Приказката с Пепеляшка и новите дрехи на царя навъртя 101 го...
Не е за поверие, само че преди 101 години шепа непокорни и щури кършиякалии заровиха сопите за войните по поляните към Девети пехотен полк и дадоха началото на Спортен клуб " Марица " - отбора, който си знае точната дата на раждане, както и цветовете, в които играе.
Дрязгите сред двата просташки клуба оттук реката (б. а. - GPS местоположението е закрепено от пишещия тези редове) завършват и се стартира една приказка с храбри оловни бойци, Пепеляшка, дребна кибритопродавачка, диви лебеди, Оле затвори очички и новите облекла на краля. " Жълто-синя " приказка, която продължава към този момент 101 години.
Няма да ви описвам небивалици за измислени герои от Кот д`Ивоар, Гана, Нигеия или остров Тамбукту.
Ще ви покажа една фотография (тази по-горе), която е събрала цялата - е, съвсем - история на моята Марица.
Това е фотография на тима, който игра със сборна селекция на Пловдив по случай 100-годишнината на Марица миналия септември. Да, познахте ги, Христо Стоичков и още двадесетина чеда на този клуб. Сумарно ситуацията с тях е следното: виждате футболисти с общо 2615 мача в Първа лига с маркирани 352 гола. Същите тези момчета със сребро в косите имат в актива си още 801 мача със 123 гола във Втора лига, 39 мача (18 гола) за Шампионска лига, 4 мача за КНК, 26 мача (3 гола) за УЕФА. А, щях да не помни - и за гарнитура и Златна топка и златна обувка за голмайстор на международно състезание.
И това е единствено една фотография, на нея ги няма още една плеяда хора - Динко Дерменджиев-Чико, Георги Попов-Тумби, Георги Костадинов Георгиев, Венко Мендизов, Тодор Каменски, инж. Иван Чалъков, Петър Курдов, Асен Николов, Георги Христов, и да ме простят останалите 738 души, практикували професионален футбол, които са почнали в Марица.
След милениума Марица изкара едни от най-трудните си години. Имаше дни, в които не се знаеше дали ще има на следващия ден, само че устоя като бодил (или плевел) в очите на общинарите. И продължава да се бори за мястото си в родния ни футбол.
Доскоро беше по този начин - усмивки, целувки, обятия, фотоси за спомен и еуфория, само че единствено отвъд реката. В най-европейската част на Пловдив (тези, които не схващат израза, да се сетят за какво са бягали от часовете по география) - нищо за отбелязване.
Не мога да не загатна и нещо (б. а. - оправдавам се на тези, на които им е тривиално към този момент да четат, че царят е гол), само че ето отново ви напомням, че край комина на Захарната не са привикнали на подаяния, просто вършат нещата със сърце и оцеляват както могат. Не сте се замисляли, само че през последните 7-8 години от школата на Марица към Локо и Ботев са тръгнали 87 момчета.
Не знам някой от тях да е предпочел двата клуба поради по-добрите експерти или вероятностите, че ще играе мъжки футбол. Просто базата и на Ботев, и на Локо е по-добра. Лошото е, че единствено в Марица младите получават задоволително време в мъжкия тим. Просто в Марица на децата не им оставят време да се усещат деца - още на 16-17 години играят мъжки футбол наедно с батковците.
Не считам да ви описвам приказката за Пепеляшка, онази от Севера, просто тъй като
в Кършияка не са привикнали да намират стъклени пантофки и да срещат принцове.
Там всички разчитат на себе си и не гледат в земята, а с поглед към хоризонта.
Да вметна, че към този момент има светлина в тунела - точно на 101-годишнината се разгласи конкурс за спортната база край Езиковите гимназии. Чува се и за градеж на нова централна естрада на Марица.
Хубавите работи стават постепенно, само че въпреки всичко всички ние в Кършияка чакаме към този момент 101 години. Даже преди 69 години си направихме стадион на едно от бунищата на Пловдив.
Хубаво е да не се не помни нещо доста значимо от сегашните футболисти и шефове на Марица - няма значение дали Макс и Мориц от селекцията в Коматево ще завоюват мача с гол в 45-ата секунда.
Няма никакво значение в Първа или Втора лига ще се кефят на играта на Марица. Най-важното е да се знаят цветовете ни - жълто като плодородната Тракия и синьо като тихите води на Марица.
Е, това е, предците ни го споделиха преди 101 години: " Марица будет! ".
Дрязгите сред двата просташки клуба оттук реката (б. а. - GPS местоположението е закрепено от пишещия тези редове) завършват и се стартира една приказка с храбри оловни бойци, Пепеляшка, дребна кибритопродавачка, диви лебеди, Оле затвори очички и новите облекла на краля. " Жълто-синя " приказка, която продължава към този момент 101 години.
Няма да ви описвам небивалици за измислени герои от Кот д`Ивоар, Гана, Нигеия или остров Тамбукту.
Ще ви покажа една фотография (тази по-горе), която е събрала цялата - е, съвсем - история на моята Марица.
Това е фотография на тима, който игра със сборна селекция на Пловдив по случай 100-годишнината на Марица миналия септември. Да, познахте ги, Христо Стоичков и още двадесетина чеда на този клуб. Сумарно ситуацията с тях е следното: виждате футболисти с общо 2615 мача в Първа лига с маркирани 352 гола. Същите тези момчета със сребро в косите имат в актива си още 801 мача със 123 гола във Втора лига, 39 мача (18 гола) за Шампионска лига, 4 мача за КНК, 26 мача (3 гола) за УЕФА. А, щях да не помни - и за гарнитура и Златна топка и златна обувка за голмайстор на международно състезание.
И това е единствено една фотография, на нея ги няма още една плеяда хора - Динко Дерменджиев-Чико, Георги Попов-Тумби, Георги Костадинов Георгиев, Венко Мендизов, Тодор Каменски, инж. Иван Чалъков, Петър Курдов, Асен Николов, Георги Христов, и да ме простят останалите 738 души, практикували професионален футбол, които са почнали в Марица.
След милениума Марица изкара едни от най-трудните си години. Имаше дни, в които не се знаеше дали ще има на следващия ден, само че устоя като бодил (или плевел) в очите на общинарите. И продължава да се бори за мястото си в родния ни футбол.
Доскоро беше по този начин - усмивки, целувки, обятия, фотоси за спомен и еуфория, само че единствено отвъд реката. В най-европейската част на Пловдив (тези, които не схващат израза, да се сетят за какво са бягали от часовете по география) - нищо за отбелязване.
Не мога да не загатна и нещо (б. а. - оправдавам се на тези, на които им е тривиално към този момент да четат, че царят е гол), само че ето отново ви напомням, че край комина на Захарната не са привикнали на подаяния, просто вършат нещата със сърце и оцеляват както могат. Не сте се замисляли, само че през последните 7-8 години от школата на Марица към Локо и Ботев са тръгнали 87 момчета.
Не знам някой от тях да е предпочел двата клуба поради по-добрите експерти или вероятностите, че ще играе мъжки футбол. Просто базата и на Ботев, и на Локо е по-добра. Лошото е, че единствено в Марица младите получават задоволително време в мъжкия тим. Просто в Марица на децата не им оставят време да се усещат деца - още на 16-17 години играят мъжки футбол наедно с батковците.
Не считам да ви описвам приказката за Пепеляшка, онази от Севера, просто тъй като
в Кършияка не са привикнали да намират стъклени пантофки и да срещат принцове.
Там всички разчитат на себе си и не гледат в земята, а с поглед към хоризонта.
Да вметна, че към този момент има светлина в тунела - точно на 101-годишнината се разгласи конкурс за спортната база край Езиковите гимназии. Чува се и за градеж на нова централна естрада на Марица.
Хубавите работи стават постепенно, само че въпреки всичко всички ние в Кършияка чакаме към този момент 101 години. Даже преди 69 години си направихме стадион на едно от бунищата на Пловдив.
Хубаво е да не се не помни нещо доста значимо от сегашните футболисти и шефове на Марица - няма значение дали Макс и Мориц от селекцията в Коматево ще завоюват мача с гол в 45-ата секунда.
Няма никакво значение в Първа или Втора лига ще се кефят на играта на Марица. Най-важното е да се знаят цветовете ни - жълто като плодородната Тракия и синьо като тихите води на Марица.
Е, това е, предците ни го споделиха преди 101 години: " Марица будет! ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ