Аз съм мъж на 35 години, но за нищо на света няма да се оженя
Не желая да се бракосъчетавам, има доста причина за това. Пиша това писмо, не с цел да диря състрадание. То ми трябваше, когато бях 7- годишен и родителите ми се разведоха. Защото до момента в който възмъжея, аз страдах и носех в душата си виновността за тяхната разлъка. Вече в пубертета, налегнат от гнева за измяната им по отношение на мен, си зададох разумния въпрос: Защо в съда питат единствено двамата съпрузи дали са съгласни да се разведат, а не желаят и мнението на детето им? Казвам го, защото съм повече от сигурен, че в случай че то ги огледа в очите и съобщи разплакано, че не желае от на следващия ден мама и баща да живеят настрана и да вижда единия от двамата един път в месеца, може би ще ги трогне и ще ги накара да се замислят.
Изключвам случаите, когато са налице непреодолими аргументи: принуждение, побой, алкохолизъм, податливост към закононарушения и зависичости и прочие Говоря за огромния % от разводите, при които мотивът е, представете си, несходство на характерите или нова обич. Е, по какъв начин става по този начин?!! Нали, с цел да стигнат до венчилото, мъжът и дамата са се срещнали, влюбили, опознали и сами са решили да узаконят връзката си, създавайки семейство и деца. Нито са били недорасли и недоразвити, нито някой ги е насилвал да сключат брак. Да сте виждали сватбени фотоси с намръщени и разплакани младоженци? Няма подобен случай! Всички се усмихват щастливо, прегръщат се и се целуват… И единствено след няколко години се демонстрират неприятните черти от характерите им, стартират свадите и към този момент не могат да се понасят!?
Или пък единият от двамата среща този път „ същинската “ си обич и бракът отива по дяволите. А с него и ориста на детето им!!! Лично аз – тогава 7-годишен, изплашен и трагичен, нямах пояснение за държанието на родителите си, а когато пораснах, бе безсмислено да ги запитвам. И двамата към този момент имаха нови фамилии, нови деца и проблемите ми идваха от Онзи (съпругът на майка ми) и Онази (съпругата на татко ми). Така ги кръстих преди време и в никакъв случай не се обърнах към тях по име, карам без послание. Заради тях на никое място не се почувствах в свои води.
Бяха две обособени, неконтактуващи между тях фамилии и ми идваха допълнително. Освен това ми се повдигаше, като гледах по какъв начин родителите ми показват пристрастеност с новите си сътрудници. Признавам, не се привързах към природените ми братче и сестриче, даже се дразнех, когато майка ми ми натрапваше да дундуркам ревливото й момиченце, а татко ми пък не спираше да ме убеждава по какъв начин след време, като порасне дребният му наследник, ще ми бъде най-хубавият другар. Е, не се получи!
Бях 13-годишен, когато връзките ми с Онзи дотолкоз се утежниха, че с цел да резервира втория си брак, майка ми се опита да ме трансферира на татко ми. Онази обаче изрично отхвърли да ме одобри в дома си, грижите за едно дете и за дома й стигали и той, притиснат от събитията, ме заведе при дядо – неговия татко, който след гибелта на баба живееше самичък. Така най-накрая още веднъж почувствах родителска опора и същинска – мъжка обич.
Старецът беше добър, супер образован, доста толерантен човек и не криеше обичта си към мен, с което от първия ден бръкна в наранената ми и жадна за внимание душа. За първи път се усещах длъжен да даря наслада някому и да се отблагодаря за спокойствието и грижите, които получавах. Амбицирах се да потвърдя, че не съм проблематичното момче, което носи единствено неприятности на родителите си и фамилиите им, и единствено за няколко месеца оправих бележките и държанието си в учебно заведение. А когато започнах да нося постоянно шестици и да разплаквам дядо, подавайки му бележника си, разбрах какъв брой малко би трябвало от време на време, с цел да направиш близкия си човек благополучен. По същата причина след това си напънах задника и влязох в езиковата гимназия – единствено и единствено да не го отчайвам и да сбъдна фантазията му да изучавам. Вероятно около неговото стареене аз израснах незабелязано и бързо, и на 16 към този момент се усещах мъжът, само че дядо продължаваше да е мозъкът и мъдростта в дребното ни сплотено семейство.
Доставяше ми наслаждение да го анулирам в тежката физическа работа, в подмяна на това той ме глезеше с уменията си в кухнята. Единствените ни спорове бяха поради нежеланието ми да навестявам домовете на родителите си. Все ми говореше, че кръвта вода не ставала и не бивало да късам връзката с корените си… Сигурно майка ми и татко ми откровено са желали да ме виждат понякога, само че аз не понасях Онзи и Онази, пък и те не криеха „ топлите “ си усеща към мен. Когато, с цел да не смущавам дядо, одобрявах поканите, след това се връщах отпаднал от насъбраните вътре в мен страсти, които с изпитание задържах. Атмосферата и в двата дома постоянно бе напрегната и подправена. Бяхме като артисти със заучени функции, които чакат с неспокойствие след края на представлението завесата да падне и всеки да поеме по пътя си…
След гибелта на дядо сведох до най-малко тези протоколни гостувания. Вече отивам единствено на празници, заставам малко и се оправдавам с неотложни задължения. Сестра ми приключи университет, работи, даже си има сериозна връзка, а брат ми е още студент. Като по написан сюжет, приказките и в двете фамилии се въртят само към житието-битието на „ децата им “ и аз се усещам непряк наблюдаващ. Разбирам ги – по този метод заобикалят тематиките, в които би трябвало да се впише и моята личност. Нямам нищо срещу, даже ми е по-удобно, че не се ровят в моя живот.
Доволен съм, че преди три години дядо умря благополучен и спокоен, тъй като ме видя квалифициран инженер, с кариера във компанията, в която и в този момент работя, с благоприятни условия да пътувам и да одухотворявам бъдещето си. Беше горделив, че няколко следващи лета го заведох на отмора – в Италия, Испания, Гърция, Турция. Само едно негово предпочитание не реализирах приживе: да ме види женен и се порадва на правнуче. Но това нямаше по какъв начин да се случи, даже и да станеше столетник.
Нямам религия нито на дамите, нито на себе си. Замисля ли се по въпроса, пред очите ми постоянно изплуват моите безотговорни родители. Клели се във безконечна обич и честност, а с лека ръка сътвориха нови фамилии и деца, без да си дават сметка какво предизвикаха на невръстния си първороден син…
Затова в никакъв случай и за нищо на света няма да се оженя. Нормален мъж съм на 35, зад тила си имам няколко продължителни връзки с интелигентни и умни дами – задължително разведени и с отгледани деца, които не напират за брак и нови бебета. В този живот всеки носи своя кръст, аз моя – също.
Инфо: Лична драма
