Не искам да се хваля, но аз експерт“ в отлагането.

Не желая да се лаская, само че аз „ специалист “ в отлагането. Вземете за образец текста, който четете сега. Преди три седмици аз оповестих на моя управител и на всички мои сътрудници, че тази публикация ще бъде подготвен в границите на няколко дни. След това крайният период се трансформира в една седмица, а след нейния край в още една и  след това още една. На всичко от горната страна, това не е някаква особеност – аз непрекъснато отсрочвам дълготрайни планове, от време на време до безспир.

Въпреки всичко това, аз съм извънредно работлив – питайте сътрудниците ми! На работното място имам репутация на човек, който прави по този начин, че нещата в последна сметка се получават чудесно. Съществува опцията да съм заблуди всички с моя сексапил и да съм си построил несправедливо позитивен имидж, само че съгласно мен е по-вероятно репутацията ми да се дължи на обстоятелството, че аз употребявам отлагането като инструмент за работливост. Когато отсрочвам една задача, то повода за това е, че работя по нещо друго, вместо просто да бездейства. В резултат на това съвсем всеки ден аз реализирам някакви потребни резултати, въпреки  и да не са тъкмо тези, на които съм се надявал при започване на деня.

Аз обаче не мога да си припиша заслугите за построяването на тази тактика. Тя съществува още от 1995 година, когато професорът по философия в Станфордския университет Джон Пери назовава тази концепция „ структурирано отсрочване “.

Според Пери всички хора, които отсрочват, вършат това със неща и задания, които непроменяемо би трябвало да завършат. Структурираното отсрочване по своята същина е изкуството на превръщането на тази другояче отрицателна линия в позитив. Ключовата концепция е, че отлагането единствено по себе си не е проблем. Хората, които отсрочват, доста рядко вършат това с задачата да не се занимават с нищо – те нормално употребяват този прийом, с цел да се занимават с нещо, което не е толкоз натоварващо и което може да им разреши да се презаредят с сила.

Случва ли ви се постоянно да отлагате значими задания? Ето няколко неща, които може да извършите, с цел да употребявате склонността си да отлагате по работлив метод:

Планирайте деня си

Аз несъмнено не съм видът човек, който счита съставянето на описи със задания и подреждането на календара за занимателни занимания, стига обаче да нямам някаква по-важна задача. Когато имам нещо съществено за правене, тази другояче скучна активност се трансформира в обичаното ми занятие.

По тази причина, когато нямам нужната мотивация и предпочитание, с цел да стартира работа по даден план, аз отстранявам няколко минути, с цел да възнамерявам остатъка от деня си. В понеделник това нормално значи сформиране на лист с материали, които желая да напиша, и с разпределението им по дни през седмицата. Освен това, всяка заран аз се старая да отстранявам малко време сред срещите и дилемите, с цел да напиша няколко реда, само че времето ми постоянно не стига и текстовете се отсрочват в бъдещето.

Някои хора назовават това „ блокиране на времето “, до момента в който за мен това е метод да отложа с още малко работата по настина трудоемките задания. Освен това, наподобява, че този метод ми оказва помощ да запазя централизация през останалата част от деня, въпреки и това да не е повода да го върша.

Конкретните елементи в тази ситуация не са значими, концепцията е, че вие отлагате с малко работата, само че в последна сметка спечелвате потребен проект за деня. С малко шанс може даже да съумеете да извършите този проект.

Разбийте плана на по-малки елементи

Първите стъпки по сериозен и дълготраен план рядко са лесни. Разбиването на тази план на по-малки задания и подреждането им във времето не е тъкмо прелестно и занимателно занятие, само че не е толкоз тежко, колкото започването на същинската работа. Освен това, то е потребно – когато най-сетне намерите нужния кураж, с цел да стартирате плана, ще имате добре създадена тактика.

Ако би трябвало да дам персонален образец, аз се усещам доста по-мотивиран да работя, когато съм изправен пред задания, които не наподобяват непостижими. В последна сметка, вместо да се взирате в компютъра и да си губите времето, чакайки някакво ентусиазъм, с цел да започнете работа, може да употребявате отлагането, с цел да наберете малко инерция.

Говорете с вашите сътрудници

Съветите за продуктивността, които четем по блоговете в интернет и в книгите по тематиката, постоянно свеждат хората до машини, които имат потребност от съответен набор от мотивационни фактори, които да ги накарат да работят на цялостен потенциал. Хората обаче не са машини.

Когато отлагате работата си по даден план, концепцията, че цялостната изолираност от външния свят и избягването на контакти с други хора може да ви помогне, с цел да започнете работа, звучи разумно. Истината обаче е, че това не оказва помощ и в последна сметка ви прави освен непродуктивни, само че и нещастни. Наистина положителната концепция е когато сте в невъзможност да потърсите помощ и препоръки от вашите сътрудници. Поговорете с вашите сътрудници и вижте върху какво работят. Може би ще научите нещо ново и даже ще намерите нужното ентусиазъм и мотивация, с цел да се захванете с вашия план.

Започнете с най-лесните задания

Всяка работа включва най-малко няколко елементарни задания, които не извикват цялостното ви внимание и могат да играят ролята на „ продуктивно отсрочване “. Най-добрите задания за тази цел имат няколко общи знаменателя – би трябвало да бъдат приключени, не изискват огромна централизация и се разграничават задоволително от главната ви работа, с цел да наподобяват като „ отмора “.

Аз върша това непрекъснато. Когато не съм в въодушевление да работя по дълга публикация, пиша къси постове и блогове. Идеята е да се занимавате с нещо, което по този начин или другояче би трябвало да свършите, като в същото време с това не сте натоварени с огромните условия и упования, които вървят ръка за ръка с значимите планове.

......................

Джъстин Пот за Zapier.com