Лъжи за наивници: ще стане ли Урсула душманин на куртовската капия
Не е правилно, че Европейският съюз (ЕС) постанова квоти за произвеждане, импорт и експорт на страните членки;Европейското икономическо пространство планува свободен вътрешен пазар без количествени ограничавания на вноса и износа;Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са импорт.
Това са в резюме изводите от следващата инспекция на обстоятелства, направена от екипа на Factcheck.bg под заглавие
" От страна производител и експортьор, от дълго време сме се трансформирали в продоволствено ЗАВИСИМА страна, вносител и просто консуматор. “
„ (…) ЕС е търговско-икономически съюз и при влизането на всяка страна строго се регламентират квотите й за експорт, и импорт. Т.е. за земеделието и отглеждането на животни ни има строги РЕСТРИКЦИИ. И за нашия намаляващ пазар е контрактувано главно да внася, и да употребява, и в доста по-малка степен да създава, и изнася. “
В изявления със стотици споделяния в обществените мрежи се твърди, че Европейският съюз (ЕС) постанова квоти за импорт и експорт на страните членки (естествено, самият план на Съюза е тъкмо обратният - свободното придвижване на хора, артикули, услуги и капитали - бел. ред. на Клуб Z).
Наред с това в тях погрешно се внушава, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са импорт.
Текстът на горните публикации е заимствуван буквално от пост на фейсбук страницата „ Близката плантация “, качен в обществената мрежа на 17 март 2022 година Оригиналната обява има над 6 хиляди споделяния, 12 хиляди реакции и 600 коментара.
Страницата „ Близката плантация “ е благосъстоятелност на семейна ферма в село Негован покрай София, която се занимава с биоземеделие, образуване на детски лагери и други действия, показват фактчекърите.
Има ли Европейски Съюз квоти за страните членки за импорт и експорт
Европейският съюз (ЕС) e стопански и политически съюз с общ вътрешен пазар. Той се характеризира със свободното придвижване на хора, артикули, услуги и капитали. Достъп до вътрешния пазар имат всички 27 страни членки, както и още няколко страни, по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това са Норвегия, Исландия, Лихтенщайн.
В рамките на вътрешния пазар на Европейски Съюз няма квоти за доставки от една страна в друга. Подобно ограничаване би било в несъгласие с един от неговите главните правила – свободното придвижване на артикули и услуги. Това значи, че нито Европейски Съюз, нито обособените страни могат да дефинират национални квоти в границите на ЕИП.
Говорител на Европейската комисия (ЕК) удостовери пред Factcheck.bg, че Европейски Съюз не вкарва квоти в границите на вътрешния пазар, като се базира на наредбите на Договора за действието на Европейския съюз, където е предвидена забрана на количествени ограничавания върху придвижването на артикули сред страните членки.
Член 34 и 35 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС) изрично забранява количествените ограничавания и ограничения с еднакъв резултат (мерки, които официално не са квоти или забрани, само че на процедура затрудняват или лимитират търговията сред страните членки – б.а.) в границите на вътрешния пазар.
От Европейска комисия показват, че количествени ограничавания биха могли да се вкарат само от обособените страни членки в условия на изключителна конюнктура.
„ Държавите членки имат право да вкарват краткотрайни ограничавания върху доставките на медикаменти, да вземем за пример, към други страни членки, тъй че да се ограничи опцията от дефицит на количества. Тези ограничавания би трябвало да бъдат пропорционални и подлежат на обжалване пред съответните административни органи или съдилища “, посочи пред Factcheck.bg представителят на Европейска комисия.
При търговията с страни отвън Европейски Съюз е в действие Общата комерсиална политика на Европейския съюз. Тя е от изключителната подготвеност на Съюза, който може да вкарва мита, тарифни квоти и други ограничения за импорт на съответни артикули, както и ограничаващи ограничения, в това число наказания, по отношение на избрани страни.
Така да вземем за пример Европейски Съюз ползва тарифни квоти за вноса на говеждо месо от страни като Аржентина, при които избрани количества могат да се внасят при по-ниски мита, а над този размер се ползват по-високи цени. Спрямо Русия пък от 2022 година има въведена възбрана (ембарго) за импорт на редица артикули, измежду които горива, въглища и други.
„ Като общо правило износът на Европейски Съюз към трети страни не предстои на количествени квоти “, показват от Европейската комисия пред Factcheck.bg. От Европейска комисия прецизират, че ограничавания се ползват единствено в дребен брой случаи – по съображения за сигурност (например при артикули с допустима двойна употреба) или в границите на санкционните режими на Европейски Съюз.
Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото са импорт
Твърдението, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са импорт нито е ново, нито е правилно. За първи път то е опровергано от Factcheck.bg през 2022 година, когато водачът на партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов прави сходно изявление в ефира на радио К2 в изявление с Илиана Беновска.
Тогава Костадинов споделя: „ Ние от дълго време нямаме месо и мляко […] Защото при нас над 80% от питателните артикули в магазините ни са импорт. ”
След питане до четири български институции тогава от питателните артикули на българския пазар не са родно произвеждане.
На уеб страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в секция „ Икономически разбори “ е оповестена информация по обособени браншове. В осведомителното табло на категория „ Плодове и зеленчуци ” участва статистика, която мери каузи на локалното произвеждане измежду плодовете и зеленчуците във вътрешното ползване за 2024 година
Източник Министерство на земеделието и храните
Видно е, че множеството артикули от категория „ Плодове и зеленчуци ” на българския пазар са в огромна степен локално произвеждане, като само доматите, ябълките, прасковите и ягодите са към или под 50%.
Според предварителните данни за 2025 година, качени на уеб страницата на Министерство на земеделието и храните по повод на млечните продукти и на база лични калкулации на Factcheck.bg, делът на вносните сирена и извара в общото ползване на страната е почти 40%. Актуалните данни за свинското месо демонстрират, че вносът му съставлява сред 58% и 61% от общото ползване за България.
Въпреки че Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) не поддържа статистика за общия дял на вносните артикули измежду всички хранителни артикули, тяхно изследване от 2020 година демонстрира, че 73% от стоките в категория „ Хляб и хлебни артикули “ са българско произвеждане. Преимуществено с български генезис е и производството в категорията „ Месо и месни артикули “ – приблизително 70%. При млякото и млечните артикули делът на локалните артикули е 69%, което съгласно данните на ДКСБТ е с 5% повече спрямо 2019 година
Проверено:
Не е правилно, че Европейският съюз (ЕС) постанова квоти за произвеждане, импорт и експорт на страните членки. Естествено - тъкмо противоположното е! Европейското икономическо пространство планува свободен вътрешен пазар, без количествени ограничавания на вноса и износа. Не може да се твърди и че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са импорт.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Това са в резюме изводите от следващата инспекция на обстоятелства, направена от екипа на Factcheck.bg под заглавие
" От страна производител и експортьор, от дълго време сме се трансформирали в продоволствено ЗАВИСИМА страна, вносител и просто консуматор. “
„ (…) ЕС е търговско-икономически съюз и при влизането на всяка страна строго се регламентират квотите й за експорт, и импорт. Т.е. за земеделието и отглеждането на животни ни има строги РЕСТРИКЦИИ. И за нашия намаляващ пазар е контрактувано главно да внася, и да употребява, и в доста по-малка степен да създава, и изнася. “
В изявления със стотици споделяния в обществените мрежи се твърди, че Европейският съюз (ЕС) постанова квоти за импорт и експорт на страните членки (естествено, самият план на Съюза е тъкмо обратният - свободното придвижване на хора, артикули, услуги и капитали - бел. ред. на Клуб Z).
Наред с това в тях погрешно се внушава, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са импорт.
Текстът на горните публикации е заимствуван буквално от пост на фейсбук страницата „ Близката плантация “, качен в обществената мрежа на 17 март 2022 година Оригиналната обява има над 6 хиляди споделяния, 12 хиляди реакции и 600 коментара.
Страницата „ Близката плантация “ е благосъстоятелност на семейна ферма в село Негован покрай София, която се занимава с биоземеделие, образуване на детски лагери и други действия, показват фактчекърите.
Има ли Европейски Съюз квоти за страните членки за импорт и експорт
Европейският съюз (ЕС) e стопански и политически съюз с общ вътрешен пазар. Той се характеризира със свободното придвижване на хора, артикули, услуги и капитали. Достъп до вътрешния пазар имат всички 27 страни членки, както и още няколко страни, по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това са Норвегия, Исландия, Лихтенщайн.
В рамките на вътрешния пазар на Европейски Съюз няма квоти за доставки от една страна в друга. Подобно ограничаване би било в несъгласие с един от неговите главните правила – свободното придвижване на артикули и услуги. Това значи, че нито Европейски Съюз, нито обособените страни могат да дефинират национални квоти в границите на ЕИП.
Говорител на Европейската комисия (ЕК) удостовери пред Factcheck.bg, че Европейски Съюз не вкарва квоти в границите на вътрешния пазар, като се базира на наредбите на Договора за действието на Европейския съюз, където е предвидена забрана на количествени ограничавания върху придвижването на артикули сред страните членки.
Член 34 и 35 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС) изрично забранява количествените ограничавания и ограничения с еднакъв резултат (мерки, които официално не са квоти или забрани, само че на процедура затрудняват или лимитират търговията сред страните членки – б.а.) в границите на вътрешния пазар.
От Европейска комисия показват, че количествени ограничавания биха могли да се вкарат само от обособените страни членки в условия на изключителна конюнктура.
„ Държавите членки имат право да вкарват краткотрайни ограничавания върху доставките на медикаменти, да вземем за пример, към други страни членки, тъй че да се ограничи опцията от дефицит на количества. Тези ограничавания би трябвало да бъдат пропорционални и подлежат на обжалване пред съответните административни органи или съдилища “, посочи пред Factcheck.bg представителят на Европейска комисия.
При търговията с страни отвън Европейски Съюз е в действие Общата комерсиална политика на Европейския съюз. Тя е от изключителната подготвеност на Съюза, който може да вкарва мита, тарифни квоти и други ограничения за импорт на съответни артикули, както и ограничаващи ограничения, в това число наказания, по отношение на избрани страни.
Така да вземем за пример Европейски Съюз ползва тарифни квоти за вноса на говеждо месо от страни като Аржентина, при които избрани количества могат да се внасят при по-ниски мита, а над този размер се ползват по-високи цени. Спрямо Русия пък от 2022 година има въведена възбрана (ембарго) за импорт на редица артикули, измежду които горива, въглища и други.
„ Като общо правило износът на Европейски Съюз към трети страни не предстои на количествени квоти “, показват от Европейската комисия пред Factcheck.bg. От Европейска комисия прецизират, че ограничавания се ползват единствено в дребен брой случаи – по съображения за сигурност (например при артикули с допустима двойна употреба) или в границите на санкционните режими на Европейски Съюз.
Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото са импорт
Твърдението, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са импорт нито е ново, нито е правилно. За първи път то е опровергано от Factcheck.bg през 2022 година, когато водачът на партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов прави сходно изявление в ефира на радио К2 в изявление с Илиана Беновска.
Тогава Костадинов споделя: „ Ние от дълго време нямаме месо и мляко […] Защото при нас над 80% от питателните артикули в магазините ни са импорт. ”
След питане до четири български институции тогава от питателните артикули на българския пазар не са родно произвеждане.
На уеб страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в секция „ Икономически разбори “ е оповестена информация по обособени браншове. В осведомителното табло на категория „ Плодове и зеленчуци ” участва статистика, която мери каузи на локалното произвеждане измежду плодовете и зеленчуците във вътрешното ползване за 2024 година
Източник Министерство на земеделието и храните Видно е, че множеството артикули от категория „ Плодове и зеленчуци ” на българския пазар са в огромна степен локално произвеждане, като само доматите, ябълките, прасковите и ягодите са към или под 50%.
Според предварителните данни за 2025 година, качени на уеб страницата на Министерство на земеделието и храните по повод на млечните продукти и на база лични калкулации на Factcheck.bg, делът на вносните сирена и извара в общото ползване на страната е почти 40%. Актуалните данни за свинското месо демонстрират, че вносът му съставлява сред 58% и 61% от общото ползване за България.
Въпреки че Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) не поддържа статистика за общия дял на вносните артикули измежду всички хранителни артикули, тяхно изследване от 2020 година демонстрира, че 73% от стоките в категория „ Хляб и хлебни артикули “ са българско произвеждане. Преимуществено с български генезис е и производството в категорията „ Месо и месни артикули “ – приблизително 70%. При млякото и млечните артикули делът на локалните артикули е 69%, което съгласно данните на ДКСБТ е с 5% повече спрямо 2019 година
Проверено:
Не е правилно, че Европейският съюз (ЕС) постанова квоти за произвеждане, импорт и експорт на страните членки. Естествено - тъкмо противоположното е! Европейското икономическо пространство планува свободен вътрешен пазар, без количествени ограничавания на вноса и износа. Не може да се твърди и че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са импорт.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ