Румяна проплака: Искам да се самоубия! Преди 11 години мъжът ми Кирил изчезна - казват, че е мъртъв, а с малката ми дъщеричка Ерика мизеруваме
„ Не устоявам, ще ми се се самоубия, с 13-годишната ми щерка живеем в бедност, оцеляваме на ръба без топла храна и жилище. Мъжът ми Кирил изчезна безследно преди 11 години, приказва се, че е погубен “, разкри персоналната си драма Румяна Тодорова от Благоевград.
52-годишната благоевградчанка, майка на две деца – 23-годишната Лъчезара и 13-годишната Ерика, няма личен дом. Тя превъзмогна срама от това какво ще кажат другите и през сълзи описа за сложната обстановка, в която е изпаднала:
„ Целият ми живот е минал през компликации, мога да се боря и не обичам да се окайвам. Израснала съм в Дом майка и дете в Благоевград, в никакъв случай не съм чакала наготово, само че в този момент в действителност съм в невъзможност. Майка съм на две деца, по-голямата към този момент работи и живее независимо, само че дребната е ученичка в седми клас и се нуждае от моите грижи и средства, а аз нямам. Мъжът ми Кирил Павлов, с който живеех на фамилни начала, изчезна през 2006 година, тогава дъщеричката ни Ерика беше на годинка и половина. С него живеехме също на квартира, той беше разгласен за общонационално търсене, до през днешния ден от него няма никаква новина, единствено чуваме клюки, че е погубен. Официално публикуван документ, че е открит мъртъв, или публикуван смъртен акт обаче нямаме и Ерика не получава никакви помощи, само 37 лева детски надбавки. Тя се води, че има татко, а него го няма към този момент 11 години и това е реалност. Работя почасово, не съм записана в Бюрото по труда, заради това от „ Социални грижи “ ми отхвърлят помощ за отопление и други средства. От страната като самотна майка, която отглежда сама детето си, не получавам никакви помощи, може би тъй като не съм ромка. Живеем на квартира в кв. „ Струмско “, нямаме ледник, тъй като нямаме храна, която да сложим в него. Ерика върви на учебно заведение без пари, със сандвич с маргарин и сирене, което е от най-евтините. В магазина влизам единствено 2-3 пъти в месеца, с цел да купя храна, най-често консерви. За облекла и други покупки не става и дума. Дъщеря ми знае, че нямаме опция. Благодарение на положителните ни съседи и познати към момента оцеляваме на ръба, съгласно опциите си, всеки от познатите ни оказва помощ с храна или облекла. Знаете ли с какво се отопляваме – с печка, за която нямаме дърва, поставям всевъзможни боклуци, едвам се затопли въздухът. Готвя на газов котлон, единствената ни храна е чорба.
Преди време чиновници ми споделиха, че нямам право на общинско жилище, тъй като съм имала недвижимо имущество – наследствено жилище, само че то в никакъв случай не се е водило на мое име, а на майка ми. Същото жилище от дълго време е продадено, оповестявам и адреса, тъй като това елементарно може да се ревизира: ул. „ Хайдукови “ № 68, бл. 2.
Преди години станах гарант на Кирил за потребителски заеми, които взимаше и останаха да ми тежат като отговорности. Част от тях съумях да погася, макар че съм единствено гарант. Не мога да пребивавам повече по този начин, за половин година имам отговорности към ВиК близо 200 лева, квартирата ми е 100 лева на месец, би трябвало да извадя пътническа карта за рейс на Ерика да пътува до учебното заведение в центъра, и тя коства 22 лева месечно, токът за миналия месец е 45 лв… не мога да свържа двата края. В невъзможност съм, не мога да отида да работя в чужбина, тъй като би трябвало да се грижа за щерка си…
Аз съм израснала в Дом майка и дете, не желая да оставя дъщеричката ми да страда както мен, само че и не виждам излаз “, заключи с болежка Румяна Тодорова.
Източник: struma.bg, представен от Блиц.
Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!
Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
52-годишната благоевградчанка, майка на две деца – 23-годишната Лъчезара и 13-годишната Ерика, няма личен дом. Тя превъзмогна срама от това какво ще кажат другите и през сълзи описа за сложната обстановка, в която е изпаднала:
„ Целият ми живот е минал през компликации, мога да се боря и не обичам да се окайвам. Израснала съм в Дом майка и дете в Благоевград, в никакъв случай не съм чакала наготово, само че в този момент в действителност съм в невъзможност. Майка съм на две деца, по-голямата към този момент работи и живее независимо, само че дребната е ученичка в седми клас и се нуждае от моите грижи и средства, а аз нямам. Мъжът ми Кирил Павлов, с който живеех на фамилни начала, изчезна през 2006 година, тогава дъщеричката ни Ерика беше на годинка и половина. С него живеехме също на квартира, той беше разгласен за общонационално търсене, до през днешния ден от него няма никаква новина, единствено чуваме клюки, че е погубен. Официално публикуван документ, че е открит мъртъв, или публикуван смъртен акт обаче нямаме и Ерика не получава никакви помощи, само 37 лева детски надбавки. Тя се води, че има татко, а него го няма към този момент 11 години и това е реалност. Работя почасово, не съм записана в Бюрото по труда, заради това от „ Социални грижи “ ми отхвърлят помощ за отопление и други средства. От страната като самотна майка, която отглежда сама детето си, не получавам никакви помощи, може би тъй като не съм ромка. Живеем на квартира в кв. „ Струмско “, нямаме ледник, тъй като нямаме храна, която да сложим в него. Ерика върви на учебно заведение без пари, със сандвич с маргарин и сирене, което е от най-евтините. В магазина влизам единствено 2-3 пъти в месеца, с цел да купя храна, най-често консерви. За облекла и други покупки не става и дума. Дъщеря ми знае, че нямаме опция. Благодарение на положителните ни съседи и познати към момента оцеляваме на ръба, съгласно опциите си, всеки от познатите ни оказва помощ с храна или облекла. Знаете ли с какво се отопляваме – с печка, за която нямаме дърва, поставям всевъзможни боклуци, едвам се затопли въздухът. Готвя на газов котлон, единствената ни храна е чорба.
Преди време чиновници ми споделиха, че нямам право на общинско жилище, тъй като съм имала недвижимо имущество – наследствено жилище, само че то в никакъв случай не се е водило на мое име, а на майка ми. Същото жилище от дълго време е продадено, оповестявам и адреса, тъй като това елементарно може да се ревизира: ул. „ Хайдукови “ № 68, бл. 2.
Преди години станах гарант на Кирил за потребителски заеми, които взимаше и останаха да ми тежат като отговорности. Част от тях съумях да погася, макар че съм единствено гарант. Не мога да пребивавам повече по този начин, за половин година имам отговорности към ВиК близо 200 лева, квартирата ми е 100 лева на месец, би трябвало да извадя пътническа карта за рейс на Ерика да пътува до учебното заведение в центъра, и тя коства 22 лева месечно, токът за миналия месец е 45 лв… не мога да свържа двата края. В невъзможност съм, не мога да отида да работя в чужбина, тъй като би трябвало да се грижа за щерка си…
Аз съм израснала в Дом майка и дете, не желая да оставя дъщеричката ми да страда както мен, само че и не виждам излаз “, заключи с болежка Румяна Тодорова.
Източник: struma.bg, представен от Блиц.
Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!
Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ