Тъжно: санират панелки, а рушат къщите от Третото българско царство
Не е за поверие: продължава разправата с политическия и икономическия хайлайф на Третото българско царство, водена от революционния следдеветосептемврийски хайлайф и от криминогенния следдесетоноемврийски хайлайф в тяхното задочно споразумение. Разправата в дълбоката си мотивация е ценностна. За остарелия хайлайф - на господата, чиито последни представители са физически и морално унищожени от Народния съд и Народната власт, определящи са порядъчността, образоваността, усетът, достойнството, признанието… За новите елити - на другарите и на братоците, определящи са насилието, партизанщината, присвояването, бутафорията, произволът, далаверата… Старият хайлайф влага силите си, с цел да построи страна в следосвобожденска България, до момента в който новите елити я употребяват за личното си облагодетелстване: през комунизма - като я завладяват " с оръжие ", а след рухването му - като я подчиняват корупционно.
И настъпва борба " на живот и гибел "
Има единствено едно малко спиране в тази кавга, когато незабавно след Десети ноември " безхлебниците " от тогавашното Съюз на демократичните сили се пробваха да хвърлят исторически мост обратно към Третото българско царство и да възкресят негови вестници и партии, нрави и полезности. Но бързо и те самите, и историческият им мост отидоха в историята и към този момент са забравени, съвсем колкото тези, което се опитваха да възкресяват.
Ако казаното ви звучи прекомерно есеистично, задоволително е да се поинтересувате от ориста на фамилните къщи, строени през Третото българско царство и останали след притежателите им като удостоверение за техния метод на живот, разбирания и самочувствие. Те, макар че постоянно са оповестени за архитектурни монументи (само в София има към 1700 такива), не престават да стават жертва на наложително изгубване. Макар и рядко, това провокира скандал. И още по-рядко абсурдът дава резултат: след борба на " живот и гибел " къщата оцелява. Както преди време се случи с къщата на Яблански (китайско посолство през соца), която е една от най-красивите здания на столицата, или както в този момент евентуално ще се случи с различен архитектурен шедьовър - Къщата с ягодите, съгласно уверенията на днешния ѝ притежател Валентин Златев. И както не се случи, да речем, с Двойната къща на Митови, която през 2017 беше разрушена, с цел да не пречи на бизнес апетитите на Киро Японеца, или с къщата на Иван Гешов, която всеки миг сама ще си рухне. Списъкът е дълъг освен за София, където не беше пощадена даже къщата на Стамболов, а и за Пловдив, Варна, Добрич и така нататък
Рушат особеното, градят грозно еднообразие
И настъпва борба " на живот и гибел "
Има единствено едно малко спиране в тази кавга, когато незабавно след Десети ноември " безхлебниците " от тогавашното Съюз на демократичните сили се пробваха да хвърлят исторически мост обратно към Третото българско царство и да възкресят негови вестници и партии, нрави и полезности. Но бързо и те самите, и историческият им мост отидоха в историята и към този момент са забравени, съвсем колкото тези, което се опитваха да възкресяват.
Ако казаното ви звучи прекомерно есеистично, задоволително е да се поинтересувате от ориста на фамилните къщи, строени през Третото българско царство и останали след притежателите им като удостоверение за техния метод на живот, разбирания и самочувствие. Те, макар че постоянно са оповестени за архитектурни монументи (само в София има към 1700 такива), не престават да стават жертва на наложително изгубване. Макар и рядко, това провокира скандал. И още по-рядко абсурдът дава резултат: след борба на " живот и гибел " къщата оцелява. Както преди време се случи с къщата на Яблански (китайско посолство през соца), която е една от най-красивите здания на столицата, или както в този момент евентуално ще се случи с различен архитектурен шедьовър - Къщата с ягодите, съгласно уверенията на днешния ѝ притежател Валентин Златев. И както не се случи, да речем, с Двойната къща на Митови, която през 2017 беше разрушена, с цел да не пречи на бизнес апетитите на Киро Японеца, или с къщата на Иван Гешов, която всеки миг сама ще си рухне. Списъкът е дълъг освен за София, където не беше пощадена даже къщата на Стамболов, а и за Пловдив, Варна, Добрич и така нататък
Рушат особеното, градят грозно еднообразие
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ