Вреден ли е работохолизмът?
Не едно или две изследвания са открили, че работохолизмът в действителност не носи позитиви за кариерното развиване, само че слага хората под риск от прегаряне и даже съществени здравословни проблеми. Макар че множеството хора са на мнение, че работохолизмът не е нещо хубаво, не всички споделят едно и също схващане за това какво в действителност значи да бъдеш работохолик.
Екип от специалисти е провел изследване измежду 763 чиновници в консултантска компания в Съединени американски щати, които са споделили информация за работното си време, настройките си към работата и здравословното си положение. Когато изследователският екип сравнил данните от трите категории, той открил, че „ не всички хора, които работят до късно, са работохолици и не всички работохолици работят повече време от останалите “.
Изследователите откриват, че вероятността да имате здравословни проблеми, като да вземем за пример струпване на наднормено тегло и поддържане на високи равнища на холестерол, не пораства с увеличението на часовете, които отделяте за работа. Шансът да страдате от тези проблеми нараства при комбинацията дълго претрупан работен график и некадърност за абстрахиране от професионалните отговорности след края на работния ден.
Дори и комбинацията от тези два фактора обаче не е задоволителна за постигане на високи равнища на риск от в действителност съществени здравословни проблеми. За задачата е нужна още една съставна част - неналичието на пристрастеност към работата.
„ Работохолиците, които споделиха, че са ангажирани със своята работа и че тя им носи задоволство, демонстрираха положителни здравословни индикатори. Дългите работни часове и непрекъснатото мислене за работата не са им се отразили отрицателно. Нещо повече, при тях не се наблюдаваше по-голям риск от високи равнища на кръвна захар или холестерол в съпоставяне със средностатистическите чиновници, които не са работохолици “, означават създателите на проучването.
Източник: Мениджър нюз
Екип от специалисти е провел изследване измежду 763 чиновници в консултантска компания в Съединени американски щати, които са споделили информация за работното си време, настройките си към работата и здравословното си положение. Когато изследователският екип сравнил данните от трите категории, той открил, че „ не всички хора, които работят до късно, са работохолици и не всички работохолици работят повече време от останалите “.
Изследователите откриват, че вероятността да имате здравословни проблеми, като да вземем за пример струпване на наднормено тегло и поддържане на високи равнища на холестерол, не пораства с увеличението на часовете, които отделяте за работа. Шансът да страдате от тези проблеми нараства при комбинацията дълго претрупан работен график и некадърност за абстрахиране от професионалните отговорности след края на работния ден.
Дори и комбинацията от тези два фактора обаче не е задоволителна за постигане на високи равнища на риск от в действителност съществени здравословни проблеми. За задачата е нужна още една съставна част - неналичието на пристрастеност към работата.
„ Работохолиците, които споделиха, че са ангажирани със своята работа и че тя им носи задоволство, демонстрираха положителни здравословни индикатори. Дългите работни часове и непрекъснатото мислене за работата не са им се отразили отрицателно. Нещо повече, при тях не се наблюдаваше по-голям риск от високи равнища на кръвна захар или холестерол в съпоставяне със средностатистическите чиновници, които не са работохолици “, означават създателите на проучването.
Източник: Мениджър нюз
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ