Не е ясно защо у нас се е формирала представата,

Не е ясно за какво у нас се е формирала визията, че Световният ден на мозъка (18 март) се отбелязва единствено от съответните хора на науката и медицината - невролози, психиатри, биолози и така нататък Докато останалите какво - нямат мозък или в случай че имат - не считат, че е мотив за честване?

Науката твърди, че всички човешки същества притежаваме мозък, само че някои човеци съвсем не го употребяват. Въпреки това си живеят живота и даже се оправят по-добре, като им е все тая за някакъв си Ден на мозъка.

В поддръжка на това наблюдаване е историята по какъв начин в зората на човечеството кроманьонците са се справили с неандерталците. Според науката мозъкът и при двете групи бил идентичен по маса - към 1600 грама. Но държанието, тактиката на оцеляването и в последна сметка - резултатите от подбора на двете групи, били разнообразни.

Неандерталците били могъщи, мощни и интелигентни същества, разселвали се на обособени фамилии. Те били изобретателни, измисляли принадлежности за бита и поддържали относително спокоен за времето си живот вътре в групата. Точно това обаче им скроило номер, защото неналичието на спорове не им повлияла добре на социализацията.

Кроманьонците били малко по-тъпи и лимитирани, само че се справили с неандерталците по този начин, както рой мравки унищожава бръмбар. Животът ги подтикнал към обществен метод на битие като навалица, до момента в който умните неандерталци - със затворените си групи - били обречени.

Българският фолклор " заковава " кроманьонското държание, което за времето си явно е било прогресивно, по подобаващ метод - посредством поговорката " Сговорна тайфа планина повдига ". Днес тази мъдрост е повече от годна и изяснява (макар и донякъде) за какво хора с посредствени данни, само че с положителни информационни умения, получават предимство в живота на колектива. И се докопват до управителни постове с всичките им екстри.

Илюстрация за това е резултатът от всяка изборна процедура у нас, без изключение. Зададе ли се новото попълнение за обичайна фотография пред Народното събрание, гласоподавателите - към този момент в качеството си на фенове - внезапно се трансформират в гневни злобари и стартират да " хранят " избранниците си с такава пристрастеност, като че ли някой различен ги е пратил в Народното събрание.

Това, несъмнено е правилно ненапълно, защото директната народна власт у нас си е отишла с последния неандерталец. И вместо нея трайно се е открила практиката за избори в неразбираемите условия на вътрешно-партийна народна власт. Която води до феномени от типа Лъчо Мозъка...

Сигурно е друго - без значение от всичките им недостатъци, народните представители получават такива прерогативи, за които останалите могат единствено да мечтаят. Това е толкоз явно, че няма смисъл да се задълбочаваме с образци. 

Поведението на актуалния българин преди, по време и след избори обаче е доказателство, че Световният ден на мозъка може да се празнува на всички места, само че не и у нас. От позиция на изборните резултати и обществено-политическото и икономическо развиване на страната ни след това, в бъдеще си коства да потърсим някакъв палиативен вид на включване в общата еуфория за смисъла на мозъка във всекидневието. Всеки съгласно това какъв брой употребява от капацитета  му - от 0 до 8 на 100, както твърди науката. И никаква изключителност, с натоварване над тази граница!

Важното обаче е използваме и тези проценти. Проблемът е, че пристигна ли време за избори, като че ли мозъкът ни излиза в отпуск...