А вие постите ли? Историята на нарушенията на православния пост
Не е правилно, че едно време всички са спазвали православния пост. Нарушенията му имат своя дълга история, която минава през комити, духовници и стига до интервала на комунизма, написа историкът Стефан Дечев.
Разхлабването на одобрена обичайната процедура като поста измежду православното население се следи още преди няколко века първо най-много измежду елита на север от Дунав.
Тези промени във Влашко и Молдова стават изключително забележими към края на XVII век. Те са и индикация за едно по-общо и изцяло напредване към модерността.
Нещо повече, сходно държание на влашките и молдовските боляри може да се каже даже, че е някаква обща наклонност, при която елитът продължава да следва лицемерно времето на поста, но и намира метод да го нарушава.
И то макар обстоятелството, че точно знатните люде са тези, които по-лесно могат да си разрешат и доближат до консумация на костенурки, морски блага, деликатесни и разнородни маслини, изтънчени хайвери („ черен “, „ червен “, от есетра, белуга и шаран), смесени от време на време с ядки, канела, захар и лимонен сок.
Но даже и през идващия XVIII век и на север, и на юг от Дунав строгият пост продължава да се съблюдава извънредно прецизно и поредно от елементарното православно население.
И въпреки всичко, аристокрацията във Влахия и Молдова очевидно стартира да го третира още по-хлабаво. Молдовският хронист Йон Некулче даже отбелязва, че през 1711 година единственият, който съблюдава поста в навечерието на светите апостоли Петър и Павел, по време на прием-банкет даден от господаря на Княжеството Димитрие Кантемир (1674-1723) в чест на Петър Велики (1672-1725), е съветския делегат княз Головцин .
Към края на столетието пък букурещкият майстор Йон Добреско ще види в неспазването на поста сигурен знак, че секуларизацията намира към този момент почва във Влахия.
Учените и пътувалите в странство почват да нарушават поста
Под западноевропейско въздействие, поради обучение в странство или при конфликт с културата на огромния град разхлабването на поста пораства във времето.
През 1847 година, намирайки се в Букурещ на път за учението си в Русия, към момента дребният и доверчив Тодор Бурмов , дружно с бъдещия просветник Илия Христович , посещават във влашката столица габровеца Христофор Мустаков . Той е един от братята Мустакови и е прочут като човек непосредствен на съветското консулство тук.
Тогава двете млади габровчета са изумени, че даже и по време на Богородичния пост слугинята носи на Мустаков кафе, което той, по обичая си от „ блажни “ дни, употребява с мляко.
Първите признаци за разхлабване на поста в Българско се появяват още в края на 50-те години на XIX век. Илия Р. Блъсков свидетелства по какъв начин учителят Тодьо, в сряда, за Тодоровден, праща агне на фурна и го носи намерено и демонстративно. Същият по думите на Блъсков „ яде блажно през постите, сряда, петък не пази “.
С дата 4 октомври 1858 година, събота, още веднъж Т. Бурмов, намирайки се към този момент в родното Габрово, записва в дневника си следното: „ Сутринта дохожда в одаята ми Н. Попконстантинов и ми описа, че тревненските даскали се били и че един от тях, който се е учил в Австрия, не постъпва добре, тъй като освен очевидно яде блажно за сексапил на народа, само че и в кафенетата изрича волномислието си свободно. “
Комитите нарушават поста
След години измежду комитите спазването на поста също е по-скоро изключение. Описвайки в своите „ Записки по българските въстания “ ходенето си по пандизите, Захари Стоянов загатва за Иван Кожухарчето от село Ченгя, Айтоско:
„ Когато той се разсърдеше, плачеше като дете за нищо и никакво. Един път ни дадоха турците в петъчен ден да ядем пилаф с масло. Всички се съгласиха да ядат като се изключи него. Дордето траеше яденето, всичко го подиграваха и му се молеха на смях, че когато отива в парадайса да не ни не помни, да спусне едно въже и ни извлече с него от джендема. До едно време той продължаваше да се смее, само че като видя, че изядаме пилафа, без да го поканиме, ревна, та заплака, че всеки за себе си гледал, нямало приятелство на тоя свят. “
Интересно е, че още веднъж З. Стоянов си спомня по какъв начин след залавянето му, предалият го Петко идва при него. „ Най-напред ме атакува, - написа създателят на „ Записките “ - че съм бил човек без религия и без съвест, тъй като съм ял мръсно (блажно) в петък; че светът щял да пропадне като от нас хора, и други такива. “
Нарушава ли духовенството поста?
Макар и да са налице сведения за нарушение на поста и измежду самото духовенство, от време на време те са резултат и на по-тенденциозна публицистична пристрастеност на антиклерикално настроени книжовници и вестникари.
Така говорейки за времето преди Кримската война и черното духовенство в Пловдив, Любен Каравелов написа: „ Аз видях с очите си, по какъв начин един от нашите игумене изяде една ока и половина прясна сланина, варена с праса. Тряба да ви кажа и това, че тоя велики постнически героизъм беше осъществен през септември, когато времето е още топло и когато страдаят и най-силните човечески мелници (курс. Л.Каравелов). “
И в нова България „ учените “ нарушават поста
И в нова България до момента в който едни разчитат през постите на супа от леща, варен фасул, армеева супа с праз лук, кисело зеле, пиперки, лук и чесън, то други си разрешават ориз, зехтин, октопод, сардели, херинги, кьопоолу, пържени тиквички и патладжани, одринска халва, подсладен тахан.
Интелигенцията и учителите се открояват най-вече като нарушаващи поста
Това, че интелигенцията и учителите се открояват най-вече като нарушаващи поста, се резервира и в тези първи години. Литературният критик Малчо Николов свидетелства за детството си в края на XIX в. следното: „ Тогава постите се пазеха строго – единствено учителите блажеха “
Той отбелязва още по какъв начин нормално и селските учители са „ със свободни възгледи, блажеха през пости и минаваха за социалисти. “
През пролетта на 1881 година, в навечерието на Великден, на път за Рилския манастир, Константин Иречек минава през Дупница. Поканен на посетители от шефа Каранов в дома му, чешкият академик записва: „ Беше радостно при вечерята (breakfast), не постихме. ”
Малко по-сетне чешкият историк споделя и следното: „ За вечеря ни сложиха чудесна пилешка супа, твърди яйца, сирене, нашият „ homard ” (омар, който си носят – бел. моя С.Д.) и конякът и неговите резултати. ”
През март 1910 година неизвестен създател на публикация за поста на страниците на сп. „ Семейно огнище “ отбелязва по какъв начин съгласно редица съвременници за растящите нарушавания роля играе и съприкосновението на българското общество със „ западните нации ”, където постите не са толкоз строги и продължителни.
Към тези нарушавания даже и здравната просвета има двусмислено отношение.
Още при започване на 80-те години на XIX в. експерти като доктор Стоянович от Стара Загора изричат на страниците на сп. „ Наука “ паниката си от растящия крах на нравите и разхайтеност измежду „ младите ”, обръщайки особено внимание и върху растящото „ чревоугодие ”.
Нашите православни живеят непретенциозно, постят, само че по тази причина и доста боледуват
Други пък са откровено обезпокоени от прекомерно строгите пости у нас. В Чепеларе локалният арбитър споделил с Йозеф Якуб Тоужимски : „ Нашите православни живеят непретенциозно, постят, само че по тази причина и доста боледуват; а мохамеданите си живеят добре, в никакъв случай не постят, даже по време на рамазана, тъй като от каквото се лишат през този месец през деня, си го наваксват нощем. Напротив, дългите православни пости оказват пагубно влияние върху нашето население. “
Особено при започване на XX в. и в навечерието на войните, даже и самите лекари разтревожени поучават постоянно пациентите си да употребяват повече месо, мляко и яйца, с цел да не им е слаб организмът.
За поста сред двете международни войни
След войните до България доближава от странство и модерното вегетарианство, което придава друго схващане и за постенето.
През 1917 година Райна Стефанова и Илия Стефанов издават претенциозната за военните години книга " Българска вегетарианска кухня "
Още през 1917 година Райна Манушова Стефанова и Илия Стефанов издават претенциозната за военните години книга „ Българска вегетарианска кухня. (Ръководство за готвене безмесна храна) “. През 1927 година двамата издават още веднъж „ Българска вегетарианска кухня ”.
По това време самият Илия Стефанов е ръководител на Българския вегетариански съюз. Вън от всякакво подозрение, в тази ситуация става дума за едно вегетарианство, което е подплатено с друга философия от обичайното постене в бита.
Тя е друга и от философията заложена в „ Показалеца “ на Георги С. Раковски още от 1859 година, в който храната на българина се показва за близка до природата. Прелюбопитно е, че от Раковски насам това е и първата българска кулинарна книга, която претендира, че има такова нещо като „ българска кухня “. Ще бъде сложено началото и на тематика извънредно присъща за междувоенната рационализация – комбинацията на здравето с национализма.
След Първата международна война, във връзка с поста се натъкваме на една особена двоякост измежду експертите в областта на храненето и здравето. Известният тогава доктор Владимир Руменов, проповядвайки по какъв начин вместо месни творби жителят трябвало да се ориентира повече към храна от растителен генезис, прибавя: „ За нас, българите, това е от особенно значение, тъй като нашият организъм по завещание не е нагоден да може да се оправя с доста месната храна. Нашите татковци, дядовци, прадядовци постоянно са постили по два дни в седмицата (сряда и петък) и през всичките открити от черквата дълги пости, като най-строго са спазвали великденските пости. ”
Д-р Вл. Руменов акцентира още по какъв начин от позиция на „ новото в науката за храненето ”, повелите на православната черква да се пости напролет, откакто през зимата са употребявани повече артикули от скотски генезис, изключително месо и тлъстини, е повече от неотложно за човешкото здраве.
Ала експертът бърза да добави предвид на поста и практиката на постенето в България и следното: „ Ако се прегледа обаче въпроса за постенето и се изследва – кой у нас пости, ще се установи, че таман ония, които би трябвало да постят, и напролет не престават да се хранят най-зле и най-неразумно. Това е най-вече нашето градско население, по-заможните хора и интелигенцията. ”
В годините на „ комунизма “
Интересно е, че тази двоякост към поста под някаква форма се резервира като че ли и в годините на комунистическото ръководство. Въпреки формалната атеистична идеология, режимът няма направено ясно отношение към постите и постната храна сами по себе си.
Вярно е, че има значително експерти по храненето, които в идеологически проект не престават отрицателната атеистична комунистическа агитация против християнския аскетизъм по принцип. Те подлагат на критика постите защото водели до трайно отнемане на човешкия организъм от белтъци и витамини и предразположеност към болести.
Някои експерти показват постенето като „ хубава традиция ”, която не била обвързвана с религията
Ала в други случаи, даже и „ в годините на социализма “, надвива измежду експерти по хранене и медицински лица и уважителното отношение към постите, като здравословни, без към този момент те да се асоциират с църквата. Подобни експерти нормално показват постенето като „ хубава традиция ”, която не била обвързвана с религията, а с „ вярното възприятие на българина ” за потребността от „ разтоварителни дни ”.
Можем несъмнено да кажем, че политическата власт не взема ясна страна в тези разнообразни позиции на експертите по хранене. А и сходна двоякост дава наподобява опция и на ръководещите да лавират в тези моменти, в които не са в положение да задоволят потребностите на популацията от месна храна, при от време на време и хронично появяващия се недостиг на всякакви артикули от първа нужда.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Разхлабването на одобрена обичайната процедура като поста измежду православното население се следи още преди няколко века първо най-много измежду елита на север от Дунав.
Тези промени във Влашко и Молдова стават изключително забележими към края на XVII век. Те са и индикация за едно по-общо и изцяло напредване към модерността.
Нещо повече, сходно държание на влашките и молдовските боляри може да се каже даже, че е някаква обща наклонност, при която елитът продължава да следва лицемерно времето на поста, но и намира метод да го нарушава.
И то макар обстоятелството, че точно знатните люде са тези, които по-лесно могат да си разрешат и доближат до консумация на костенурки, морски блага, деликатесни и разнородни маслини, изтънчени хайвери („ черен “, „ червен “, от есетра, белуга и шаран), смесени от време на време с ядки, канела, захар и лимонен сок.
Но даже и през идващия XVIII век и на север, и на юг от Дунав строгият пост продължава да се съблюдава извънредно прецизно и поредно от елементарното православно население.
И въпреки всичко, аристокрацията във Влахия и Молдова очевидно стартира да го третира още по-хлабаво. Молдовският хронист Йон Некулче даже отбелязва, че през 1711 година единственият, който съблюдава поста в навечерието на светите апостоли Петър и Павел, по време на прием-банкет даден от господаря на Княжеството Димитрие Кантемир (1674-1723) в чест на Петър Велики (1672-1725), е съветския делегат княз Головцин .
Към края на столетието пък букурещкият майстор Йон Добреско ще види в неспазването на поста сигурен знак, че секуларизацията намира към този момент почва във Влахия.
Учените и пътувалите в странство почват да нарушават поста
Под западноевропейско въздействие, поради обучение в странство или при конфликт с културата на огромния град разхлабването на поста пораства във времето.
През 1847 година, намирайки се в Букурещ на път за учението си в Русия, към момента дребният и доверчив Тодор Бурмов , дружно с бъдещия просветник Илия Христович , посещават във влашката столица габровеца Христофор Мустаков . Той е един от братята Мустакови и е прочут като човек непосредствен на съветското консулство тук.
Тогава двете млади габровчета са изумени, че даже и по време на Богородичния пост слугинята носи на Мустаков кафе, което той, по обичая си от „ блажни “ дни, употребява с мляко.
Първите признаци за разхлабване на поста в Българско се появяват още в края на 50-те години на XIX век. Илия Р. Блъсков свидетелства по какъв начин учителят Тодьо, в сряда, за Тодоровден, праща агне на фурна и го носи намерено и демонстративно. Същият по думите на Блъсков „ яде блажно през постите, сряда, петък не пази “.
С дата 4 октомври 1858 година, събота, още веднъж Т. Бурмов, намирайки се към този момент в родното Габрово, записва в дневника си следното: „ Сутринта дохожда в одаята ми Н. Попконстантинов и ми описа, че тревненските даскали се били и че един от тях, който се е учил в Австрия, не постъпва добре, тъй като освен очевидно яде блажно за сексапил на народа, само че и в кафенетата изрича волномислието си свободно. “
Комитите нарушават поста
След години измежду комитите спазването на поста също е по-скоро изключение. Описвайки в своите „ Записки по българските въстания “ ходенето си по пандизите, Захари Стоянов загатва за Иван Кожухарчето от село Ченгя, Айтоско:
„ Когато той се разсърдеше, плачеше като дете за нищо и никакво. Един път ни дадоха турците в петъчен ден да ядем пилаф с масло. Всички се съгласиха да ядат като се изключи него. Дордето траеше яденето, всичко го подиграваха и му се молеха на смях, че когато отива в парадайса да не ни не помни, да спусне едно въже и ни извлече с него от джендема. До едно време той продължаваше да се смее, само че като видя, че изядаме пилафа, без да го поканиме, ревна, та заплака, че всеки за себе си гледал, нямало приятелство на тоя свят. “
Интересно е, че още веднъж З. Стоянов си спомня по какъв начин след залавянето му, предалият го Петко идва при него. „ Най-напред ме атакува, - написа създателят на „ Записките “ - че съм бил човек без религия и без съвест, тъй като съм ял мръсно (блажно) в петък; че светът щял да пропадне като от нас хора, и други такива. “
Нарушава ли духовенството поста?
Макар и да са налице сведения за нарушение на поста и измежду самото духовенство, от време на време те са резултат и на по-тенденциозна публицистична пристрастеност на антиклерикално настроени книжовници и вестникари.
Така говорейки за времето преди Кримската война и черното духовенство в Пловдив, Любен Каравелов написа: „ Аз видях с очите си, по какъв начин един от нашите игумене изяде една ока и половина прясна сланина, варена с праса. Тряба да ви кажа и това, че тоя велики постнически героизъм беше осъществен през септември, когато времето е още топло и когато страдаят и най-силните човечески мелници (курс. Л.Каравелов). “
И в нова България „ учените “ нарушават поста
И в нова България до момента в който едни разчитат през постите на супа от леща, варен фасул, армеева супа с праз лук, кисело зеле, пиперки, лук и чесън, то други си разрешават ориз, зехтин, октопод, сардели, херинги, кьопоолу, пържени тиквички и патладжани, одринска халва, подсладен тахан.
Интелигенцията и учителите се открояват най-вече като нарушаващи поста
Това, че интелигенцията и учителите се открояват най-вече като нарушаващи поста, се резервира и в тези първи години. Литературният критик Малчо Николов свидетелства за детството си в края на XIX в. следното: „ Тогава постите се пазеха строго – единствено учителите блажеха “
Той отбелязва още по какъв начин нормално и селските учители са „ със свободни възгледи, блажеха през пости и минаваха за социалисти. “
През пролетта на 1881 година, в навечерието на Великден, на път за Рилския манастир, Константин Иречек минава през Дупница. Поканен на посетители от шефа Каранов в дома му, чешкият академик записва: „ Беше радостно при вечерята (breakfast), не постихме. ”
Малко по-сетне чешкият историк споделя и следното: „ За вечеря ни сложиха чудесна пилешка супа, твърди яйца, сирене, нашият „ homard ” (омар, който си носят – бел. моя С.Д.) и конякът и неговите резултати. ”
През март 1910 година неизвестен създател на публикация за поста на страниците на сп. „ Семейно огнище “ отбелязва по какъв начин съгласно редица съвременници за растящите нарушавания роля играе и съприкосновението на българското общество със „ западните нации ”, където постите не са толкоз строги и продължителни.
Към тези нарушавания даже и здравната просвета има двусмислено отношение.
Още при започване на 80-те години на XIX в. експерти като доктор Стоянович от Стара Загора изричат на страниците на сп. „ Наука “ паниката си от растящия крах на нравите и разхайтеност измежду „ младите ”, обръщайки особено внимание и върху растящото „ чревоугодие ”.
Нашите православни живеят непретенциозно, постят, само че по тази причина и доста боледуват
Други пък са откровено обезпокоени от прекомерно строгите пости у нас. В Чепеларе локалният арбитър споделил с Йозеф Якуб Тоужимски : „ Нашите православни живеят непретенциозно, постят, само че по тази причина и доста боледуват; а мохамеданите си живеят добре, в никакъв случай не постят, даже по време на рамазана, тъй като от каквото се лишат през този месец през деня, си го наваксват нощем. Напротив, дългите православни пости оказват пагубно влияние върху нашето население. “
Особено при започване на XX в. и в навечерието на войните, даже и самите лекари разтревожени поучават постоянно пациентите си да употребяват повече месо, мляко и яйца, с цел да не им е слаб организмът.
За поста сред двете международни войни
След войните до България доближава от странство и модерното вегетарианство, което придава друго схващане и за постенето.
През 1917 година Райна Стефанова и Илия Стефанов издават претенциозната за военните години книга " Българска вегетарианска кухня "
Още през 1917 година Райна Манушова Стефанова и Илия Стефанов издават претенциозната за военните години книга „ Българска вегетарианска кухня. (Ръководство за готвене безмесна храна) “. През 1927 година двамата издават още веднъж „ Българска вегетарианска кухня ”.
По това време самият Илия Стефанов е ръководител на Българския вегетариански съюз. Вън от всякакво подозрение, в тази ситуация става дума за едно вегетарианство, което е подплатено с друга философия от обичайното постене в бита.
Тя е друга и от философията заложена в „ Показалеца “ на Георги С. Раковски още от 1859 година, в който храната на българина се показва за близка до природата. Прелюбопитно е, че от Раковски насам това е и първата българска кулинарна книга, която претендира, че има такова нещо като „ българска кухня “. Ще бъде сложено началото и на тематика извънредно присъща за междувоенната рационализация – комбинацията на здравето с национализма.
След Първата международна война, във връзка с поста се натъкваме на една особена двоякост измежду експертите в областта на храненето и здравето. Известният тогава доктор Владимир Руменов, проповядвайки по какъв начин вместо месни творби жителят трябвало да се ориентира повече към храна от растителен генезис, прибавя: „ За нас, българите, това е от особенно значение, тъй като нашият организъм по завещание не е нагоден да може да се оправя с доста месната храна. Нашите татковци, дядовци, прадядовци постоянно са постили по два дни в седмицата (сряда и петък) и през всичките открити от черквата дълги пости, като най-строго са спазвали великденските пости. ”
Д-р Вл. Руменов акцентира още по какъв начин от позиция на „ новото в науката за храненето ”, повелите на православната черква да се пости напролет, откакто през зимата са употребявани повече артикули от скотски генезис, изключително месо и тлъстини, е повече от неотложно за човешкото здраве.
Ала експертът бърза да добави предвид на поста и практиката на постенето в България и следното: „ Ако се прегледа обаче въпроса за постенето и се изследва – кой у нас пости, ще се установи, че таман ония, които би трябвало да постят, и напролет не престават да се хранят най-зле и най-неразумно. Това е най-вече нашето градско население, по-заможните хора и интелигенцията. ”
В годините на „ комунизма “
Интересно е, че тази двоякост към поста под някаква форма се резервира като че ли и в годините на комунистическото ръководство. Въпреки формалната атеистична идеология, режимът няма направено ясно отношение към постите и постната храна сами по себе си.
Вярно е, че има значително експерти по храненето, които в идеологически проект не престават отрицателната атеистична комунистическа агитация против християнския аскетизъм по принцип. Те подлагат на критика постите защото водели до трайно отнемане на човешкия организъм от белтъци и витамини и предразположеност към болести.
Някои експерти показват постенето като „ хубава традиция ”, която не била обвързвана с религията
Ала в други случаи, даже и „ в годините на социализма “, надвива измежду експерти по хранене и медицински лица и уважителното отношение към постите, като здравословни, без към този момент те да се асоциират с църквата. Подобни експерти нормално показват постенето като „ хубава традиция ”, която не била обвързвана с религията, а с „ вярното възприятие на българина ” за потребността от „ разтоварителни дни ”.
Можем несъмнено да кажем, че политическата власт не взема ясна страна в тези разнообразни позиции на експертите по хранене. А и сходна двоякост дава наподобява опция и на ръководещите да лавират в тези моменти, в които не са в положение да задоволят потребностите на популацията от месна храна, при от време на време и хронично появяващия се недостиг на всякакви артикули от първа нужда.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ