Бойкот на здравия разум
Не е ясно по кое време и по какъв начин губим способността да живеем обикновено. Понеже сме комплицирано устроени същества, на които природата е дала разсъдък, само че е натоварила и с страсти, постоянно сме на ръба на протеста.
Разумът подсказва, че нищо в живота на човек не се случва от през днешния ден за на следващия ден. Трябва ни съвсем година, с цел да проходим; три-четири години са ни нужни да се научим да приказваме. После ни чакат десетилетие и от горната страна, през което време се учим да учим и да почнем да разбираме какво е това към нас. И по този начин животът ни вкарва в дълбокото.
Всеки ден страсти и разсъдък се грижат никой от нас да няма мира от самия себе си. Постоянно се постанова да търсим салдото сред рационалното в мислите и постъпките си и чисто прочувствените подтици да действаме, с цел да ни е кеф. Разумът бойкотира възприятията, страстите теглят майни на разсъдъка. Всяка минута, всеки ден, цялостен живот.
Четем всякакви умни сентенции, които са годни откогато сме слезли от дърветата. Възторгваме се от мъдростта, изречена от други хора. И най-после отново си търсим комфортното, без значение, че е ясно по какъв начин за 10 минути кеф ще си докараме след това няколко години (а нерядко и за целия излишък от живота ни), в случай че не грандиозни проблеми, то минимум липса на всевъзможен кеф.
Цената на протеста на разсъдъка е такава.
А рецептата, с цел да не ни се случва 10 минути кеф и години наред неналичието му, е ясна и налична за всеки – нито положителното, нито неприятното в живота ни се получава от раз; всичко желае време. Успехът идва постепенно, последователно, с трупането ден след ден на познания, умения и опит. Някои му викат „ мъдрост “. Може и да е по този начин, въпреки да не е нужно да си влъхва, с цел да схванеш елементарния факт, че не можеш да отсечеш дърво, в случай че с брадвата не удряш на едно и също място. Дали ще бойкотираш здравия си разсъдък, блъскайки където ти падне по нароченото за цепене дърво, си е персонално твой избор. И да решиш за ден да бойкотираш „ смотаното дърво, дето не ще да се нацепи “, то отново ще си остане неотсечено, до момента в който не се подчиниш на разсъдъка и не започнеш методично и целеустремено да удряш на едно място.
И след това, когато успееш с начинанието, ще пристигна и мечтаният прочувствен кеф. Но наложително първо спираш да бойкотираш разсъдъка и полагаш нужния труд.
Това е част от естественото човешко държание, което все забравяме, че се назовава най-общо политика – изкуството вярно да дефинираме кое е положително и кое неприятно за себе си, за околните ти и за общността, в която живееш. Понеже сме хора и живеем с други хора. Понеже сме „ политически животни “, които непрекъснато измислят способи по какъв начин да бойкотират здравия (си) разсъдък.
Златко Станоев
Разумът подсказва, че нищо в живота на човек не се случва от през днешния ден за на следващия ден. Трябва ни съвсем година, с цел да проходим; три-четири години са ни нужни да се научим да приказваме. После ни чакат десетилетие и от горната страна, през което време се учим да учим и да почнем да разбираме какво е това към нас. И по този начин животът ни вкарва в дълбокото.
Всеки ден страсти и разсъдък се грижат никой от нас да няма мира от самия себе си. Постоянно се постанова да търсим салдото сред рационалното в мислите и постъпките си и чисто прочувствените подтици да действаме, с цел да ни е кеф. Разумът бойкотира възприятията, страстите теглят майни на разсъдъка. Всяка минута, всеки ден, цялостен живот.
Четем всякакви умни сентенции, които са годни откогато сме слезли от дърветата. Възторгваме се от мъдростта, изречена от други хора. И най-после отново си търсим комфортното, без значение, че е ясно по какъв начин за 10 минути кеф ще си докараме след това няколко години (а нерядко и за целия излишък от живота ни), в случай че не грандиозни проблеми, то минимум липса на всевъзможен кеф.
Цената на протеста на разсъдъка е такава.
А рецептата, с цел да не ни се случва 10 минути кеф и години наред неналичието му, е ясна и налична за всеки – нито положителното, нито неприятното в живота ни се получава от раз; всичко желае време. Успехът идва постепенно, последователно, с трупането ден след ден на познания, умения и опит. Някои му викат „ мъдрост “. Може и да е по този начин, въпреки да не е нужно да си влъхва, с цел да схванеш елементарния факт, че не можеш да отсечеш дърво, в случай че с брадвата не удряш на едно и също място. Дали ще бойкотираш здравия си разсъдък, блъскайки където ти падне по нароченото за цепене дърво, си е персонално твой избор. И да решиш за ден да бойкотираш „ смотаното дърво, дето не ще да се нацепи “, то отново ще си остане неотсечено, до момента в който не се подчиниш на разсъдъка и не започнеш методично и целеустремено да удряш на едно място.
И след това, когато успееш с начинанието, ще пристигна и мечтаният прочувствен кеф. Но наложително първо спираш да бойкотираш разсъдъка и полагаш нужния труд.
Това е част от естественото човешко държание, което все забравяме, че се назовава най-общо политика – изкуството вярно да дефинираме кое е положително и кое неприятно за себе си, за околните ти и за общността, в която живееш. Понеже сме хора и живеем с други хора. Понеже сме „ политически животни “, които непрекъснато измислят способи по какъв начин да бойкотират здравия (си) разсъдък.
Златко Станоев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ