Игнажден е! Не взимайте нищо назаем, за да имате късмет
Не изнасяйте през днешния ден нищо от къщата - най-много огън, плам или сол - с цел да не излезе на открито берекетът. Не искайте и не давайте нищо назаем. Това гласи националното вярване за Игнажден, на който се уважава паметта на свети Игнатий Богоносец. Празникът се свързва със зимното слънцестоене, когато продължителността на деня е най-кратка. Счита се за началото на новата година. Игнажден се назовава още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят „ полазване “. По това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година. Ако „ сполезът “ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко.
В по-старите времена, когато националните обичаи се тачеха повече, сполазникът поздравявал домакините с новата година. Преди да влезе в къщата, взимал от дръвника някоя пръчка. С нея разбърквал огнището и пожелавал: „ Колко искрици, толкоз яренца (или агънца, теленца, кончета). В доста села сполазникът на първо време сяда върху донесените от него пръчки или плява, с цел да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е. момци за момите.
Според българските обичаи на сполазника се дава решето с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „ Да се роди, дето рало ходи; дето върви и не върви! “. По селата се счита, че добра прокоба на този ден носят и някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с самун. На този ден се месят колаци (гевречета). От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст - да бяга всяко зло.
В Ловешко мома, която желае да разбере за кого ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като назовава: „ Който ми е на шанс, да пристигна снощи, да се женим дружно! “. После става и взема в едната си ръка тресчици, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика слага под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден съблюдават възбраната да не работят, с цел да е по-леко раждането им. Поверието обаче гласи, че на този ден не трябва да зачеват.
Днес ще черпят Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен, Пламена.
Най-характерен за празника е обичаят „ полазване “. По това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година. Ако „ сполезът “ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко.
В по-старите времена, когато националните обичаи се тачеха повече, сполазникът поздравявал домакините с новата година. Преди да влезе в къщата, взимал от дръвника някоя пръчка. С нея разбърквал огнището и пожелавал: „ Колко искрици, толкоз яренца (или агънца, теленца, кончета). В доста села сполазникът на първо време сяда върху донесените от него пръчки или плява, с цел да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е. момци за момите.
Според българските обичаи на сполазника се дава решето с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „ Да се роди, дето рало ходи; дето върви и не върви! “. По селата се счита, че добра прокоба на този ден носят и някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с самун. На този ден се месят колаци (гевречета). От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст - да бяга всяко зло.
В Ловешко мома, която желае да разбере за кого ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като назовава: „ Който ми е на шанс, да пристигна снощи, да се женим дружно! “. После става и взема в едната си ръка тресчици, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика слага под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден съблюдават възбраната да не работят, с цел да е по-леко раждането им. Поверието обаче гласи, че на този ден не трябва да зачеват.
Днес ще черпят Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен, Пламена.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ