А чувството за самосъхранение…?
Не желая да привързвам това, което ще напиша, с това, което е най-прясната връзка сега с тематиката. Не желая, до момента в който четете идващите редове, да си мислите за удавеното до Марково 15-годишно момче. Правя това конкретизиране, тъй като връзката наподобява прекомерно явна, само че с изключение на осведомителния мотив, друго не желая да залагам, като отпратка.
Всъщност едно само нещо желая да кажа по тематиката и то не е обвързвано със идващите редове, а е просто скоба първоначално. А точно: имайте повече доверие на хората от телефон 112. Представете си даже най-лошия случай – да не оказват помощ, вие ще си се справяте сами – тъкмо както околните на починалото момче са създали. Нищо не ви стопира да се пробвате да спасите обещано състояние сами, до момента в който пристигна помощта, само че я извикайте преди този момент, разчитайте И на нея. В случая децата са споделили на бабата, бабата е споделила на дядото, дядото се опитал самичък да го извади, след това чак се обадили на 112. Ценни минути напразно. Бог да го елементарни.
След като направихме уточнението, че това не се отнася за упоменатия случай, да продължим.
Имам възприятието, че в последно време хората страдат от нещо необяснимо – закърняло е възприятието им за самозапазване. И ние сме правили дивотии, и поколението преди нас, и това преди него, и това преди него и така нататък, и така нататък, несъмнено до зората на цивилизацията. Но понякога се появяват едни такива спадове в развиването ни и хората се демонстрират като едни пораснали бебета, които бъркат в контакта. Пак сме в такава фаза очевидно (съжалявам за играта на думи с „ фаза “ и „ контакт “, беше неволно).
Да си рискуваш (и не рядко – загубиш) живота, с цел да си направиш селфи… Не, не го разбирам.
Днес е по този начин – в случай че не го снимаш, значи не се е случило. Почти всеки ден виждам някой във Фейсбук да разгласява фотография на залез, облаци, къщи в светлосянка или нещо също толкоз „ трагично и красиво “ и да плесне към него коментар: Moment (или нещо подобно). Обикновено в страните, в които този език се приказва, отговорът на тази артистична атака е: “Bitch please!”
Поети-минималисти, а?
Един от най-известните фотографи в света и пионер на цифровата снимка Скот Келби, създател на куп книги за това изкуство, споделя, че би трябвало да усетиш и прецениш, тъй като има моменти, които да изживееш с очите и сърцето си и да оставиш фотоапарата, с цел да не ти попречи да запечаташ момента в мозъка си.
Повярвайте ми, вие, Инстаграм-о-Фейсбук шашавелници, сте изпуснали всички тези моменти, които споделихте с нас в мрежата, а ние им отделихме 0,4 секунди, до момента в който скролвахме надолу. Не, не ви завидяхме; и не, не ви се възхитихме.
По мое време също имаше фотоапарати, само че никой не се сещаше да каже: „ Ще се снимам/снимайте ме върху тази канара, до момента в който заставам на един крайник “ или „ Ще застана върху това замръзнало езеро, с цел да си направя фотография “.
Причината, мисля, се крие в мащаба на разпространяването. Не си рискувахме живота, с цел да може след това да покажем хартиените фотоси на петима или десетима другари. Сега Фейсбук и мрежата ни разрешават да споделяме със света. И светът да ни се възхити с палче нагоре. Еха!
Мисля, че огромна виновност за това имат „ звездите “, които обичат да се популяризират по сходен метод, а ние им подражаваме. Но вижте – тук основната дума е „ популяризират “; за тях това е част от играта, от бизнеса. За вас – е безусловно нищо, с изключение на четкане на егото.
Запомнете нещо доста значимо – децата се възпитават с модели, на които подражават, а не с думи, които да слушат и на които да се подчиняват.
И по какъв начин едно дете ще разбере, че тъпата фикс идея на „ звездите “ да се демонстрират, е тъкмо това – тъпа? Не, съществено – по какъв начин ще схванат, в случай, че вие – родителите им, сте се залепили за фотосите и селфитата на „ звездите “ и с лиги на уста попивате всичките им дивотии? В идващия миг те излизат на открито и стартират да копират. Резултат? Всички го знаем. Най-малко – затъпяването. Най-много… знаете.
На процедура няма механизъм, с който страната или обществото, че даже природата може да опази вашия правоприемник, в случай че той/тя е решил/а да изживее „ звездния си момент “ и се хвърли в нещо безогледно и безусловно и преносно застане на ръба. Всъщност има един, един-единствен закон, който е основан да опазва индивида от самия него – Законът, който го принуждава да си поставя колана в колата и каската на мотора. Това е. Друг няма. Всичко останало е във вашите ръце – да го научите преди да го пуснете на открито. Повтарям – детето се учи с образци, не с думи. Мислете.
Няма по какъв начин да не употребявам този образец: „ Адриана Лима прекъсна връзката си с турския публицист Метин Хара “; „ По време на връзката им Метин качи в интернет редица техни интимни селфита. В едно от тях той уверяваше, че бразилската хубавица го прави най-щастливият мъж на планетата “; „ … той качи фотография на тогавашната си другарка, която се е излегнала. Край фотографията Метин написа: "Ако си в твоето легло, а аз - в моето, някой от нас двамата не е на вярното място. Навършва се една година, откогато те срещнах. Честита годишнина! "
Ще оставя това малко да потъне – да си откри място в съзнанието ви.
(…)
Защо не може да ѝ го каже? Ако е романтик, за какво не може да ѝ го напише в писмо, което да прочете единствено тя? Писмо… помните ли какво беше това? Защо би трябвало да се прави на прокълнат кино воин, който играе пред аудитория? Интимност? Пф! Цирк. Романтика? Глупости. Постановка. А хората по света попиват ли попиват и имитират. Пластмасовото държание.
А в този момент си представете по какъв начин Буковски или Х. Милър, Георги Марков, Фанти или Стайнбек да плещят такива неща обществено. Някак си не можете, нали?
Само споделям.
Всъщност едно само нещо желая да кажа по тематиката и то не е обвързвано със идващите редове, а е просто скоба първоначално. А точно: имайте повече доверие на хората от телефон 112. Представете си даже най-лошия случай – да не оказват помощ, вие ще си се справяте сами – тъкмо както околните на починалото момче са създали. Нищо не ви стопира да се пробвате да спасите обещано състояние сами, до момента в който пристигна помощта, само че я извикайте преди този момент, разчитайте И на нея. В случая децата са споделили на бабата, бабата е споделила на дядото, дядото се опитал самичък да го извади, след това чак се обадили на 112. Ценни минути напразно. Бог да го елементарни.
След като направихме уточнението, че това не се отнася за упоменатия случай, да продължим.
Имам възприятието, че в последно време хората страдат от нещо необяснимо – закърняло е възприятието им за самозапазване. И ние сме правили дивотии, и поколението преди нас, и това преди него, и това преди него и така нататък, и така нататък, несъмнено до зората на цивилизацията. Но понякога се появяват едни такива спадове в развиването ни и хората се демонстрират като едни пораснали бебета, които бъркат в контакта. Пак сме в такава фаза очевидно (съжалявам за играта на думи с „ фаза “ и „ контакт “, беше неволно).
Да си рискуваш (и не рядко – загубиш) живота, с цел да си направиш селфи… Не, не го разбирам.
Днес е по този начин – в случай че не го снимаш, значи не се е случило. Почти всеки ден виждам някой във Фейсбук да разгласява фотография на залез, облаци, къщи в светлосянка или нещо също толкоз „ трагично и красиво “ и да плесне към него коментар: Moment (или нещо подобно). Обикновено в страните, в които този език се приказва, отговорът на тази артистична атака е: “Bitch please!”
Поети-минималисти, а?
Един от най-известните фотографи в света и пионер на цифровата снимка Скот Келби, създател на куп книги за това изкуство, споделя, че би трябвало да усетиш и прецениш, тъй като има моменти, които да изживееш с очите и сърцето си и да оставиш фотоапарата, с цел да не ти попречи да запечаташ момента в мозъка си.
Повярвайте ми, вие, Инстаграм-о-Фейсбук шашавелници, сте изпуснали всички тези моменти, които споделихте с нас в мрежата, а ние им отделихме 0,4 секунди, до момента в който скролвахме надолу. Не, не ви завидяхме; и не, не ви се възхитихме.
По мое време също имаше фотоапарати, само че никой не се сещаше да каже: „ Ще се снимам/снимайте ме върху тази канара, до момента в който заставам на един крайник “ или „ Ще застана върху това замръзнало езеро, с цел да си направя фотография “.
Причината, мисля, се крие в мащаба на разпространяването. Не си рискувахме живота, с цел да може след това да покажем хартиените фотоси на петима или десетима другари. Сега Фейсбук и мрежата ни разрешават да споделяме със света. И светът да ни се възхити с палче нагоре. Еха!
Мисля, че огромна виновност за това имат „ звездите “, които обичат да се популяризират по сходен метод, а ние им подражаваме. Но вижте – тук основната дума е „ популяризират “; за тях това е част от играта, от бизнеса. За вас – е безусловно нищо, с изключение на четкане на егото.
Запомнете нещо доста значимо – децата се възпитават с модели, на които подражават, а не с думи, които да слушат и на които да се подчиняват.
И по какъв начин едно дете ще разбере, че тъпата фикс идея на „ звездите “ да се демонстрират, е тъкмо това – тъпа? Не, съществено – по какъв начин ще схванат, в случай, че вие – родителите им, сте се залепили за фотосите и селфитата на „ звездите “ и с лиги на уста попивате всичките им дивотии? В идващия миг те излизат на открито и стартират да копират. Резултат? Всички го знаем. Най-малко – затъпяването. Най-много… знаете.
На процедура няма механизъм, с който страната или обществото, че даже природата може да опази вашия правоприемник, в случай че той/тя е решил/а да изживее „ звездния си момент “ и се хвърли в нещо безогледно и безусловно и преносно застане на ръба. Всъщност има един, един-единствен закон, който е основан да опазва индивида от самия него – Законът, който го принуждава да си поставя колана в колата и каската на мотора. Това е. Друг няма. Всичко останало е във вашите ръце – да го научите преди да го пуснете на открито. Повтарям – детето се учи с образци, не с думи. Мислете.
Няма по какъв начин да не употребявам този образец: „ Адриана Лима прекъсна връзката си с турския публицист Метин Хара “; „ По време на връзката им Метин качи в интернет редица техни интимни селфита. В едно от тях той уверяваше, че бразилската хубавица го прави най-щастливият мъж на планетата “; „ … той качи фотография на тогавашната си другарка, която се е излегнала. Край фотографията Метин написа: "Ако си в твоето легло, а аз - в моето, някой от нас двамата не е на вярното място. Навършва се една година, откогато те срещнах. Честита годишнина! "
Ще оставя това малко да потъне – да си откри място в съзнанието ви.
(…)
Защо не може да ѝ го каже? Ако е романтик, за какво не може да ѝ го напише в писмо, което да прочете единствено тя? Писмо… помните ли какво беше това? Защо би трябвало да се прави на прокълнат кино воин, който играе пред аудитория? Интимност? Пф! Цирк. Романтика? Глупости. Постановка. А хората по света попиват ли попиват и имитират. Пластмасовото държание.
А в този момент си представете по какъв начин Буковски или Х. Милър, Георги Марков, Фанти или Стайнбек да плещят такива неща обществено. Някак си не можете, нали?
Само споделям.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ