагични и рискови, тъй като те нямат още опита на възрастните. Израснали са във виртуалното пространство и не могат да преценяват, че не вдигнатите палци и сърчица са същинското другарство. На нас, възрастните, е обвързване да им разбираем, че другар не са тези знаци в телефона, а човек на който като звъннеш късно нощем за помощ, ще се отзове.

– Според вас обществото и страната имат ли филтър против психопатизацията? Вземат ли се ограничения да се оправим с този проблем или най-малко да го ограничим?

– Държавата би могла да има филтър, само че го няма и очевидно не се оправя. В същото време държанието на доста политици, освен сегашните, само че и много години обратно, е меко казано укоримо от морална позиция. И незаконно от законова. Няколко десетилетия към този момент няма наказани за корупция по високите етажи на властта. Виждаме по какъв начин политиците ни постоянно си намират опрощение за всичко. В резултат хората стопираха да вървят на избори, не виждат смисъл, тъй като им се предлага едно и също. През 2020 година имаше огромен напредък на публичната сила. Но тя не стигна за същинска смяна към по-добро. Българинът към този момент не има вяра, че нещо зависи от елементарните хора и в честността на изборите. Отрицателно въздействие върху политическата интензивност играе и огромната беднотия у нас. Цели региони от страната са лишени освен от естествена инфраструктура и обществен превоз, само че и от опазване на здравето. За да си деен политически, би трябвало доста от другите ти проблеми да са решени. Бедността е един от факторите за психопатизацията.

Но не е наложително единствено бедните да ставата жертва на нея. От богати презадоволени фамилии също излизат психопати.

Когато живееш обаче в мизерни условия, доста елементарно се деморализираш и се губи желанието да се прави нещо хубаво и положително. Бедността е и един от най-сериозните криминогенни фактори.

Зад появяването на едно публично събитие постоянно има доста фактори, в това число и за психопатизацията. Тук се включват и историята на страната, и политическите връзки в даден миг от развиването й, и положението на стопанската система. Обществените системи действат дружно, те са като комплицирана машина от зъбчати колелца. Едно зъбче да се счупи някъде оказва въздействие на всички по веригата. Не можем да изолираме една част от тях и да сме удовлетворени, че при останалите нещата вървят добре.

– Има ли разлика към отношението към хората с психологични проблеми у нас и в по-развитите страни?

– Да, има. В Западна Европа и в страните от някогашния соц блок в доста огромна степен стигмата върху психологичните заболявания към този момент е преодоляна. У нас тя е много-много мощна. В другите страни от Европейски Съюз това не се е случило от през днешния ден за на следващия ден, а е резултат от продължителна и упорита работа. Там са направени доста съществени промени в региона на психиатрията и в тях се влагат доста пари.

С психологично болните би трябвало да работят доста хора, на единствено лекарите, а и психолозите и обществените служащи. В лечебните заведения би трябвало да има особено подготвена защита за работа с психологично заболели хора. Същото важи и за санитарите. Те постоянно не доближават, а работата им е извънредно значима и тежка, само че никой у нас не планува да ги квалифицира за работа в психиатрично поделение, която е доста характерна. В нашата компетентност най-скъпото е човешкият труд.

– Дошло ли е времето българинът да се отучи да назовава вманиачен всеки по-изнервен човек?

– Да. Много от дълго време трябваше да се случи, само че към този момент не става. Няколко години ми бяха нужни да отуча моята публика във Facebook да не изпраща политиците при мен, тъй като били с психологични разстройства. Те не са психологично заболели, а имат дефицити на друго място и са за изпращане в институции, свързани с правораздаването.

Източник – Anteni.info

Още четете в секция България