Не е важно какво име носиш, а какво си направил

" Не е значимо какво име носиш, а какво си направил и какво можеш. " С тези думи маестро Панчо Владигеров - внук заключи отношението си към наследството на своя дядо - огромния композитор Панчо Владигеров, в предаването " Утрото на фокус " на Радио ФОКУС  в изявление за Ася Александрова. 

Повод за диалога бе новият концертен план " Панчо Владигеров – младши и Kalki’s Family показват ВЛАДИГЕРОВ ", само че акцентът, по думите на музиканта, е върху това музиката да остане жива и да се развива. " Не би трябвало да бъдем в някакъв корсет – всичко би трябвало да бъде по-разчупено ", съобщи Панчо Владигеров-внук и акцентира, че даже класическите творби могат да звучат друго в актуален подтекст.

" Стига се съвсем до джазирани детайли, когато свирим Владигеров. Времената са други и по този начин се допираме и до по-младата аудитория ", добави маестрото.

Той вижда новия план не просто като концерт, а като естествено продължение на традицията: " Това е ново звуково измерение на музиката на дядо ми – с челеста, с флейта, с глас. Това не е било част от оригиналите. "

Въпреки новаторските детайли, съгласно него силата на музиката остава непроменена: " Тази музика е достоверна и е основана на нашия фолклор. Това е съкровищницата на българската музика. "

Маестрото показа и персонални мемоари за своя дядо, които дефинира като основни за развиването си. " Имах доста стеснен контакт с него. Имаше необикновено възприятие за комизъм и постоянно беше доста хуманен – това са мемоари, които остават за цялостен живот. "

Великият Панчо Владигеров е имал предпочитание внукът му да поеме по пътя на диригентството, само че той остава правилен на пианото. В спомените си Панчо Владигеров - младши споделя, че главният урок от дядо му е бил обвързван с дисциплината и непрекъснатата работа в музиката. " Много свирене, доста работа ", споделя той, като акцентира, че точно това е било водещото упътване в неговото развиване като музикант.

Проектът към този момент е получил самопризнание отвън страната. " В Братислава се одобри доста добре – имаше към 20 посланици и доста възторжена аудитория ", каза  Владигеров. " И в България се приема със искреност – хората реагират доста прочувствено. "

Според него точно тази връзка сред аудитория и музика е най-важна: " Винаги има един мост – сред традицията, сред фолклора и хората. Това е, което остава. "