Ще поскъпва ли токът след либерализацията на пазара?
Не е наложително либерализацията на енергийния пазар да бъде обвързвана с повишаване на електрическата енергия. Това съобщи в рубриката Портфейл на в ефира на Дарик радио Констанца Рангелова от Центъра за проучване на демокрацията.
" В България цените на тока се поддържат изкуствено ниски за безусловно всички консуматори, което в действителност е много непочтено, тъй като не се прави никаква разлика сред хората, които могат да си разрешат малко по-скъп ток, да вземем за пример с 10-15 %, и тези, които са мощно подвластни от ниските цени ", изясни Рангелова.
Какво ще се промени с либерализацията на пазара на електрическа енергия на едро през 2024 година?
До момента електропазарът действа по следния метод - Комисията за енергийно и водно контролиране дефинира цената, на която Националната електрическа компания купува ток от АЕЦ Козлодуй, от въглищните централи, от ВЕЦ-овете и така нататък След това КЕВР дефинира цената, по която електрическата енергия се закупува от електроразпределителните сдружения, както и цените, по които те продават на крайния консуматор.
По този метод се контролират цените и количествата по цялата верига.
" Това, което либерализацията трансформира е, че тази връзка се къса и към този момент няма да има наложителни правила, по които НЕК би трябвало да купува електрическа енергия. НЕК към този момент изобщо няма да е публичен снабдител. Всички енергийни предприятия, лицензирани като търговски на електрическа енергия, могат да поемат тази функционалност и те сами ще избират от кого да купуват електрическата енергия, която ще продават на битовите консуматори. До 2026 година обаче семействата ще продължат да купуват ток на закрепена цена ", изясни Констанца Рангелова.
Ако се окаже, че ЕРП-тата купуват тока на по-висока цена от тази, на която са задължени да го продават, разликата ще се покрие от държавния фонд за сигурност на енергийната система.
Защо се получи разминаване в позициите на енергийното министерство и на КЕВР?
След приемането на първо четене на измененията в Закона за енергетиката, с които се урежда либерализацията на пазара, от КЕВР обявиха, че това ще докара до внезапно повишаване на тока за потребителите. Според министъра на енергетиката Румен Радев обаче, във фонда за сигурност на енергийната система има задоволително средства, с цел да бъдат обезщетени всички евентуални несъответствия.
" Това разминаване се получи, тъй като и двете изявления са спекулативни, защото не стъпват на някакъв съответен разбор, който да споделя какъв брой ще бъдат приходите и разноските. Все още не е ясно по какъв начин тъкмо ще се извърши този преход и по какъв начин ще бъдат калкулирани генерираните загуби. А това значи, че е нужен тъкмо подобен разбор, само че и също по този начин, че не е добра концепция да се " къса " връзката сред либерализацията на пазара на едро и на дребно. По-скоро е неоходимо гладко да се извеждат битовите консуматори, съгласно количеството сила, което употребяват, на свободния пазар ", счита Рангелова.
По думите ѝ, хората би трябвало да бъдат осведомени навреме, с цел да схванат, че в либерализацията няма нищо ужасно. В същото време пазарът би трябвало да се развива, с цел да могат да се реализиран допустимо най-ниски цени и конкурентни предложения.
Как ще бъдат предпазени уязвимите консуматори?
" В България имаме доста дълбока рецесия, обвързвана с енергийната беднотия, като най-малко 30-40% от потребителите попадат в тази категория. Проблемът е, че след 2026 година те най-вероятно ще бъдат подкрепени от страната в заплащането на сметките за електрическа енергия. А в действителност по-ефективният метод би бил да се употребяват оставащите 2-3 години, с цел да може тези хора да бъдат изкарани от позицията на енергийна беднотия. Тя не постоянно се дължи на ниски приходи. Много постоянно казусът се крие в неприятната изолираност на жилището, отопление с неефективни уреди и така нататък ", изясни Рангелова.
Тя сподели още, че вложенията в енергийна успеваемост водят до директнно намаляване на консумациятаа, а оттова - и на сметките за ток.
" Пари има, само че въпросът е те да не се дават на търговците за поддържане на изкуствено ниски цени, а да отидат за действително подкрепяне на потребителите, които изпитват усложнения ", сподели още енергийният специалист от Центъра за проучване на демокрацията.
Тя разяснява и въпроса какво би станало, в случай че потребителите се на избрали снабдител на електрическа енергия до крайния период преди либерализацията и по какъв начин този проблем е решен в останалите европейски страни.
" Във Франция държавната компания EDF резервира функционалностите си на публичен снабдител, само че цените, на които продава, в доста случаи не са конкурентоспособни с тези, които потребителят би получил от свободния пазар. И тъкмо това е тласъкът за потребителите да се поинтересуват и да си изберат по-конкурентен снабдител ", разяснява Рангелова.
По думите ѝ, КЕВР ще има доста значима роля да сътвори условия на бистрота и добра осведомителна акция в тази посока. Ще би трябвало да се сътвори платформа, която да събира офертите на другите снабдители на едно място, където всеки ще може да си направи сметка за вариантите на пазара.
Какво ще се случи с въглищните електроцентрали?
" В момента е доста мъчно да се реши какъв брой са значими въглищата за енергийния ни микс, тъй като те влизат посредством квоти в него. Имаме един килнат пазар на едро, който не действа вярно, тъй като КЕВР задължава НЕК да купува избрани количества от всеки производител, в това число и от въглищните централи. Това значи, че те не се конкурират на свободния пазар. Другият значим фактор е концепцията, че България би трябвало да остане огромен експортьор на електрическа енергия. Това обаче не способства с нищо за средностатистическия консуматор, защото не прави тока по-евтин ", съобщи Констанца Рангелова.
Според нея е необичайно, че митингите на енергийните служащи са ориентирани против проектите за обективен преход, защото точно те подсигуряват гратис финансиране на засегнатите райони за преквалификация на чиновници и пускане на дребни бизнеси.
" Това не са райони, които нямат капацитет, а просто не нуждаят от вложения, с цел да го развият. Не можем просто да си заровим главата в пясъка и да кажем, че в случай че се реализира енергийния преход, тези региони ще западнат и ще се обезлюдат. Този преход по този начин или другояче идва и те би трябвало да са оптимално готови за него и да има опция на въглищата, от позиция на икономическото развиване ", сподели още тя.
" В България цените на тока се поддържат изкуствено ниски за безусловно всички консуматори, което в действителност е много непочтено, тъй като не се прави никаква разлика сред хората, които могат да си разрешат малко по-скъп ток, да вземем за пример с 10-15 %, и тези, които са мощно подвластни от ниските цени ", изясни Рангелова.
Какво ще се промени с либерализацията на пазара на електрическа енергия на едро през 2024 година?
До момента електропазарът действа по следния метод - Комисията за енергийно и водно контролиране дефинира цената, на която Националната електрическа компания купува ток от АЕЦ Козлодуй, от въглищните централи, от ВЕЦ-овете и така нататък След това КЕВР дефинира цената, по която електрическата енергия се закупува от електроразпределителните сдружения, както и цените, по които те продават на крайния консуматор.
По този метод се контролират цените и количествата по цялата верига.
" Това, което либерализацията трансформира е, че тази връзка се къса и към този момент няма да има наложителни правила, по които НЕК би трябвало да купува електрическа енергия. НЕК към този момент изобщо няма да е публичен снабдител. Всички енергийни предприятия, лицензирани като търговски на електрическа енергия, могат да поемат тази функционалност и те сами ще избират от кого да купуват електрическата енергия, която ще продават на битовите консуматори. До 2026 година обаче семействата ще продължат да купуват ток на закрепена цена ", изясни Констанца Рангелова.
Ако се окаже, че ЕРП-тата купуват тока на по-висока цена от тази, на която са задължени да го продават, разликата ще се покрие от държавния фонд за сигурност на енергийната система.
Защо се получи разминаване в позициите на енергийното министерство и на КЕВР?
След приемането на първо четене на измененията в Закона за енергетиката, с които се урежда либерализацията на пазара, от КЕВР обявиха, че това ще докара до внезапно повишаване на тока за потребителите. Според министъра на енергетиката Румен Радев обаче, във фонда за сигурност на енергийната система има задоволително средства, с цел да бъдат обезщетени всички евентуални несъответствия.
" Това разминаване се получи, тъй като и двете изявления са спекулативни, защото не стъпват на някакъв съответен разбор, който да споделя какъв брой ще бъдат приходите и разноските. Все още не е ясно по какъв начин тъкмо ще се извърши този преход и по какъв начин ще бъдат калкулирани генерираните загуби. А това значи, че е нужен тъкмо подобен разбор, само че и също по този начин, че не е добра концепция да се " къса " връзката сред либерализацията на пазара на едро и на дребно. По-скоро е неоходимо гладко да се извеждат битовите консуматори, съгласно количеството сила, което употребяват, на свободния пазар ", счита Рангелова.
По думите ѝ, хората би трябвало да бъдат осведомени навреме, с цел да схванат, че в либерализацията няма нищо ужасно. В същото време пазарът би трябвало да се развива, с цел да могат да се реализиран допустимо най-ниски цени и конкурентни предложения.
Как ще бъдат предпазени уязвимите консуматори?
" В България имаме доста дълбока рецесия, обвързвана с енергийната беднотия, като най-малко 30-40% от потребителите попадат в тази категория. Проблемът е, че след 2026 година те най-вероятно ще бъдат подкрепени от страната в заплащането на сметките за електрическа енергия. А в действителност по-ефективният метод би бил да се употребяват оставащите 2-3 години, с цел да може тези хора да бъдат изкарани от позицията на енергийна беднотия. Тя не постоянно се дължи на ниски приходи. Много постоянно казусът се крие в неприятната изолираност на жилището, отопление с неефективни уреди и така нататък ", изясни Рангелова.
Тя сподели още, че вложенията в енергийна успеваемост водят до директнно намаляване на консумациятаа, а оттова - и на сметките за ток.
" Пари има, само че въпросът е те да не се дават на търговците за поддържане на изкуствено ниски цени, а да отидат за действително подкрепяне на потребителите, които изпитват усложнения ", сподели още енергийният специалист от Центъра за проучване на демокрацията.
Тя разяснява и въпроса какво би станало, в случай че потребителите се на избрали снабдител на електрическа енергия до крайния период преди либерализацията и по какъв начин този проблем е решен в останалите европейски страни.
" Във Франция държавната компания EDF резервира функционалностите си на публичен снабдител, само че цените, на които продава, в доста случаи не са конкурентоспособни с тези, които потребителят би получил от свободния пазар. И тъкмо това е тласъкът за потребителите да се поинтересуват и да си изберат по-конкурентен снабдител ", разяснява Рангелова.
По думите ѝ, КЕВР ще има доста значима роля да сътвори условия на бистрота и добра осведомителна акция в тази посока. Ще би трябвало да се сътвори платформа, която да събира офертите на другите снабдители на едно място, където всеки ще може да си направи сметка за вариантите на пазара.
Какво ще се случи с въглищните електроцентрали?
" В момента е доста мъчно да се реши какъв брой са значими въглищата за енергийния ни микс, тъй като те влизат посредством квоти в него. Имаме един килнат пазар на едро, който не действа вярно, тъй като КЕВР задължава НЕК да купува избрани количества от всеки производител, в това число и от въглищните централи. Това значи, че те не се конкурират на свободния пазар. Другият значим фактор е концепцията, че България би трябвало да остане огромен експортьор на електрическа енергия. Това обаче не способства с нищо за средностатистическия консуматор, защото не прави тока по-евтин ", съобщи Констанца Рангелова.
Според нея е необичайно, че митингите на енергийните служащи са ориентирани против проектите за обективен преход, защото точно те подсигуряват гратис финансиране на засегнатите райони за преквалификация на чиновници и пускане на дребни бизнеси.
" Това не са райони, които нямат капацитет, а просто не нуждаят от вложения, с цел да го развият. Не можем просто да си заровим главата в пясъка и да кажем, че в случай че се реализира енергийния преход, тези региони ще западнат и ще се обезлюдат. Този преход по този начин или другояче идва и те би трябвало да са оптимално готови за него и да има опция на въглищата, от позиция на икономическото развиване ", сподели още тя.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ