Перфекционизмът може да доведе до лична и професионална парализа
Не искайте от децата да са съвършени непременно
Перфекционизмът, в множеството случаи, би трябвало да задоволи нечии други упования. Децата не желаят да са съвършени. Те стават такива, тъй като ние желаеме това от тях. И след години такива деца стават перфекционисти. Но, има едно „ само че “ …
Най-малък е перфекционизмът при насочения към самите нас – единствено 10%. Най-голям е при наложения извън – 33%. Очакванията да са съвършени другите са с 16% по-често срещани.
„ Растящото търсене на перфекционизъм е извънредно сериозен проблем “, разяснява психологът Джули Моргенщерн. Човек може да изпадне в меланхолия и тъй като не съумява да извършва личните си искания за перфекционизъм, и тъй като не оправдава тези, които счита, че другите му разпореждат. Неговите упования приятелите, сътрудникът, сътрудниците му да са идеални пък вредят на връзките му.
Перфекционизмът може да докара до персонална и професионална парализа
Той може да ви накара да отлагате значима задача, тъй като се притеснявате, че няма да съумеете да я извършите по задоволително „ съвършен “ метод. Така ще изгубите доста време, за което по-късно ще съжалявате, и ще навредите на самочувствието си, споделя Моргенщерн.
Доста мъчно е да обясните всичко това на младеж, който с изключение на всичко друго няма и задоволително самообладание, с цел да слуша философиите на мама и баща.
Нравоучителните лекции няма да минат, само че не трябва да се отказвате от подобаващи вметки по тематиката. Може да изтъквате да вземем за пример, че има разлика сред виртуалния и действителния свят, като коментирате с възприятие за комизъм хвалбите на личните си другари в мрежата. Детето ви е мъдро, ще се сети, че евентуално и съвършеният живот на неговите другари е малко пресилен.
Разказвайте истории на хора, които не крият през какъв брой старания и провали са минали, до момента в който реализиран триумф. Това е най-хубавият метод да намекнете, че нормално нищо в този живот не става незабавно и идеално. Че неуспехите са скъп урок. Че същински мощните хора не са максималистите, които имат нереалистични упования, и рухват, когато те не се сбъдват.
Най-голямото предизвикателство пред подрастващ, който е перфекционистичен максималист, е да се научи да се задоволява и с „ задоволително добре “.
Това е мъчно, тъй като не трябва да престава да бъде упорит, да си слага огромни цели и да се труди, с цел да ги реализира. Той би трябвало да е подготвен да направи всичко нужно, с цел да реализира допустимо най-хубавия резултат. Но би трябвало и да знае, че е рисков правилото “ всичко или нищо “, когато прави оценка резултатите. „ Страхотен триумф “ или „ цялостен неуспех “ са двете крайности. Между тях има доста степени.
Джули Моргенщерн поучава да подскажете на сина или щерка си така наречен селективен перфекционизъм. Иначе казано, да сортира деликатно дилемите, в които си заслужава да влага време и сила, да се стреми да ги извърши по съвършен метод и да чака оптимален резултат. Така ще преодолее преследването на съвършенството и ще откри баланс.
Психоложката предлага техника, която назовава „ оптимално, умерено, минимално “. Преди да стартира работа по дадена задача, тийнът би трябвало да запише 3 вероятности: оптималния резултат, който може да реализира, минималния, който безусловно би трябвало да покрие, и умерения, който е някъде по средата сред двете крайности. Обикновено тъкмо умереният резултат е най-реалистичен за реализиране.
Това оказва помощ човек да се освободи от черно-белия метод на мислене
„ Така може да откри верния метод за всяка обстановка. Определянето на три равнища на успеваемост му дава нужната независимост, с цел да продължи напред “, изяснява Моргенщерн.
Изборът на най-хубавия метод зависи от съответната задача
В някои случаи е най-уместно тийнът да се стреми към реализирано на максимума. При други е най-добре да се задоволи с минимума. При множеството неща в живота се изисква решение, което води до резултат някъде по средата.
Просто перфекционалистичният абсолютизъм да искаш постоянно всичко и незабавно не работи. Затова от хилядолетия е настояща тази мъдрост: „ Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да трансформира. Дай ми увереност да трансформира това, което мога. Дай ми мъдрост да различа това, което мога да трансформира, от това, което не мога да трансформира “.
