Не си виновна ти, майчице, че някой не е следвал правилата
Не желаех да пиша за това, само че то няма край. Няма край и не се стопират тези обвинявания, по тази причина ще пиша.
Децата са разнообразни. Има деца, кротки и тихи, спокойни, дадеш им брошура, флумастери, или кофичка с лопатка на пясъка, и те се забавляват, и това им стига да са щастливи.
Има деца, които желаят да тичат, да скачат, да крещят, да се катерят, да плуват и да беснеят.
Не можеш да ги вържеш тия деца и нищо да не им разрешаваш, тъй като ще се пребият. Не можеш. Защото ще намерят метод, рано или късно, да преодолеят възбраните ти, и тогава ще вършат хиляди неща, за които ти нямаш никаква визия.
Аз бях от тези вторите деца. Майка ми, 8 години чакала рожба, по този начин ми трепереше като бях дребна, че нищо не ми позволяваше. НИЩО. „ Пет минути във водата и то на плиткото, че ще се удавиш. Не бягай, че ще паднеш и ще се нараниш. С колелото единствено към блока, че ще те сгазят “. За положително го правеше тя, не й се дразня, искаше да ме защищити.
Успя ли? Не. Един ден пораснах и открих, че тя не е вездесъща и стига да не разбере, мога да върша каквото си желая.
На 12 обикалях целия град с колело, без тя да знае.
На 14 години на селото на братовчедка ми една тайфа хлапетии излизахме на черните пътища и карахме мотори без брошура. Не знам по какъв начин не се преби никой от нас.
На 16 години се разхождах по парапета на терасата от край до край, с цел да видя мога ли да вардя равновесие. Добре че се омъжих на 19 и станах майка на 20, та осъзнах, че не съм безсмъртна и би трябвало да мисля и за друго създание, с изключение на за себе си.
Но дори не желая да ви разправям какъв брой пъти съм била на косъм, единствено тъй като я имаше в мен тази потребност от провокации, от адреналин, от рискове, които да превъзмогвам. И като нямаше разрешени рискови неща, търсех непозволените.
Има я тази адреналинова потребност и в децата ми. Затова те плуват, карат колела, скейтове, тротинетки, гмуркат се, вървят на картинг и водни ски, спят на палатки, карат кайт, сърф, падъл и какво ли още не.
Да, рисково е и сърцето ми се свива всякога. Но знам, че в случай че всичко им е неразрешено, ще пристигна миг, когато те ще вършат и това, и повече от това. Затова им е разрешено с две условия – стига да имаме опция и стига да е Пожарна охрана ПРАВИЛАТА.
Защото майките пазят децата, до момента в който са им в ръцете, пораснат ли, не можеш към този момент ги опази.
Тогава ги пазят ПРАВИЛАТА.
Правилата на пътя, разпоредбите на игрите и спортовете, разпоредбите на атракционите и басейните, разпоредбите за сигурност. Защото децата, може би не всички, само че доста деца, имат потребност да поемат опасности, дано обаче рисковете са ПРЕМЕРЕНИ, ПОЗВОЛЕНИ и ЯСНИ.
И когато в разпоредбите на един атракцион написа: ПОЗВОЛЕНО ЗА ДЕЦА НАД 3 ГОДИНИ, не ми обяснявайте по какъв начин майката е отговорна, че е пуснала дете на 8 години на парасейлинг.
Ако не е уместно за дете, за какво са го позволили хората, на които това им е работата – да наблюдават за разпоредбите за сигурност?
Ако майката беше на неговото място, тя нямаше ли да падне, като й се скъса въжето?
Ако беше дете на 15, то нямаше ли да падне?
Ако беше мъж на 25 или на 52, той нямаше ли да падне?
И отново се сещам за майка ми… Ако нещо се беше случило с мен при всички дивотии, които съм правила, отново тя щеше да е отговорна. Защото нищо не ми е разрешавала от боязън за мен, и ето, в някакъв миг, аз съм се разбунтувала, а тя не ме е научила на обмислен риск, на правила за сигурност, на самозапазване.
Ако пък ми беше разрешавала всякакви рискови прекарвания и нещо се беше случило с мен, тогава щеше да е отговорна, че ми е разрешавала.
Излиза, че в очите на хората майките постоянно за всичко сме отговорни.
Така ли е?
За едно сигурно сме отговорни. Че сме основали живот в свят, който просто е прекомерно рисков.
Защото и да не качиш детето на парашут, може да го блъсне кола на пешеходната пътека. Или да го прегази АТВ, до момента в който се разхожда по тротоара на курорта.
Или ТИР да го смаже, както си седи на задната седалка в колата на баба и дядо. Общото във всички тези случаи е, че НЯКОЙ НЕ Е СПАЗИЛ ПРАВИЛАТА.
Господ да ни пази децата и да не се сбъдват страховете на майките.
За една майка обаче се случи най-лошото и по тази причина написах този пост. Искам да й кажа нещо в този момент. Като майка на майка.
Не си отговорна ти.
Детето е имало фантазия, ти си направила каквото можеш, с цел да я сбъднеш. Нямало е по какъв начин да знаеш, че някой нещо е недогледал, недообезопасил, не ревизирал, не си е приключил работата, за която ти си му платила да я свърши както би трябвало и да ви даде адреналин, и наслада, и превъзходен спомен за цялостен живот, подобен, който някой ден детето да споделя на децата си.
Нямало е по какъв начин да знаеш! Била си смела майка, майка, която желае да подари благополучие на детето си. За положително на детето си го направила. Всичко вършим за децата си, знам това, разбирам те, прегръщам те.
Не си отговорна ти, че някой не е следвал разпоредбите.
Не си отговорна.
Не си отговорна, майчице.
Не си.
---
Бел. ред. Текста на Мама Нинджа (Мария Пеева) с нейно единодушие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Децата са разнообразни. Има деца, кротки и тихи, спокойни, дадеш им брошура, флумастери, или кофичка с лопатка на пясъка, и те се забавляват, и това им стига да са щастливи.
Има деца, които желаят да тичат, да скачат, да крещят, да се катерят, да плуват и да беснеят.
Не можеш да ги вържеш тия деца и нищо да не им разрешаваш, тъй като ще се пребият. Не можеш. Защото ще намерят метод, рано или късно, да преодолеят възбраните ти, и тогава ще вършат хиляди неща, за които ти нямаш никаква визия.
Аз бях от тези вторите деца. Майка ми, 8 години чакала рожба, по този начин ми трепереше като бях дребна, че нищо не ми позволяваше. НИЩО. „ Пет минути във водата и то на плиткото, че ще се удавиш. Не бягай, че ще паднеш и ще се нараниш. С колелото единствено към блока, че ще те сгазят “. За положително го правеше тя, не й се дразня, искаше да ме защищити.
Успя ли? Не. Един ден пораснах и открих, че тя не е вездесъща и стига да не разбере, мога да върша каквото си желая.
На 12 обикалях целия град с колело, без тя да знае.
На 14 години на селото на братовчедка ми една тайфа хлапетии излизахме на черните пътища и карахме мотори без брошура. Не знам по какъв начин не се преби никой от нас.
На 16 години се разхождах по парапета на терасата от край до край, с цел да видя мога ли да вардя равновесие. Добре че се омъжих на 19 и станах майка на 20, та осъзнах, че не съм безсмъртна и би трябвало да мисля и за друго създание, с изключение на за себе си.
Но дори не желая да ви разправям какъв брой пъти съм била на косъм, единствено тъй като я имаше в мен тази потребност от провокации, от адреналин, от рискове, които да превъзмогвам. И като нямаше разрешени рискови неща, търсех непозволените.
Има я тази адреналинова потребност и в децата ми. Затова те плуват, карат колела, скейтове, тротинетки, гмуркат се, вървят на картинг и водни ски, спят на палатки, карат кайт, сърф, падъл и какво ли още не.
Да, рисково е и сърцето ми се свива всякога. Но знам, че в случай че всичко им е неразрешено, ще пристигна миг, когато те ще вършат и това, и повече от това. Затова им е разрешено с две условия – стига да имаме опция и стига да е Пожарна охрана ПРАВИЛАТА.
Защото майките пазят децата, до момента в който са им в ръцете, пораснат ли, не можеш към този момент ги опази.
Тогава ги пазят ПРАВИЛАТА.
Правилата на пътя, разпоредбите на игрите и спортовете, разпоредбите на атракционите и басейните, разпоредбите за сигурност. Защото децата, може би не всички, само че доста деца, имат потребност да поемат опасности, дано обаче рисковете са ПРЕМЕРЕНИ, ПОЗВОЛЕНИ и ЯСНИ.
И когато в разпоредбите на един атракцион написа: ПОЗВОЛЕНО ЗА ДЕЦА НАД 3 ГОДИНИ, не ми обяснявайте по какъв начин майката е отговорна, че е пуснала дете на 8 години на парасейлинг.
Ако не е уместно за дете, за какво са го позволили хората, на които това им е работата – да наблюдават за разпоредбите за сигурност?
Ако майката беше на неговото място, тя нямаше ли да падне, като й се скъса въжето?
Ако беше дете на 15, то нямаше ли да падне?
Ако беше мъж на 25 или на 52, той нямаше ли да падне?
И отново се сещам за майка ми… Ако нещо се беше случило с мен при всички дивотии, които съм правила, отново тя щеше да е отговорна. Защото нищо не ми е разрешавала от боязън за мен, и ето, в някакъв миг, аз съм се разбунтувала, а тя не ме е научила на обмислен риск, на правила за сигурност, на самозапазване.
Ако пък ми беше разрешавала всякакви рискови прекарвания и нещо се беше случило с мен, тогава щеше да е отговорна, че ми е разрешавала.
Излиза, че в очите на хората майките постоянно за всичко сме отговорни.
Така ли е?
За едно сигурно сме отговорни. Че сме основали живот в свят, който просто е прекомерно рисков.
Защото и да не качиш детето на парашут, може да го блъсне кола на пешеходната пътека. Или да го прегази АТВ, до момента в който се разхожда по тротоара на курорта.
Или ТИР да го смаже, както си седи на задната седалка в колата на баба и дядо. Общото във всички тези случаи е, че НЯКОЙ НЕ Е СПАЗИЛ ПРАВИЛАТА.
Господ да ни пази децата и да не се сбъдват страховете на майките.
За една майка обаче се случи най-лошото и по тази причина написах този пост. Искам да й кажа нещо в този момент. Като майка на майка.
Не си отговорна ти.
Детето е имало фантазия, ти си направила каквото можеш, с цел да я сбъднеш. Нямало е по какъв начин да знаеш, че някой нещо е недогледал, недообезопасил, не ревизирал, не си е приключил работата, за която ти си му платила да я свърши както би трябвало и да ви даде адреналин, и наслада, и превъзходен спомен за цялостен живот, подобен, който някой ден детето да споделя на децата си.
Нямало е по какъв начин да знаеш! Била си смела майка, майка, която желае да подари благополучие на детето си. За положително на детето си го направила. Всичко вършим за децата си, знам това, разбирам те, прегръщам те.
Не си отговорна ти, че някой не е следвал разпоредбите.
Не си отговорна.
Не си отговорна, майчице.
Не си.
---
Бел. ред. Текста на Мама Нинджа (Мария Пеева) с нейно единодушие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ