Диана Дамянова: Еклектика
Не гледах откриването на Олимпиадата и по принцип не съм почитател на всевъзможни форми на зрелища.
Но, четох оживена полемика във фейса с някой от хората които доста одобрявам и почитам, други, които по-не, и мисля че добих визия. Не, не за откриването на олимпиадата, което съгласно мен е безразсъден разход на обществен запас, каквито постоянно се вършат, само че не ме интересуват.
Не, добих визия за себе си.
Очертавам се като да съм сдържан реакционер.
Умерен, тъй като другарската ми /живата/ група е цялостна с гей лица, с паразитоси /артисти от всевъзможен вид/, евреи, турци, италиянци и всякаква порода хора. И постоянно съм се самопричислявала към извънредно толерантните хора, само че очевидно имам някакъв закостенял лимит.
Това ме накара да се замисля какво съм аз в политически и абстрактен вид.
И през днешния ден, по време на 18 километровата разходка из планината Люлин, си отговорих на множеството въпроси.
Политически – безапелационен антиетатист. Водих дълга борба против Борисов и метода по който той употребяваше страната. Сега не я използват по-различно за жалост. Държавата е належащо зло, когато е доста - е огромно зло. Когато страната е в стопанската система – това е зло на куб.
Сиреч - извънредно в дясно, ерго в България няма кой да ме съставлява политически.
Идейно – сдържан реакционер /видно от полемиката за Олимпиадата/.
Религиозно – будист. Просто желая Бога на религията да е ухилен. И както се споделя в една огромна книга/ филм/, уповавам се, че Бог ще ми елементарни подозрението, което имам в неговото битие.
Литературно – латиноамериканец.
Филмово – италианец
Изобразително – експресионист
Музикално – негър /ужас аман от политкоректност/ от Ню Орлеанс
Патриот, доколкото знам, че България е едно от най-прекрастните места на света. Да, да, макар комунистите и днешната паплач, наречена политици
Спортно – Джокович и всички тези, които могат да подчинят духа си на успеха.
Въобще, сигурна съм, че на даден стадий от историята на човечеството, Бог ни е теглил майната и ни е оставил да се оправяме между тях и ние някак не се оправяме.
А ние, тези в България, никак не се оправяме по никакъв начин.
Духовно съм демократ, който знае, че демокрацията се построява от жителите и съставлява цялост от техните убеждения и готовността им да ги пазят.
У нас липсват както гражданските убеждения, по този начин и силата да бъдат защитавани.
Вярвам, знам в същина, че за вярното действие на мисълта е нужен О2, който си набирам посредством безкрайни /най-често самотни/ разходки из гори, поля и морета.
И ето тогава в главата ми идват такива богонеугодни мисли, като да вземем за пример да се намеря в общата човешка ценностна система.
Като не трябва да пропусна да заявя, че бих удавила в капка вода лицето, родило европейската политика да не се отделя капачката от бутилката. Както прочее и редица други помпозни европейски наставления.
Консерватор, не ли?
PS. Прилагам фотография с евреин и паразити, да не кажете, че неистина.
Но, четох оживена полемика във фейса с някой от хората които доста одобрявам и почитам, други, които по-не, и мисля че добих визия. Не, не за откриването на олимпиадата, което съгласно мен е безразсъден разход на обществен запас, каквито постоянно се вършат, само че не ме интересуват.
Не, добих визия за себе си.
Очертавам се като да съм сдържан реакционер.
Умерен, тъй като другарската ми /живата/ група е цялостна с гей лица, с паразитоси /артисти от всевъзможен вид/, евреи, турци, италиянци и всякаква порода хора. И постоянно съм се самопричислявала към извънредно толерантните хора, само че очевидно имам някакъв закостенял лимит.
Това ме накара да се замисля какво съм аз в политически и абстрактен вид.
И през днешния ден, по време на 18 километровата разходка из планината Люлин, си отговорих на множеството въпроси.
Политически – безапелационен антиетатист. Водих дълга борба против Борисов и метода по който той употребяваше страната. Сега не я използват по-различно за жалост. Държавата е належащо зло, когато е доста - е огромно зло. Когато страната е в стопанската система – това е зло на куб.
Сиреч - извънредно в дясно, ерго в България няма кой да ме съставлява политически.
Идейно – сдържан реакционер /видно от полемиката за Олимпиадата/.
Религиозно – будист. Просто желая Бога на религията да е ухилен. И както се споделя в една огромна книга/ филм/, уповавам се, че Бог ще ми елементарни подозрението, което имам в неговото битие.
Литературно – латиноамериканец.
Филмово – италианец
Изобразително – експресионист
Музикално – негър /ужас аман от политкоректност/ от Ню Орлеанс
Патриот, доколкото знам, че България е едно от най-прекрастните места на света. Да, да, макар комунистите и днешната паплач, наречена политици
Спортно – Джокович и всички тези, които могат да подчинят духа си на успеха.
Въобще, сигурна съм, че на даден стадий от историята на човечеството, Бог ни е теглил майната и ни е оставил да се оправяме между тях и ние някак не се оправяме.
А ние, тези в България, никак не се оправяме по никакъв начин.
Духовно съм демократ, който знае, че демокрацията се построява от жителите и съставлява цялост от техните убеждения и готовността им да ги пазят.
У нас липсват както гражданските убеждения, по този начин и силата да бъдат защитавани.
Вярвам, знам в същина, че за вярното действие на мисълта е нужен О2, който си набирам посредством безкрайни /най-често самотни/ разходки из гори, поля и морета.
И ето тогава в главата ми идват такива богонеугодни мисли, като да вземем за пример да се намеря в общата човешка ценностна система.
Като не трябва да пропусна да заявя, че бих удавила в капка вода лицето, родило европейската политика да не се отделя капачката от бутилката. Както прочее и редица други помпозни европейски наставления.
Консерватор, не ли?
PS. Прилагам фотография с евреин и паразити, да не кажете, че неистина.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ