Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости. Защо ти

Не излизай от стаята, не ги правѝ тия нелепости.
Защо ти е Слънце, щом пушиш Шипка – вманиачен ли си?
Навън е безсмислено всичко и насладата ни е непозната.
До тоалетната и назад – по-далеч няма потребност.

Не излизай от стаята, не викай таксита. Това е.
Пространството почва от коридора – да знаеш –
и свършва със водомера. А в случай че някоя се затича
да те целува, гонѝ я напряко. Недей я съблича.

Не излизай от стаята. Все едно си настинал.
От тия стени и от стола какво по-забавно има?
Защо да излизаш оттова, дето отново ще се върнеш
и отново ще си бъдеш същия, единствено че по-изгърбен?

Не излизай от стаята. Потанцувай, учѝ боса нова.
С палтото на голо и чехли на необут крайник – готово!
В антрето от зеле и вакса за ски не се диша.
Ти доста букви изписа. Още една е непотребна.

Не излизай от стаята. Нека единствено тя да е трогната
от това по какъв начин изглеждаш. И въобще тайно,
ерго сум – знае го формата от самата субстанция.
Не излизай от стаята! Навън да не ти е Франция?

Не ставай малоумен! Не бъди като другите хора.
Не излизай от стаята! Сливай се с интериора,
с тапетите. Тресни вратата, барикадирай се
от хроноса, космоса, ероса, расата, вируса.

Йосиф Бродски,
превод: Иван Ланджев