)
„Не искам да бъда диктатор“, казва диктаторът, докато диктаторства
„ Не желая да ръководя като деспот. Но към този момент не мога да ръководя по различен метод. “
— Александър Лукашенко , август 2025 година
...
Представете си апаш, който влиза в дома ви, държи фамилията ви за заложници и въздъхва: „ Знаете ли, в никакъв случай не съм желал да бъда апаш. Но, за жалост, просто не мога да пребивавам по различен метод “.
Въобще… какво би трябвало да е това пояснение на Лукашенко? Примирение? Това не е примирие. Това е опасност, облечена като примирие. И когато беларуският автократ изрече тази дребна „ изповед “, той не се извинява. Не, не… Той се пробва да показва авторитаризма си като неминуем – като естествена мощ надали не, а не като персонален негов избор.
" Президентът на Беларус Александър Лукашенко, който ръководи страната с твърда ръка от 1994 година, призна през днешния ден, че ползва властнически и диктаторски способи, оправдавайки се, че е „ некадърен да ръководи по различен метод “ ".
Вчера си говорихме за това, че политическите пандизчии на Лукашенко не са пандизчии, а са заложници. Политически дисиденти, задържани, хвърлени в пандиза и измъчвани, в този момент повърхностно разменяни против облекчение на глобите. Диктаторът (дето не желал да бъде диктатор…) поставя етикет с цена надали не върху човешката независимост и чака светът да се преструва, че това е дипломация.
Да напомним защо си говорихме през вчерашния ден. В договарянията си с Вашингтон Лукашенко сякаш е предложил да „ освободи огромна част “ от към 1300 политически пандизчии в подмяна на анулация на американските наказания против самолетната компания му „ Белавиа “ и против колоса за калиеви торове „ Беларускалий “.
По негови лични думи: „ Казаха ми 1200, 1300, може би 1400… Аз споделих: добре, за какво да ги броим – в случай че желаете, ще прибавим още 5000 и ще ви ги изпратим “.
Пет. Хиляди. Сякаш човешките животи са бройки в склада.
А съгласно неговата версия Доналд Тръмп пък отхвърлил „ отстъпката за количество “: „ Не, не ни трябват толкоз “, споделил Оранжевия.
Ако този продан на реплики в действителност се е състоял… в случай че президентът на Съединени американски щати е избрал по-малката „ пратка “ със заложници, оставяйки хиляди хора като „ остатък “, то ние живеем в политически хорър, дегизиран като дипломация.
Да се върнем на днешната паница с прегорели парадокси. Изречението „ не мога да ръководя по различен метод “ звучи друго на фона на договарянията за заложници. Лукашенко не просто признава авторитаризма си, а напряко си го институционализира. Той коли и беси, от него зависят животите на дръзналите да мислят другояче, на дръзналите да не са съгласни с него. Ама, видите ли… не можел по различен начин… Милинкият той, да ти стане жалост чак…
Режимът му създава политически пандизчии по този начин, както други страни създават коли или жито. Беларуският правозащитен център „ Вясна “ поддържа непрекъсната база данни: във всеки миг към 1100–1300 души са в пандизите за „ закононарушения на мисълта “ – публицисти, деятели, опозиционни водачи. Сред тях е и Нобеловият лауреат Алес Бяляцки, излежаващ 10-годишна присъда при условия, които „ Амнести Интернешънъл “ разказва като „ мъчение посредством ограничения “.
И когато тези животи се трансформират в разменна монета, разумната последваща стъпка е да се арестуват още хора. Защо не? Колкото повече тела в системата, толкоз по-висока цената за тяхното освобождение. Това е пазарна стопанска система, приложена върху човешкото страдалчество. Говорихме към този момент за това.
А какво ще кажете за „ Нямам различен избор “? Най-старата неистина на автократите.
Лукашенко желае да повярваме, че някак си е „ заставен “ да бъде деспот, че събитията го принуждават. Но дано преведем изречението му:
„ Не мога да ръководя по различен метод “. Превод: „ Не мога да оцелея по различен метод “. Дойдохме си на думата.
Това е операция. Същият трик, който Кремъл усъвършенства: прикриваш преднамерени дейности зад езика на неизбежността. В речника на Москва „ специфична военна интервенция “ значи война, „ мирни договаряния “ значат капитулация, а в този момент в Минск „ нямам опция “ значи: „ не смейте да си представяте такава “.
Като договаря за заложници с Лукашенко, Вашингтон изпраща явен сигнал към всеки деспот от Пхенян до Техеран: правата са стока. Политическата легитимност може да бъде купена и продадена. Помните думите на самия Лукашенко от вчерашния ни материал: „ Такава е американската политика: договорка “.
Ако автократите стартират да възприемат Съединени американски щати под ръководството на Тръмп като „ пазар “, следствията ще са предсказуеми: Иран може да изиска нуклеарни отстъпки против стартиране на пандизчии. Москва може да предложи „ известни дисиденти “ против анулация на наказания или признание на територии.
Всяка премия за този модел прави фабриката по-ефективна: повече арести, повече страдалчество, повече заложници за продажба.
…
Лукашенко ни показва диктатурата си като някаква „ нужда “. Тръмп пък третира демокрацията като стока. Поставете ги дружно на сцената и получавате една грозна борса за човешки животи.
И посланието не остава в Беларус. То метастазира. Колкото по-дълго демокрациите толерират тази „ дипломация на заложниците “, толкоз по-трудно ще става отбраната на самата концепция за неотменими права.
Така автократите побеждават. Не като разбият Запада военно, а като прекроят моралната му рамка, до момента в който това, което в миналото е било немислимо, се трансформира в рутина.
„ Не желая да бъда деспот “ е тъп сюжет. Димна завеса. Но и опасност.
Защото същинската заплаха НЕ Е, че Лукашенко си има вяра, че няма избор. Истинската заплаха е, че светът може да стартира да има вяра в това.
Защото когато демокрациите одобряват, че човешките права са разменна монета; или когато разрешат на автократите да показват репресията като „ неизбежна “, те стартират да играят същата игра. И един ден престават да виждат, че разпоредбите към този момент са изменени.
_____________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
