Когато разговорите свършат, започва краят на връзката
Не изневярата е първият удар.
Не са и огромните кавги, нито трагичните тръшкания на порти. Краят на една връзка стартира доста по-тихо, сега, в който диалозите стартират да изчезват.
Първо си отиват дребните думи. ''Как мина денят ти'' остава без отговор или се свежда до едно изсъхнало ''добре''. След това изчезват въпросите. Любопитството към другия се стопява, като че ли в никакъв случай не го е имало. В празнината сред двама души стартира да се настанява дистанцията. Мълчанието рядко идва ненадейно. То се прокрадва последователно, през отсрочени диалози, през ''нямам време'', през екрани, които стават по-интересни от индивида насреща. Двама души могат да живеят дружно и все пак да не си споделят нищо значително. И това е доста по-опасно от всеки спор, тъй като разногласието значи страст. Означава, че към момента има значение. Докато мълчанието е безразличие, а равнодушието е оня мраз, който постепенно убива всичко живо в една връзка.
Когато диалозите спрат стартират догадките. Липсата на думи ражда неустановеност, а несигурността - боязън. Вместо непосредственост се появява напрежение, което никой не посочва. Парадоксът е, че в никакъв случай не сме били по-свързани, посредством известия и чатове, и все пак същинските диалози стават все по-редки. Онези, в които казваш какво те боли, какво те радва, от какво се страхуваш. Онези, които изискват внимание, време и храброст.
Истината е елементарна и неуместна и тя е че, връзките не се разпадат поради липса на обич, а поради липса на другарство. Любовта може да издържи на доста – на неточности, на дистанции, на сложни интервали. Но не може да оцелее на тишина. Краят мъчно идва с едно огромно ''сбогом''. По-често се случва, когато двама души просто спрат да си приказват. И един ден осъзнават, че към този момент нямат какво да си кажат.
А може би най-тъжното е, че в множеството случаи краят е можел да бъде избегнат. С един диалог. С едно откровено ''кажи ми по какъв начин се чувстваш''. С предпочитание да чуеш, а не просто да отговориш. Защото връзката не се крепи на това какъв брой време сте дружно, а на това какъв брой постоянно избирате да бъдете същински един с различен.
Не са и огромните кавги, нито трагичните тръшкания на порти. Краят на една връзка стартира доста по-тихо, сега, в който диалозите стартират да изчезват.
Първо си отиват дребните думи. ''Как мина денят ти'' остава без отговор или се свежда до едно изсъхнало ''добре''. След това изчезват въпросите. Любопитството към другия се стопява, като че ли в никакъв случай не го е имало. В празнината сред двама души стартира да се настанява дистанцията. Мълчанието рядко идва ненадейно. То се прокрадва последователно, през отсрочени диалози, през ''нямам време'', през екрани, които стават по-интересни от индивида насреща. Двама души могат да живеят дружно и все пак да не си споделят нищо значително. И това е доста по-опасно от всеки спор, тъй като разногласието значи страст. Означава, че към момента има значение. Докато мълчанието е безразличие, а равнодушието е оня мраз, който постепенно убива всичко живо в една връзка.
Когато диалозите спрат стартират догадките. Липсата на думи ражда неустановеност, а несигурността - боязън. Вместо непосредственост се появява напрежение, което никой не посочва. Парадоксът е, че в никакъв случай не сме били по-свързани, посредством известия и чатове, и все пак същинските диалози стават все по-редки. Онези, в които казваш какво те боли, какво те радва, от какво се страхуваш. Онези, които изискват внимание, време и храброст.
Истината е елементарна и неуместна и тя е че, връзките не се разпадат поради липса на обич, а поради липса на другарство. Любовта може да издържи на доста – на неточности, на дистанции, на сложни интервали. Но не може да оцелее на тишина. Краят мъчно идва с едно огромно ''сбогом''. По-често се случва, когато двама души просто спрат да си приказват. И един ден осъзнават, че към този момент нямат какво да си кажат.
А може би най-тъжното е, че в множеството случаи краят е можел да бъде избегнат. С един диалог. С едно откровено ''кажи ми по какъв начин се чувстваш''. С предпочитание да чуеш, а не просто да отговориш. Защото връзката не се крепи на това какъв брой време сте дружно, а на това какъв брой постоянно избирате да бъдете същински един с различен.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ