„Не говоря за своя метод за справяне с дрогата –

„ Не приказвам за своя способ за справяне с дрогата – с това стартира изявлението си пред „ “ доктор Ивайло Димитров. – Този способ към момента няма аналог в света след десетки години работа по него. С което единствено си сътворявам проблеми. Предпочитам да ме оставят на мира да си работя. Да измъкнеш един човек от лапите на дрогата е еднакво на това да спасиш един живот, а при мен са хиляди. Така аз последвам Хипократовата си клетва и по този начин виждам своята задача в живота. “

Резултатите от работата му са нечувани, напряко „ скандални “ за сътрудниците му, смее се той. Напълно отхвърлят дрогата към 90% от пациентите му, като остават „ чисти “ и след първите сериозни 5 години. При успеваемост по другите способи в международен мащаб до десетина %.

Спасил е хиляди подвластни у нас и по света. В България те са 6000, в чужбина – към 4000 – от цяла Европа, Русия, Щатите, Африка, доста от Индия, Китай. По неговия способ са построени и работят 4 клиники в Индия, в градовете Делхи, Калкута, Бангалор и Кочин.

Въпреки това доктор Димитров води непрекъсната битка – с бюрокрацията, с лекарите, с скептицизма и неприемането на метода му.

Защо не клиника в България?

„ Защото с няколко следващи държавни управления се борих да изградим такава – без триумф. Но аз си не преставам да церя “, споделя докторът.

Затова пък през това време славата на метода му се носи на всички места по света. Канят лекаря на всевъзможни симпозиуми и конференции. На една такава среща през 2010 година индийски експерти му оферират да показа неповторимата си система.

Изграждат първата в света клиника за лекуване на наркозависими по метода на доктор Димитров в град Бангалор в южния индийски щат Керала. Днес името на доктор Димитров се слави из цяла Индия с 4-те клиники, построени по метода му – положителна психотерапия, комбинирана с хомеопатия и медитация.

Как един европеец пробива в страна, в която източните способи на лекуване са най-развити?

„ Хомеопатия и аюрведа са съществена част от холистичната медицина, наложена в страни като Индия, където 90% от хората са извънредно небогати и не могат да си разрешат скъпи медикаменти “, споделя лекарят.

Той е мощно впечатлен от жестовете на щедрост на индийските богаташи. Когато някой от тях или техните деца е оздравял от зависимостта по метода на доктор Димитров, те като се изключи че заплащат за лекуването си, оставят чекове с големи суми.

А волята на донорите е средствата да се насочат към лекуването на небогати индийци. Един подобен чек е задоволителен за лекуването на 50 небогати наркозависими.

„ Такова нещо в България не съм видял, за жалост “, споделя с въздишка лекарят.

От завършването си на Медицинския университет в София през 1998 година 53-годишният доктор Димитров не е спрял да се учи.

Вече му е мъчно да изброи специализациите, през които е минал. Психиатрия и хомеопатия, работа със подвластни от психоактивни субстанции в Бон, групова динамичност и положителна психотерапия в Петербург, фамилно консултиране в Стокхолм, преодоляване на напрежението в Тбилиси и доста други.

Преподавател е по хомеопатична терапия за лекари и фармацевти в медицинските университети в София, Пловдив, Варна, Плевен и Истанбул. Участвал е в доброволчески стратегии и благотворителни акции.

И макар международната популярност

продължава да живее непретенциозно със фамилията си в дребен апартамент в родния му град Бургас. Казва, че това е въпрос на съзнателен персонален избор.

Преди 22 години доктор Димитров за първи път стига до концепцията, че хомеопатията може да се приложи за лекуване на наркозависими, и стартира да работи по своя самостоятелна система, като включва и положителна психотерапия и медитация. Лечението е строго самостоятелно, той преценява лечението с типа на използвания опиат и с персоналните характерности.

Най-важното за лекуването съгласно доктор Димитров обаче е любовта – подвластният да почувства, че е обичан от лекаря си и от околните.

Категоричен е, че точно чувството за неналичието на задоволително обич тласка хората към опиатите и към всички останали зависимости. Затова психиатърът организира диалози с родителите и сътрудниците на подвластните.

Това също отличава метода му от множеството познати до момента, при които подвластният е изолиран от своите близки в клиники или наркокомуни.

За „ Труд “ доктор Димитров одобри да открехне малката врата към „ кухнята “ на метода си. Най-„ скандалното “ в него е, че лекарят „ хвърля “ пациентите си в най-дълбокото. Оставя ги да се борят с казуса си в средата, която ги предизвика да посегнат към дрогата, а не в изолирана среда, създаваща им чувството, че надали не казусът към този момент не съществува. Но сега, в който те излязат в действителния свят, казусът се стоварва върху тях със скоростта на светлината.

При доктор Димитров триумфът се смята за триумф, когато наркозависимият се е справил в средата, която го предизвика. А това напълно трансформира международния метод към лекуването на наркомании, споделя лекарят.

Винаги подвластните са водени от околните си – родители или сътрудници. И постоянно първоначално има едно – „ Ох, този в този момент какво ми се прави на забавен, ще ми дава ум ли? “.

Наблюдава ги на първите 3 срещи. Когато се провиснал и решат да му се доверят с желанието да се трансформират, той е отсреща.

Как се преборват в „ отровна “ среда, в която някой към тях си бие инжекции или

шмърка „ пътечка “ кокаин

„ Много е значимо първоначално да си създадеш своя територия на сигурност “, изяснява докторът. Не да се заключиш у дома за 3 месеца, само че контактът ти да бъде единствено с хора, на които се доверяваш. Когато се научиш да контролираш част от външния свят, започваш да носиш отговорности и в действителност да контролираш живота си.

На първата среща докторът им подарява алегорично ключа „ ОК “. Казва им, че в случай че желаят да преминат от света на илюзиите – опиатите – в света на действителността, този ключ ще заключи вратата сред двата свята. Като „ ОК “ значи „ отговорности и надзор “. Терапията е извънредно къса, 6 месеца.

„ Не желая да изгубвам живота – моя и на пациентите си, като години наред се убеждаваме в всякакви неща. След 6-те месеца имаме контакти непрекъснато. Те имат по една рецесия първата, третата и петата година. Вече знаят за провокациите и по какъв начин да ги преодоляват, държат се за нас и когато излезе проблем, търсят способи за справяне. “

„ Всичко в този свят е сила и обмяна на сила – споделя лекарят. – Всички заболявания и зависимости пораждат вследствие на небалансирана сила. Това се пробвам да обясня на моите пациенти – че първо би трябвало да балансират личните си сили. И ги изучавам по какъв начин да го вършат. Индийците да вземем за пример те посрещат с ръце, скръстени пред гърдите си, и усмихнато ти споделят „ намасте “, само че в действителност приказваме за нещо доста просто. Те ти споделят: „ Аз съм уравновесен, бъди и ти “.

Допреди 2-3 години всички сътрудници го гледат като откачен. Не приказва като доктор, учил обичайната медицина. Но неотдавна е благополучен, че е събрал към себе си екип от млади, отворени към провокациите лекари психиатри и психолози.

Обучават подвластните да поемат отговорност за личния си живот и здраве, а те са техни учители и ментори. Поддържат контакт с всичките си пациенти.

Веднъж седмично организират медитации. Отбелязват дружно „ втората рождена дата “ на пациентите си – от деня, в който са останали чисти, и броят годините, в които са устояли на изкушението.

Екипът на доктор Димитров към този момент е обхванал всички зависимости – от алкохол, тютюнопушене, хазарт, компютърни игри. А също и двете крайности на зависимостта от храна. Едната е хиперфагията, или поемането на голямо количество храна.

В другата прекаленост са анорексиите и булимиите, или отвращението от храната и чувството за виновност, когато хората се хранят.

Интересното е, че доктор Димитров няма проблеми с разпространителите на дрога. „ Даже в противен случай, те идват да се лекуват при мен, водят и децата си. Естествено, аз съм доктор и съм задължен да церя всеки нуждаещ се. Комично е, да. То да се смееш ли, да плачеш ли “, споделя лекарят.

Големите му проблеми

идват от другите лечители, които одират кожите на наркозависимите и фамилиите им. Докато лекуването при доктор Димитров е доста на ниска цена.

„ За страдание, аз и сътрудниците ми можем да помогнем едвам на 1% от наркозависимите в България “, споделя с въздишка лекарят. Затова основава онлайн платформа, един самобитен „ университет на живота “, и я е нарекъл „ Дървото на живота “.

В него корените са мощните ни и слаби страни, нашата комплицираност, страхове, тревоги, сложните моменти.

В стеблото са нашите защитни механизми. Как устояваме на провокациите на външния свят в фамилията си, във външната среда, и по какъв начин се оправяме. Но без да построяваме бетонна стена сред себе си и хората, а като сътворяваме доста гъвкава среда, в която да реагираме бързо и без да хабим прекомерно доста сила. В короната на дървото са по този начин наречените от психолозите осъзнатости.

Или въпроси от вида „ Ако аз съм неповторим човек, кое ме прави по-различен от другите? Как обществото и светът да схванат за мен и по какъв начин да бъда задоволен? “.

„ Шеговито назовавам това „ Вкуса на живота “, споделя лекарят.

„ Награди? О, толкоз доста награди, само че не искам да се загатват – безапелационен е лекарят. – Имам ужасно доста дипломи в живота, само че в кабинета си съм закачил една-единствена рамка. Мои пациенти през 2012 година ме разплакаха на Коледа с един документ. Кръстили са една звезда „ Доктор Ивайло Димитров “. Тя е в съзвездие Дева и в идващите 100 години ще носи моето име. “