Може ли да се печели от футбол в България
Не е за поверие! Локо Пд поведе Лудогорец с 3,2 млн. лева
Може ли да се печели от футбол в България, излязла ли е великата игра на ярко и какво е общото сред нея и действителния бизнес? Отговаряме си по противоположния ред:
1. Общото сред професионалния футбол у нас и бизнеса е, че група нормално командировани от властта бизнесмени си харчат парите, с цел да съществуват българските клубове. Смисълът на това упражнение са само агитките като електорат и така наречен обществена функционалност, която по този начин или другояче има играта. Всичко продължава, до момента в който на богатата брачна половинка не писне и не накара мъжа си да спре в харчовете за тима. Или до момента в който на предприемача не му закъсат значимите каузи около харчовете за момчетата /последен образец - Верея и компанията " Трейс България/. Обикновено властта командирова по стадионите бизнесмени, които имат бизнес с страната или активността им зависи значително от благоразположението на другите институции.
2. Футболът е напълно в сивия бранш. Не става дума за черното тото и уговорените мачове /те са надалеч по-опасно събитие от елементарното укриване на данъци/, а за големия дисбаланс сред формалните разноски за заплати, които регистрират клубовете, и действителните разходи. Тук въпросът е, че никой не се интересува от кое място и по какъв начин се покрива разликата.
3. Преди години един президент на ПФК Ботев Пловдив и БФС бе споделил: Ако искаш да съсипеш бизнеса си по най-бързия метод, купи си футболен клуб. Ситуацията не се е трансформирала доста през последните 25 години, като единствените изключения може би са плановете на Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев. Двамата демонстрираха, че от футбол може и да се завоюва, само че са нужни съществени първични вложения в база, организация и фрагменти. И след това - крепко притискане на юздите в ръководството.
Като цяло множеството клубове у нас едвам кретат и са надалеч от визиите за пазарно насочени търговски сдружения, които съблюдават законите и разпоредбите.
Откъде идват парите?
В годишния си отчет за миналата финансова година на тимовете в европейските футболни шампионати УЕФА показа следната картина: Българската Първа лига е на 28-о място от 54-те лиги в Европа по доходи. Това слага страната ни някъде в средата на класациите. Според данните общо 14-те тима в елита са проработили 41 милиона евро, или приблизително по към 2,9 милиона евро. От Съюза на европейските футболни асоциации оповестяват, че най-голямата част от парите - 42%, идват по стратегиите за подкрепяне на UEFA. Следващият огромен дял в картината е от 29% - финансиране от спонсорски контракти. Едва 7% идват от продажба на билети и абонаментни карти, а единствено 6% са от телевизионни права. В раздел " други " попадат 17% от приходите на клубовете.
На процедура директните продажби на продукта, който създава, носят на клубовете едвам 13% от приходите им /тв права и продажба на карти и билети/. Всичко останало е въпрос на спонсорство, донорство и разходи за сметка на притежателя.
Каква е обстановката в естествените футболни страни?
Там пари във футбола има, и то доста. Приходите обаче имат много по-голяма вариативност. Освен заработените средства от участията в националните шампионати и европейските клубни шампионати, клубовете разчитат на разнообразни доходи съгласно профила си:
1. Приходи от прехвърляния
Те са значими за клубовете с добре развити школи /Аякс, Барселона, Борусия Дортмунд, доста от клубовете в Южна Америка/. От основаването на кампуса на Барселона досега за прехрана, бази, заплати на скаути и треньори са изхарчени по-малко от 200 млн. евро. В същото време единствено пазарната цена на Лео Меси /пристигнал напълно млад и съвсем без пари в кампуса на каталунците/ е тройно повече. Освен него в представителния отбор на Барса играят 8 лични фрагменти, във втория тим още 20, а през годините клубът е продал за съществени пари над 30 футболисти в елитни клубове по света /Фабрегас, Педро и доста други/.
2. Приходи от тв права и продукти с клубната символика
Това се отнася в най-голяма степен за клубовете с противоположния профил, които основават космически отбори, купувайки одобрени звезди /Реал М, ПСЖ, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед/. " Червените дяволи " са рекордьори в това отношение, като създават и продават над 1000 продукта с марката " Манчестър Юнайтед ". В ПСЖ пък, които имат привилегията да са единственият първокласен клуб в многомилионния мегаполис Париж, избиха половината от умопомрачителната трансферна цена на Наймар с продажбата на фланелките от първия му сезон на " Парк де Пренс ".
3. Приходи от външни спонсорства
Важат главно за топ отборите от петте най-гледани шампионати в Европа. Там правото стадионът на някой гранд да носи името на някоя корпорация в действителност се заплаща прескъпо, както и логото върху фланелките на звездите.
4. Приходи от билети и карти
Те са изключително значимо перо за отборите от Англия и Испания, където неслучайно се строят все по-големи игрища. Защото при 80 000 на мач и цена 100 евро на билет при 3 семейства месечно парите в действителност си костват.
Сравнението по никакъв начин не е в интерес на българските клубове, тъй като нито един /дори Лудогорец/ не осъществя действителни доходи по въпросните 4 съществени пера.
Като цяло допълнително от одобрените в Европа футболни шампионати приходната част на професионалните футболни клубове предпочитано се образува от медийни права, пари от спонсори и от продажба на входни билети. За тези клубове, въпреки и основни по мярка, приходите, предоставени от УЕФА за присъединяване в евротурнири или на правилото на солидарността, нямат огромна тежест във образуването на бюджетите. В България нещата са надалеч от истината и бъдещето на клубовете съвсем напълно зависи от настроението и бизнеса на притежателите им или от волята на тези, които ги командироват по стадионите.
Може ли да се печели от футбол в България, излязла ли е великата игра на ярко и какво е общото сред нея и действителния бизнес? Отговаряме си по противоположния ред:
1. Общото сред професионалния футбол у нас и бизнеса е, че група нормално командировани от властта бизнесмени си харчат парите, с цел да съществуват българските клубове. Смисълът на това упражнение са само агитките като електорат и така наречен обществена функционалност, която по този начин или другояче има играта. Всичко продължава, до момента в който на богатата брачна половинка не писне и не накара мъжа си да спре в харчовете за тима. Или до момента в който на предприемача не му закъсат значимите каузи около харчовете за момчетата /последен образец - Верея и компанията " Трейс България/. Обикновено властта командирова по стадионите бизнесмени, които имат бизнес с страната или активността им зависи значително от благоразположението на другите институции.
2. Футболът е напълно в сивия бранш. Не става дума за черното тото и уговорените мачове /те са надалеч по-опасно събитие от елементарното укриване на данъци/, а за големия дисбаланс сред формалните разноски за заплати, които регистрират клубовете, и действителните разходи. Тук въпросът е, че никой не се интересува от кое място и по какъв начин се покрива разликата.
3. Преди години един президент на ПФК Ботев Пловдив и БФС бе споделил: Ако искаш да съсипеш бизнеса си по най-бързия метод, купи си футболен клуб. Ситуацията не се е трансформирала доста през последните 25 години, като единствените изключения може би са плановете на Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев. Двамата демонстрираха, че от футбол може и да се завоюва, само че са нужни съществени първични вложения в база, организация и фрагменти. И след това - крепко притискане на юздите в ръководството.
Като цяло множеството клубове у нас едвам кретат и са надалеч от визиите за пазарно насочени търговски сдружения, които съблюдават законите и разпоредбите.
Откъде идват парите?
В годишния си отчет за миналата финансова година на тимовете в европейските футболни шампионати УЕФА показа следната картина: Българската Първа лига е на 28-о място от 54-те лиги в Европа по доходи. Това слага страната ни някъде в средата на класациите. Според данните общо 14-те тима в елита са проработили 41 милиона евро, или приблизително по към 2,9 милиона евро. От Съюза на европейските футболни асоциации оповестяват, че най-голямата част от парите - 42%, идват по стратегиите за подкрепяне на UEFA. Следващият огромен дял в картината е от 29% - финансиране от спонсорски контракти. Едва 7% идват от продажба на билети и абонаментни карти, а единствено 6% са от телевизионни права. В раздел " други " попадат 17% от приходите на клубовете.
На процедура директните продажби на продукта, който създава, носят на клубовете едвам 13% от приходите им /тв права и продажба на карти и билети/. Всичко останало е въпрос на спонсорство, донорство и разходи за сметка на притежателя.
Каква е обстановката в естествените футболни страни?
Там пари във футбола има, и то доста. Приходите обаче имат много по-голяма вариативност. Освен заработените средства от участията в националните шампионати и европейските клубни шампионати, клубовете разчитат на разнообразни доходи съгласно профила си:
1. Приходи от прехвърляния
Те са значими за клубовете с добре развити школи /Аякс, Барселона, Борусия Дортмунд, доста от клубовете в Южна Америка/. От основаването на кампуса на Барселона досега за прехрана, бази, заплати на скаути и треньори са изхарчени по-малко от 200 млн. евро. В същото време единствено пазарната цена на Лео Меси /пристигнал напълно млад и съвсем без пари в кампуса на каталунците/ е тройно повече. Освен него в представителния отбор на Барса играят 8 лични фрагменти, във втория тим още 20, а през годините клубът е продал за съществени пари над 30 футболисти в елитни клубове по света /Фабрегас, Педро и доста други/.
2. Приходи от тв права и продукти с клубната символика
Това се отнася в най-голяма степен за клубовете с противоположния профил, които основават космически отбори, купувайки одобрени звезди /Реал М, ПСЖ, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед/. " Червените дяволи " са рекордьори в това отношение, като създават и продават над 1000 продукта с марката " Манчестър Юнайтед ". В ПСЖ пък, които имат привилегията да са единственият първокласен клуб в многомилионния мегаполис Париж, избиха половината от умопомрачителната трансферна цена на Наймар с продажбата на фланелките от първия му сезон на " Парк де Пренс ".
3. Приходи от външни спонсорства
Важат главно за топ отборите от петте най-гледани шампионати в Европа. Там правото стадионът на някой гранд да носи името на някоя корпорация в действителност се заплаща прескъпо, както и логото върху фланелките на звездите.
4. Приходи от билети и карти
Те са изключително значимо перо за отборите от Англия и Испания, където неслучайно се строят все по-големи игрища. Защото при 80 000 на мач и цена 100 евро на билет при 3 семейства месечно парите в действителност си костват.
Сравнението по никакъв начин не е в интерес на българските клубове, тъй като нито един /дори Лудогорец/ не осъществя действителни доходи по въпросните 4 съществени пера.
Като цяло допълнително от одобрените в Европа футболни шампионати приходната част на професионалните футболни клубове предпочитано се образува от медийни права, пари от спонсори и от продажба на входни билети. За тези клубове, въпреки и основни по мярка, приходите, предоставени от УЕФА за присъединяване в евротурнири или на правилото на солидарността, нямат огромна тежест във образуването на бюджетите. В България нещата са надалеч от истината и бъдещето на клубовете съвсем напълно зависи от настроението и бизнеса на притежателите им или от волята на тези, които ги командироват по стадионите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ