Четири причини, които оставиха България вън от Шенген
" Не желая да членувам в клуб, който би приел таман мен за собствен член " - именитото самоиронично самопризнание на Граучо Маркс би било уместно като една честна българска реакция на шенгенското " не ". Но за това " не " въобще не трябва да виним единствено България и нейните управляващи. В тази едносрична думичка в действителност сублимират най-малко четири напълно разнообразни политически условия.
Най-решаващото
Първото е най-решаващо, въпреки че за него минимум се приказва: както Европейски Съюз, по този начин и Шенгенското съглашение като негов придатък, са недонаправени квази-държави с тежки градивни недостатъци. За да не навлизаме в детайлности: става дума за зараждащи сега, още неулегнали структури, където разпоредбите се пишат в придвижване и от време на време се интерпретират случайно, а в последна сметка значимите решения съвсем постоянно зависят от едно или друго национално държавно управление, от неговите вътрешнополитически ползи и от моментното му " въодушевление ". Ето за какво се оказа, че позицията на болшинството в Шенген, в това число на Берлин и на Париж, на практика не може да се наложи против упоритостта на една или две средноголеми европейски страни.
Нидерландия и казусът с мигрантите
Второ: Защо тъкмо упорстват Австрия и Нидерландия? Най-краткият отговор гласи: по вътрешнополитически аргументи и тъй като им е гратис. Нека да си напомним, че предходното държавно управление на Марк Рюте падна в следствие от по този начин наречената Афера с детските надбавки. След изявления в нидерландските медии, съгласно които хиляди фамилии на пришълци от България мамели страната с надбавките, близо 20 000 родители трябваше да връщат със задна дата получените надбавки и изпаднаха в бедност. И когато се оказа, че обвиняването е безпричинно, през януари 2021 Рюте си подаде оставката. Сега той още веднъж е министър председател, само че казусът с мигрантите явно към момента не му дава мира. Както и на част от гласоподавателите му.
Австрия и контролът по външните граници
Сходно е ситуацията и с ветото, наложено от Австрия. Сегашният австрийски канцлер, консерваторът Карл Нехамер, още като министър на вътрешните работи си построи имиджа на един от най-ревностните пропагандатори за оптимално необработен надзор по външната граница на Европейски Съюз. И през днешния ден таман притокът на мигранти по по този начин наречения Балкански маршрут му обезпечава видимо непреклонен мотив против приемането на България и Румъния - мотив, който в Австрия несъмнено му носи съществени политически дивиденти. И не му предизвиква непосредствени вреди нито в Европейски Съюз, нито в Шенгенското съглашение. Тоест, заради упоменатите градивни недостатъци, Хага и Виена могат " гратис " да наложат волята си.
България и Румъния " в пакет "
Третото политическо събитие е възобновеното сдвояване сред България и Румъния, което за няколко държавни управления в Шенгенска Европа основава така да се каже " нагледност " и поражда въздишка на облекчение.
Доколкото от ден на ден се постанова мнението, че двете бяха признати преждевременно в Европейски Съюз, а и до през днешния ден " не са си написали домашното " по върховенството на закона (независимо че беше вдигнат Механизмът за съдействие и проверка), отводът на бъдат признати в Шенген наподобява като доста подобаващ сигнал както към личните гласоподаватели (да речем в Нидерландия или Австрия), по този начин и към чакащите в преддверието на Европейски Съюз: Втори път няма да допуснем същата неточност!
Слабостите в България
За четвъртото политическо събитие, особено в тази ситуация с България, към този момент всичко е казано. Накратко: никакъв прогрес в правосъдната промяна, зле функционираща правова страна, убийствени външни оценки за нивото на корупцията и на операциите в правораздаването, нестабилна и съмнителна защита на европейската външна граница, сведения за всевъзможни трафици, всеобща емиграция към по-богати страни... Като прибавим към това и към този момент дългогодишната държавна рецесия, както и двусмислените политически и национални реакции към войната на Русия против Украйна, под линия получаваме една страна, която в действителност не би трябвало да желае да членува в клуб, подготвен да одобри таман нея.
В резюме . За вчерашното " не " са отговорни градивните недостатъци на Европейски Съюз и на Шенген, политическото сметкаджийство и двуличие на няколко държавни управления, а най-много - застоят в България, продължаващ към този момент десетилетие и половина. Дано жителите на страната не чакат още толкоз, до момента в който най-накрая получат достъп до " Европа без граници ".
Най-решаващото
Първото е най-решаващо, въпреки че за него минимум се приказва: както Европейски Съюз, по този начин и Шенгенското съглашение като негов придатък, са недонаправени квази-държави с тежки градивни недостатъци. За да не навлизаме в детайлности: става дума за зараждащи сега, още неулегнали структури, където разпоредбите се пишат в придвижване и от време на време се интерпретират случайно, а в последна сметка значимите решения съвсем постоянно зависят от едно или друго национално държавно управление, от неговите вътрешнополитически ползи и от моментното му " въодушевление ". Ето за какво се оказа, че позицията на болшинството в Шенген, в това число на Берлин и на Париж, на практика не може да се наложи против упоритостта на една или две средноголеми европейски страни.
Нидерландия и казусът с мигрантите
Второ: Защо тъкмо упорстват Австрия и Нидерландия? Най-краткият отговор гласи: по вътрешнополитически аргументи и тъй като им е гратис. Нека да си напомним, че предходното държавно управление на Марк Рюте падна в следствие от по този начин наречената Афера с детските надбавки. След изявления в нидерландските медии, съгласно които хиляди фамилии на пришълци от България мамели страната с надбавките, близо 20 000 родители трябваше да връщат със задна дата получените надбавки и изпаднаха в бедност. И когато се оказа, че обвиняването е безпричинно, през януари 2021 Рюте си подаде оставката. Сега той още веднъж е министър председател, само че казусът с мигрантите явно към момента не му дава мира. Както и на част от гласоподавателите му.
Австрия и контролът по външните граници
Сходно е ситуацията и с ветото, наложено от Австрия. Сегашният австрийски канцлер, консерваторът Карл Нехамер, още като министър на вътрешните работи си построи имиджа на един от най-ревностните пропагандатори за оптимално необработен надзор по външната граница на Европейски Съюз. И през днешния ден таман притокът на мигранти по по този начин наречения Балкански маршрут му обезпечава видимо непреклонен мотив против приемането на България и Румъния - мотив, който в Австрия несъмнено му носи съществени политически дивиденти. И не му предизвиква непосредствени вреди нито в Европейски Съюз, нито в Шенгенското съглашение. Тоест, заради упоменатите градивни недостатъци, Хага и Виена могат " гратис " да наложат волята си.
България и Румъния " в пакет "
Третото политическо събитие е възобновеното сдвояване сред България и Румъния, което за няколко държавни управления в Шенгенска Европа основава така да се каже " нагледност " и поражда въздишка на облекчение.
Доколкото от ден на ден се постанова мнението, че двете бяха признати преждевременно в Европейски Съюз, а и до през днешния ден " не са си написали домашното " по върховенството на закона (независимо че беше вдигнат Механизмът за съдействие и проверка), отводът на бъдат признати в Шенген наподобява като доста подобаващ сигнал както към личните гласоподаватели (да речем в Нидерландия или Австрия), по този начин и към чакащите в преддверието на Европейски Съюз: Втори път няма да допуснем същата неточност!
Слабостите в България
За четвъртото политическо събитие, особено в тази ситуация с България, към този момент всичко е казано. Накратко: никакъв прогрес в правосъдната промяна, зле функционираща правова страна, убийствени външни оценки за нивото на корупцията и на операциите в правораздаването, нестабилна и съмнителна защита на европейската външна граница, сведения за всевъзможни трафици, всеобща емиграция към по-богати страни... Като прибавим към това и към този момент дългогодишната държавна рецесия, както и двусмислените политически и национални реакции към войната на Русия против Украйна, под линия получаваме една страна, която в действителност не би трябвало да желае да членува в клуб, подготвен да одобри таман нея.
В резюме . За вчерашното " не " са отговорни градивните недостатъци на Европейски Съюз и на Шенген, политическото сметкаджийство и двуличие на няколко държавни управления, а най-много - застоят в България, продължаващ към този момент десетилетие и половина. Дано жителите на страната не чакат още толкоз, до момента в който най-накрая получат достъп до " Европа без граници ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ