Дяконе, прости ни!
Не виждам и не вземам участие в формалните празнувания на 19 февруари.
Така и не разбрах, за какво означаваме обесването му, тържеството на враговете му, по-официално в сравнение с раждането му. За Христос разбирам, но той е възкръснал, а с това и вярата, за това Воскрението е най-големия християнски празник.
А Апостола към момента чака да възкръсне във всеки от нас.
Да, тази гибел го изпратила на пиедестала на историята, само че всякога би трябвало да звучат имената на Граф Игнатиев, на Хаджи Иванчо Пенчович - с цел да се знаят и да ги проклинаме.
Не одобрявам, че Апостола и гибелта му, би трябвало да се телевизионират, футболни агитки да викат "само ", костюмирани началници да вървят под строй да поставят цветя пред паметника, охранявани!?, пред Дякона?!
Това място е Голгота на българската народна власт и политика, там би трябвало да се върви спокоен и самичък, с цел да се разкаем и да потърсим амнистия.
Имаме 365 дни, в които можем да намерим време и да се поклоним пред делото му, само че не с цветя, а със личните си действия. Можем и без цветя, какъв брой по-красиви са те неоткъснати, само че най-малко сигурно може да запалителен свещица
в църква, се помолим за себе си, за България да стане мястото, което той желаеше.
Иначе тези ритуали се трансформират в мефистофелски сборища, протоколни отговорности, които безусловно убиват Левски - заветите и делата му.
Еле пък като баш фариесите турят и едно българско знаме до букета.
Всичко това е толкоз надалеч от земното и човешко обръщение на Дякона - да обичате България и близък, да не крадете, да слагате начело общите потребности.
И Дякона гледа на всичко от горната страна спокоен и индиферентен, и отново пита тези с цветята и озвучения от уредби възторг - това ли разбрахте от живота и гибелта ми?
Дяконе, елементарни!!!
Илиян Василев
Така и не разбрах, за какво означаваме обесването му, тържеството на враговете му, по-официално в сравнение с раждането му. За Христос разбирам, но той е възкръснал, а с това и вярата, за това Воскрението е най-големия християнски празник.
А Апостола към момента чака да възкръсне във всеки от нас.
Да, тази гибел го изпратила на пиедестала на историята, само че всякога би трябвало да звучат имената на Граф Игнатиев, на Хаджи Иванчо Пенчович - с цел да се знаят и да ги проклинаме.
Не одобрявам, че Апостола и гибелта му, би трябвало да се телевизионират, футболни агитки да викат "само ", костюмирани началници да вървят под строй да поставят цветя пред паметника, охранявани!?, пред Дякона?!
Това място е Голгота на българската народна власт и политика, там би трябвало да се върви спокоен и самичък, с цел да се разкаем и да потърсим амнистия.
Имаме 365 дни, в които можем да намерим време и да се поклоним пред делото му, само че не с цветя, а със личните си действия. Можем и без цветя, какъв брой по-красиви са те неоткъснати, само че най-малко сигурно може да запалителен свещица
в църква, се помолим за себе си, за България да стане мястото, което той желаеше.
Иначе тези ритуали се трансформират в мефистофелски сборища, протоколни отговорности, които безусловно убиват Левски - заветите и делата му.
Еле пък като баш фариесите турят и едно българско знаме до букета.
Всичко това е толкоз надалеч от земното и човешко обръщение на Дякона - да обичате България и близък, да не крадете, да слагате начело общите потребности.
И Дякона гледа на всичко от горната страна спокоен и индиферентен, и отново пита тези с цветята и озвучения от уредби възторг - това ли разбрахте от живота и гибелта ми?
Дяконе, елементарни!!!
Илиян Василев
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ