Не искам да живея повече на тая планета
Не желая да ви тревожа, само че този откъс от заглавието скоро от поп-културен подбив ще се трансформира в действителност. Не „ може “ да се трансформира, а ЩЕ се трансформира.
(ако се чудите – цитатът е на анимационен воин от Futurama)
През 1974 година популацията на планетата е било 4 милиарда Днес е близо 7,7 милиарда Усещате ли накъде отиват нещата? Храна? Ресурси? Жизнено пространство? На фона на модерните устойчиви заболявания, Глобалното стопляне и модернизирането на оръжейния пазар.
През 2050 година се чака популацията да е НАД 10,6 милиарда През 2050 година децата ви ще са живи очевидци на това. Всъщност доста от вас ще са живи очевидци. Ще сте там – в гмежта и ще се борите за място под слънцето. Което ще пари още повече, тъй като озоновият пласт не стопира да се разрушава.
А през 2150 година популацията ще бъде над 100 милиарда Това число моята глава не може да си го показа като „ човешко население “. При състояние, че през цялата човешка история, та чак до 1804 година, то е било ПОД 1 милиарда А и планетата не е била по този начин изстискана откъм запаси и не е била по този начин нечиста и експлоатирана.
Значи е време
Когато виталното пространство на един народ свърши, той потегля да търси ново. Има обаче една дребна спънка пред актуалния човек: всичко, което може да бъде населявано на планетата, е към този момент заето. И колкото и всякакви страни да се борят за парче земя, то върви с все популацията му. И да има нови завземания, като това на Крим, хората единствено ще си сменят паспортите, само че няма да изчезнат.
При такава обстановка има две варианти: идващите завоевателни войни да са свързани с геноцид и пречистване, с цел да се освободи място. Или да се търси ново място отвън планетата. А времето не чака. Точката на шупване се доближава със страшна мощ. Дали ще имаме време да развием технологията? Този път не е въпрос единствено на храброст у пионерите и завоевателите. Трябва и техника, която да ни разреши най-малко да дишаме там – където и да това „ там “. Защото да чакаме да си намерим заселена планета с подобаваща атмосфера не е невъзможна задача, само че граничи с невероятното.
Поне що се отнася до късите периоди, с които разполагаме.
Ето ги и първопроходците
Знаехте ли, че има цяла една нова нация на Земята, която се бори да получи различаване от Организация на обединените нации? Асгардия. В тази нация има и българи. Целта на това общество е да откри законодателство, което да улесни пътуването в космоса и да отстрани бариерите на в този момент настоящото интернационално право във връзка с галактическата активност. Макар асгардианците към момента да не възнамеряват (все още) да се изнеса в космоса, към този момент вършат механически проби и една от тях е изстреляният им в края на 2017 година спътник. Целта им е да облекчат бъдещите учени, които да създадат пътуването и ЖИВЕЕНЕТО в космоса допустимо. Асгардианците възнамеряват в миналото да създадат обитаеми платформи в космоса, към Земята, както и бази на Луната.
Ако те съумеят, в случай че тяхната задача за улеснение на пътуванията успее, хора като Елън Мъск, които се пробват към този момент да вършат частни полети в Космоса, ще са улеснени в работата си.
Самият Мъск беше изумен от отношението на неговите герои от детството – астронавти (като Нийл Армстронг, например), които в миналото са го въодушевили да прави това, което прави, а в този момент се изправиха против него и споделиха, че „ по този начин не може “. Той го описа със сълзи в очите.
Мъск мечтае за подчинение на Марс, за изнасяне на човешка колония, която да приготви нещата за всички останали. Защото на мнозина е ясно, че животът на Земята няма да продължи постоянно. Или би трябвало да се придвижи, или да изчезне.
Елън Мъск е доброволец – самият той да бъде измежду първите пионери, които да рискуват и да пробват да заживеят на Червената планета. Лидерът върви пред, а не зад хората. Ако самичък не си заложи живота, кой ще тръгне с него?
Да не забравяме и още нещо: напролет на 2018 година от Европейската галактическа организация обявиха, че има голям прогрес в технологията, която обезпечава условия, сходни на атмосфера и това ще улесни пътуването до Марс. Тоест – ще го направи допустимо.
До тук – добре.
Да пренесем нещата на друга повърхност. Да смесим тази (засега поне) научна фантастика с малко история и да си представим какво би ни очаквало.
Всяко ново завладяване на територии до момента е започвало като „ проучване “ и „ изследване “ (exploration). И постоянно е прекосявало във „ война “ и „ завладяване “, съпроводени нормално с геноцид. Това някои учени назовават „ Безкрайната война за доминация “.
Ако пък притежателят на „ изследваната “ земя е прочут конкурент (европейци против европейци), се е започвало непосредствено с война. Онзи изследователски миг е съществувал нормално при откриването на нови и непознати земи. След установяването на силата на съперника, се стартира изтреблението, грабежите, изнасилванията. Завземането. Човешката раса по този начин е привикнала. Дори когато локалните са в действителност отзивчиви.
„ Търгуваха с нас и ни дадоха всичко, което имаха, освен това с добра воля… с огромно наслаждение ни обръщаха внимание и ни угаждаха… Те са необикновено нежни и нямат знание за това що е зло; нито пък убиват или крадат… Ваше величество може да повярва, че в целия свят не може да има по-добри хора… обичат съседите си, както обичат себе си, имат най-сладката тирада на света, те са нежни и постоянно се смеят “.
~ Къркпатрик Сейл
„ Завладяването на парадайса “
Според създателя това са мемоари на Колумб в дневника му, във връзка с племето Таино – първите хора, с които той се е срещнал през 1492 година, „ откривайки “ Америка. В карибския басейн, тъй като той по този начин и не е стъпил в континентална Америка.
Съвсем малко по-късно племето е било избито, дамите отвлечени, всички полезности – натоварени на испанските кораби. Това племе няма военни знания, а оръжията им са представлявали дървени пръти. Не са могли да се съпротивляват. Пък и огромна част от тях са измрели от заболяванията на белия човек, които не са познавали до тогава.
Един испански духовник – Де Ла Касас, покровител за Таино, написа през 1508 година:
„ Имаше 60 000 индивида на острова, когато пристигнахме… това значи, че от 1494 година до 1508 година над 3 млн. са изчезнали – било то поради война или робство… “
Племето Таино е записано измежду „ изчезналите “. Не съществува. И е спряло да съществува още по времето на испанските завоевания.
~ Между другото, преди да стартира да изпълвам страниците с тези две елементи на материала, който прочетохте (и ще дочетете), международният брояч на Worldometers показваше, че популацията на планетата ни е 7 666 067 680.
Сега, когато завърших, демонстрира 7 666 094 320. Това са 26 640 нови бебета – за няколко часа.
Част II на материала ще можете да прочетете на следващия ден. В нея ще забележим по какъв начин историята третира спечелилите и по какъв начин – загубилите; кой е оказал помощ на испанците да победят ацтеките; що за болест е сифилисът; и какво бихме правили на една непозната планета.
(ако се чудите – цитатът е на анимационен воин от Futurama)
През 1974 година популацията на планетата е било 4 милиарда Днес е близо 7,7 милиарда Усещате ли накъде отиват нещата? Храна? Ресурси? Жизнено пространство? На фона на модерните устойчиви заболявания, Глобалното стопляне и модернизирането на оръжейния пазар.
През 2050 година се чака популацията да е НАД 10,6 милиарда През 2050 година децата ви ще са живи очевидци на това. Всъщност доста от вас ще са живи очевидци. Ще сте там – в гмежта и ще се борите за място под слънцето. Което ще пари още повече, тъй като озоновият пласт не стопира да се разрушава.
А през 2150 година популацията ще бъде над 100 милиарда Това число моята глава не може да си го показа като „ човешко население “. При състояние, че през цялата човешка история, та чак до 1804 година, то е било ПОД 1 милиарда А и планетата не е била по този начин изстискана откъм запаси и не е била по този начин нечиста и експлоатирана.
Значи е време
Когато виталното пространство на един народ свърши, той потегля да търси ново. Има обаче една дребна спънка пред актуалния човек: всичко, което може да бъде населявано на планетата, е към този момент заето. И колкото и всякакви страни да се борят за парче земя, то върви с все популацията му. И да има нови завземания, като това на Крим, хората единствено ще си сменят паспортите, само че няма да изчезнат.
При такава обстановка има две варианти: идващите завоевателни войни да са свързани с геноцид и пречистване, с цел да се освободи място. Или да се търси ново място отвън планетата. А времето не чака. Точката на шупване се доближава със страшна мощ. Дали ще имаме време да развием технологията? Този път не е въпрос единствено на храброст у пионерите и завоевателите. Трябва и техника, която да ни разреши най-малко да дишаме там – където и да това „ там “. Защото да чакаме да си намерим заселена планета с подобаваща атмосфера не е невъзможна задача, само че граничи с невероятното.
Поне що се отнася до късите периоди, с които разполагаме.
Ето ги и първопроходците
Знаехте ли, че има цяла една нова нация на Земята, която се бори да получи различаване от Организация на обединените нации? Асгардия. В тази нация има и българи. Целта на това общество е да откри законодателство, което да улесни пътуването в космоса и да отстрани бариерите на в този момент настоящото интернационално право във връзка с галактическата активност. Макар асгардианците към момента да не възнамеряват (все още) да се изнеса в космоса, към този момент вършат механически проби и една от тях е изстреляният им в края на 2017 година спътник. Целта им е да облекчат бъдещите учени, които да създадат пътуването и ЖИВЕЕНЕТО в космоса допустимо. Асгардианците възнамеряват в миналото да създадат обитаеми платформи в космоса, към Земята, както и бази на Луната.
Ако те съумеят, в случай че тяхната задача за улеснение на пътуванията успее, хора като Елън Мъск, които се пробват към този момент да вършат частни полети в Космоса, ще са улеснени в работата си.
Самият Мъск беше изумен от отношението на неговите герои от детството – астронавти (като Нийл Армстронг, например), които в миналото са го въодушевили да прави това, което прави, а в този момент се изправиха против него и споделиха, че „ по този начин не може “. Той го описа със сълзи в очите.
Мъск мечтае за подчинение на Марс, за изнасяне на човешка колония, която да приготви нещата за всички останали. Защото на мнозина е ясно, че животът на Земята няма да продължи постоянно. Или би трябвало да се придвижи, или да изчезне.
Елън Мъск е доброволец – самият той да бъде измежду първите пионери, които да рискуват и да пробват да заживеят на Червената планета. Лидерът върви пред, а не зад хората. Ако самичък не си заложи живота, кой ще тръгне с него?
Да не забравяме и още нещо: напролет на 2018 година от Европейската галактическа организация обявиха, че има голям прогрес в технологията, която обезпечава условия, сходни на атмосфера и това ще улесни пътуването до Марс. Тоест – ще го направи допустимо.
До тук – добре.
Да пренесем нещата на друга повърхност. Да смесим тази (засега поне) научна фантастика с малко история и да си представим какво би ни очаквало.
Всяко ново завладяване на територии до момента е започвало като „ проучване “ и „ изследване “ (exploration). И постоянно е прекосявало във „ война “ и „ завладяване “, съпроводени нормално с геноцид. Това някои учени назовават „ Безкрайната война за доминация “.
Ако пък притежателят на „ изследваната “ земя е прочут конкурент (европейци против европейци), се е започвало непосредствено с война. Онзи изследователски миг е съществувал нормално при откриването на нови и непознати земи. След установяването на силата на съперника, се стартира изтреблението, грабежите, изнасилванията. Завземането. Човешката раса по този начин е привикнала. Дори когато локалните са в действителност отзивчиви.
„ Търгуваха с нас и ни дадоха всичко, което имаха, освен това с добра воля… с огромно наслаждение ни обръщаха внимание и ни угаждаха… Те са необикновено нежни и нямат знание за това що е зло; нито пък убиват или крадат… Ваше величество може да повярва, че в целия свят не може да има по-добри хора… обичат съседите си, както обичат себе си, имат най-сладката тирада на света, те са нежни и постоянно се смеят “.
~ Къркпатрик Сейл
„ Завладяването на парадайса “
Според създателя това са мемоари на Колумб в дневника му, във връзка с племето Таино – първите хора, с които той се е срещнал през 1492 година, „ откривайки “ Америка. В карибския басейн, тъй като той по този начин и не е стъпил в континентална Америка.
Съвсем малко по-късно племето е било избито, дамите отвлечени, всички полезности – натоварени на испанските кораби. Това племе няма военни знания, а оръжията им са представлявали дървени пръти. Не са могли да се съпротивляват. Пък и огромна част от тях са измрели от заболяванията на белия човек, които не са познавали до тогава.
Един испански духовник – Де Ла Касас, покровител за Таино, написа през 1508 година:
„ Имаше 60 000 индивида на острова, когато пристигнахме… това значи, че от 1494 година до 1508 година над 3 млн. са изчезнали – било то поради война или робство… “
Племето Таино е записано измежду „ изчезналите “. Не съществува. И е спряло да съществува още по времето на испанските завоевания.
~ Между другото, преди да стартира да изпълвам страниците с тези две елементи на материала, който прочетохте (и ще дочетете), международният брояч на Worldometers показваше, че популацията на планетата ни е 7 666 067 680.
Сега, когато завърших, демонстрира 7 666 094 320. Това са 26 640 нови бебета – за няколко часа.
Част II на материала ще можете да прочетете на следващия ден. В нея ще забележим по какъв начин историята третира спечелилите и по какъв начин – загубилите; кой е оказал помощ на испанците да победят ацтеките; що за болест е сифилисът; и какво бихме правили на една непозната планета.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ