Не е задължително да си богат, за да помагаш на

Не е наложително да си богат, с цел да помагаш на нуждаещите се. Достатъчно е да имаш сърце. Това потвърждава Гергана Динкова от Пазарджик, която към този момент няколко месеца подарява храна и питиета на небогати и бездомни хора в своя магазин за сладкарски произведения. Без да се хвали и без да търси компенсация. Заради положителното. Като в магазинчето за очаквания в една прeкрасна българска ария.

За това, което прави Динкова, се схваща инцидентно, откакто потребителка пуска в обществените мрежи фотография на табелка с благо обръщение към изпадналите в неволя: „ Вие сте хора и заслужавате нещо по-добро. Моля, влезте в магазина, с цел да си вземете сандвич и вода. Няма да задаваме въпроси “.

Пазарджиклийката почнала с жестовете през август предходната година още от първия работен ден на магазина. Вечерта останали хубави неща за ястие, било  жал да ги хвърли. Оставила ги опаковани на близка скамейка и се изненадала по какъв начин бързо изчезнали. Нещо я жегнало в сърцето: би трябвало да си доста гладен, с цел да постъпиш по този начин, и несъмнено има доста гладни, щом храната изчезва по този начин бързо.

Всеки е добре пристигнал!

Още на идващия ден поставила табелката. Оттогава всеки ден черпи със сандвич или вкусотия по желание всеки, който я помоли. Вместо вода раздава кафе, чай. Не пита никого нищо, тъй като счита, че всеки човек си има достолепие в колкото и сложен миг да е попаднал.

Фирмата на Динкова в действителност е в Солун и съвсем цялата стока се създава там, като се изключи топлите закуски - те се пекат тук. Пазарджиклийката акцентира, че раздаваната храна не е бракувана, нищо  няма. Просто останалото от деня се заменя на идващия с прясно - такава им е политиката. Непродаденото обаче също е годно и дамата споделя, че сърце не  дава да го хвърли - грехота е! Така почнала първо да оставя по пейките, а откакто вижда какъв брой бързо изчезва, се замисля: щом човек взема тази храна, значи се нуждае, с цел да се засити, другояче надали би се унижил по този начин.

„ Знаете ли, бездомниците в действителност са доста положителни хора, счита Динкова. Като пристигна стока, те са първите, които ще се притекат на помощ. Да извадят кашоните, да ги изхвърлят, нещо друго да свършат. А в никакъв случай не съм ги молила за това. Но те просто са същински хора и постъпват с мен човешки. И с другите се държат добре. Не са нападателни, няма да те нагрубят, няма да кажат неприятна дума, в случай че могат, даже ще оказват помощ “.

Важното е да няма гладуващи

Сред идващите за безвъзмездни сандвичи има освен бездомни, само че и небогати, на които парите не стигат даже за храна. Затова Гергана е написала, че няма да задава въпроси. Всеки самичък си знае по какъв начин е стигнал до този хал. Това не е най-важното. Важното е да няма гладуващи. И бездомните, и бедните са на първо място хора. Каквото и да им се е случило, ние в никакъв случай не би трябвало да забравяме, че нито един от нас не е застрахован против злощастие.

В началото Гергана даже стартира да прави сандвичи особено за разпределяне. Напълва с тях цяла витрина заран, след това ги връчва на поискалите да се възползват.

„ Беше неповторимо преживяване, спомня си тя. Изпълваше ми се душата! Не всички бяха прочели табелата, само че от уста на уста между тях започнаха да си споделят, да идват повече хора. Оттогава до ден-днешен при нас е по този начин - пристигна ли някой да изиска, даваме. Могат и да избират. Някои вземат вместо сандвич топла баничка, други желаят кафе вместо вода. Тези хора ни научават по какъв начин би трябвало да почитаме дребните неща в живота, да ценим това, което имаме, да живеем пълноценно през целия ден, тъй като той няма да се повтори. Да почитаме храната, водата “.

Да се поставиш на мястото на другия

Преди години Динкова е изпитала нещо сходно на собствен тил, по тази причина е привикнала да цени същински значимите неща овреме. На 19 година потегля на гурбет в чужбина. Както при множеството емигранти, и при нея нещата не всеки път са протичали безпрепятствено, а когато човек е в усложнение и е надалеч от околните си, обстановката е доста друга.

„ Доста години съм живяла в чужбина. В самото начало там съм видяла и претърпяла в действителност доста неща. Като се замисля, на моменти може би съм била и на техния хал. Знам какво е да нямаш пари за самун, да няма къде да пренощуваш, да нямаш покрив над главата. Важно е обаче да не се унижаваш. Да не се изкушиш да направиш нещо, от което след това би се срамувал. Мен в никакъв случай не ме е било позор от това по какъв начин съм живяла и какво съм правила. Защото всичко съм постигнала с труд, и то почтен труд. Работа постоянно се намира. Изкуството е до тогава да се опазиш, да не попаднеш в неприятна среда, да не се поддадеш, когато си неустойчив “.

Магазинчето е фамилен бизнес. И другите от семейството одобряват като своя идея да дават от стоката си на бездомни и небогати.

Отплатата

Общуването с тези хора е като морална заплата, съгласно Гергана. Да окажеш помощ на нуждаещ се, да прочетеш написаното в очите му, да изпиташ това, което той ти споделя с взор е несравнимо задоволство.

„ Във всеки магазин остават артикули, добавя Динкова. Нека не ги изхвърлят, дано някой да се нахрани с тях. Работила съм в петзвездни хотели в Гърция - там, в случай че знаете, каква храна и в какви количества отива на боклука... Сърцето може да ви заболи. Цели бутове отиват в коша. Такава е политиката. Е, не мога аз да имам такава политика. Вярваща съм и считам, че в случай че го направя, ще бъда осъдена, не мога да си причиня това.

Може би и други бизнесмени раздават, без да се обявяват. А не е и належащо. Доброто се прави поради самото положително. При нас също се даде публичност, откакто момиче беше пуснало в интернет фотография на табелата с покана към бедните. Така разбрахте и вие, от медиите “, напомня с усмивка дамата.

Научили за красивия жест на добрина, пазарджиклии я поздравяват и показват възхищението си. Пред наш кореспондент Панка Стоянова остави петолевка на Гергана, с цел да помогне за идеята. После посетителката добави още цяла шепа монети, като разбра, че парите незабавно отиват при най-близо намиращия се дрипльо. Късметлия се оказа познатият на целия град Александър - безприютен, само че доста добросърдечен човек.

Динкова не търси и не чака благодарности. Мечтата  е да види сходна добрина у повече хора, допълнително магазини. Защото това дава необикновен смисъл на живота ни.

*Панка Стоянова подари пари като жест към положителното дело