Асен Василев: Помощи за най-уязвимите групи е по-работеща мярка срещу инфлацията
Не е удачно в границите на една година минималната работна заплата да се усилва два пъти. Колкото по-рано излезем на външните пазари на дълг, толкоз по-ниски ще са лихвените проценти. При актуализацията няма да се раздават още пари на калпак. Първата част от изявлението с Асен Василев може
Как прекъсването на доставките на съветски газ и нефт би се отразило на българската стопанска система? Вероятно най-малкото цените ще са по-високи, а това ще се съобщи по веригата от промишлеността към потребителите? Специално за газа се надяваме в действителност цените да не са по-високи, а да са по-ниски. И работим за това. Така че там не чакаме някакви трагични промени, а по този начин или другояче използването на газ в българската стопанска система е мощно лимитирано. Ако има нарастване на цените, главният удар би бил в топлофикациите през идващия отоплителен сезон.
Що се отнася до петрола - там това би наляло в допълнение в мелницата на инфлацията. Ние видяхме един път преди няколко месеца опити изкуствено да се завишат цените на бензиностанции, макар че цените на едро бяха много ниски. В момента " Лукойл " ценообразува Platz минус, като трансферира изгодата от това, че цената на съветския нефт е по-ниска, към цената на едро в България. Това считаме да го формализираме като част от антикризисните ограничения, т.е. да не е на почтена дума и да се следи. Но в случай че се стигне до цялостно прекъсване на съветския нефт, това би нараснало цената на бензиноколонка може би с едно най-малко 10-15 стотинки, може и повече, което неизбежно би се отразило и на жителите, и на компаниите. Кои съгласно вас са работещите антиинфлационни ограничения? Специално за електрическата енергия ние направихме една много огромна и широкомащабна стратегия за обезщетения, тъй че цените да не се качват нагоре. От началото на годината до момента над 4 милиарда лева са изплатените обезщетения към бизнеса. Ако тази тежест беше понесена от бизнеса - приказваме за към 3% от Брутният вътрешен продукт - това неизбежно щеше да вдигне трагично инфлацията. Доколкото е допустимо, се използваше и газ от Чирен, който е нагнетен при по-ниски цени.
Реклама
Основното перо на инфлацията сега идва по линия на продоволствието - през цените на храните, на торовете. Очакваме и инфлация по линия на металите и цимента, т.е. строителните материали. За строителните материали е направена формула, с която да може да се индексират цените на другите типове строителни обекти. Министерството на районното развиване би трябвало да я предложи на Министерския съвет за утвърждение. Там може да се наложи и бърза законодателна смяна, защото в закона няма планувана подобен вид индексация.
Още преди 3-4 седмици на Министерството на земеделието бяха отпуснати средства за гарантиране на зърнената реколтата до 2023. Доколкото знам, програмата за изкупуване стартира, което би разрешило относителна непоклатимост на цените, в случай че зимата цената на зърното ескалира заради липса на годишна продукция или в случай че е правилно това, че Русия секвестира зърно от украинските територии, които са под неин надзор.
Има доста оферти за понижаване на Данък добавена стойност. Въпросът е до каква степен това намаляване ще стигне до крайния консуматор. Това, което сигурно ще стигне до крайния консуматор, е целеви помощи за най-уязвимите групи от популацията. Работим и по двете линии и ще се реши на съдружния съвет коя от двете или каква композиция от двете ограничения би сработила. Тоест понижението на Данък добавена стойност не е изключено като мярка? Има доста оферти в тази посока. Ние сме ги остойностили всичките. И би трябвало да седнем чисто експертно на съдружен съвет с другите сътрудници икономисти да забележим кое от това би сработило за крайния консуматор и какъв брой ще коства на бюджета. А какво е вашето персонално мнение? Досега сте казвали, че сте срещу намаляване на ставките. Моето персонално мнение е, че когато става въпрос за контролирани цени, там е ясно, че в последна сметка цената за потребителя ще бъде понижена. Когато става въпрос за цени на свободния пазар - дори и да има някакво намаляване, то е по-малко и трае доста малко. След месец, най-много два цените се връщат на предходните си равнища. Така че съгласно мен целеви помощи е доста по-смисленият метод да се подходи, без да се изкривява и пазарът. Социалният министър приказва за второ нарастване на минималната работна заплата в границите на тази година. Какво е вашето мнение? Не считам, че това е удачно в границите на една година. Но по-важното е, че имаме упоритостта дружно с актуализацията на бюджета да бъде призната формула за установяване на минималната работна заплата и на оптималния застрахователен приход. Така държавното управление ще спре да ги дефинира административно, а размерът им ще зависи от развиването на заплатите в страната и развиването на стопанската система. И ще е ясно и прогнозируемо какво ще се случва с тези параметри. Говори се и за малко по-голямо нарастване на пенсиите, евентуално за тези 60 лева, които в този момент се дават като добавка и са планувани до юни, да продължат да се дават на пенсионерите и по-късно под някаква друга форма. Специално за пенсиите се приготвя не толкоз нарастване, колкото преструктуриране на пенсионната система и малко реформиране, което да помогне те да са освен по-високи, само че и да са по-честни. Има насъбрани с годините обратно много съществени проблеми, свързани с това по какъв начин са индексирани пенсиите, кой какво е получавал. Това предлагането на Българска социалистическа партия отпреди година ли е? Не. Тук въпросът е да има малко по-индивидуален метод - да се прегледа какви са били изкривяванията в годините. Примерно имало е години, в които швейцарското предписание не се ползва. Имало е години, когато е прилагано при разнообразни тегла, при разнообразни коефициенти. Всяка година някой е правил промени в пенсионната система, които не са следвали в началото заложения модел. Предвид идната актуализация на бюджета несъмнено ще има доста претенции за повече разноски. Какъв е запасът, с който работите? Подхождаме по различен метод. Министерствата, в които към този момент са се преструктурирали или имат проект за преструктуриране, ще получат спомагателни средства от специфичния фонд в бюджета. Министерствата и организациите, които не са почнали това, няма да получат нищо. Същото нещо се отнася до спомагателните разноски. При бюджетната процедура доста министерства дадоха поръчки за стратегии и финансови вложения. Сега ще се направи обзор до каква степен са и каква част ще бъде изпълнена до края на годината и надлежно дали им би трябвало целият бюджет. Така че методът не е: " Ето още малко пари на калпак на всички. " Към април бюджетът е към момента на остатък, само че пък е заложен недостиг в края на годината. От тази позиция най-вероятно ще се наложи още финансиране, ще излезете ли на външния пазар на дълг, защото вътрешният пазар сякаш демонстрира отмалялост? Вътрешният пазар демонстрира по-скоро пробване дали могат да получат по-добри условия. По принцип колкото по-рано излезем, толкоз по-ниски ще са лихвените проценти, имайки поради това, което се случва сега с инфлационните процеси в еврозоната. Средната инфлация през април доближи 7.5%. Така че от тази позиция приготвяме излизане на външни пазари с референтна емисия. Кога тъкмо това ще се случи зависи от определените банки, които ще пласират дълга. Според вас какъв е оставащият запас на вътрешния пазар за тази година? Има много средства, защото ние изплатихме падежиращи към 1.3 милиарда евро облигации, огромна част от които бяха към банки, които оперират на вътрешния пазар. Така че най-малкото този запас е към момента разполагаем. Има ли арестувани заплащания от страна на страната? Не, всичко се разплаща напълно постоянно, нямаме на никое място арестувани заплащания. Ако е имало някъде закъснение, то е било оперативно, до момента в който се стигне до разпореждане на Министерския съвет.
Интервюто взе Вера Денизова
Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Вера Денизова
Как прекъсването на доставките на съветски газ и нефт би се отразило на българската стопанска система? Вероятно най-малкото цените ще са по-високи, а това ще се съобщи по веригата от промишлеността към потребителите? Специално за газа се надяваме в действителност цените да не са по-високи, а да са по-ниски. И работим за това. Така че там не чакаме някакви трагични промени, а по този начин или другояче използването на газ в българската стопанска система е мощно лимитирано. Ако има нарастване на цените, главният удар би бил в топлофикациите през идващия отоплителен сезон.
Що се отнася до петрола - там това би наляло в допълнение в мелницата на инфлацията. Ние видяхме един път преди няколко месеца опити изкуствено да се завишат цените на бензиностанции, макар че цените на едро бяха много ниски. В момента " Лукойл " ценообразува Platz минус, като трансферира изгодата от това, че цената на съветския нефт е по-ниска, към цената на едро в България. Това считаме да го формализираме като част от антикризисните ограничения, т.е. да не е на почтена дума и да се следи. Но в случай че се стигне до цялостно прекъсване на съветския нефт, това би нараснало цената на бензиноколонка може би с едно най-малко 10-15 стотинки, може и повече, което неизбежно би се отразило и на жителите, и на компаниите. Кои съгласно вас са работещите антиинфлационни ограничения? Специално за електрическата енергия ние направихме една много огромна и широкомащабна стратегия за обезщетения, тъй че цените да не се качват нагоре. От началото на годината до момента над 4 милиарда лева са изплатените обезщетения към бизнеса. Ако тази тежест беше понесена от бизнеса - приказваме за към 3% от Брутният вътрешен продукт - това неизбежно щеше да вдигне трагично инфлацията. Доколкото е допустимо, се използваше и газ от Чирен, който е нагнетен при по-ниски цени.
Реклама
Основното перо на инфлацията сега идва по линия на продоволствието - през цените на храните, на торовете. Очакваме и инфлация по линия на металите и цимента, т.е. строителните материали. За строителните материали е направена формула, с която да може да се индексират цените на другите типове строителни обекти. Министерството на районното развиване би трябвало да я предложи на Министерския съвет за утвърждение. Там може да се наложи и бърза законодателна смяна, защото в закона няма планувана подобен вид индексация.
Още преди 3-4 седмици на Министерството на земеделието бяха отпуснати средства за гарантиране на зърнената реколтата до 2023. Доколкото знам, програмата за изкупуване стартира, което би разрешило относителна непоклатимост на цените, в случай че зимата цената на зърното ескалира заради липса на годишна продукция или в случай че е правилно това, че Русия секвестира зърно от украинските територии, които са под неин надзор.
Има доста оферти за понижаване на Данък добавена стойност. Въпросът е до каква степен това намаляване ще стигне до крайния консуматор. Това, което сигурно ще стигне до крайния консуматор, е целеви помощи за най-уязвимите групи от популацията. Работим и по двете линии и ще се реши на съдружния съвет коя от двете или каква композиция от двете ограничения би сработила. Тоест понижението на Данък добавена стойност не е изключено като мярка? Има доста оферти в тази посока. Ние сме ги остойностили всичките. И би трябвало да седнем чисто експертно на съдружен съвет с другите сътрудници икономисти да забележим кое от това би сработило за крайния консуматор и какъв брой ще коства на бюджета. А какво е вашето персонално мнение? Досега сте казвали, че сте срещу намаляване на ставките. Моето персонално мнение е, че когато става въпрос за контролирани цени, там е ясно, че в последна сметка цената за потребителя ще бъде понижена. Когато става въпрос за цени на свободния пазар - дори и да има някакво намаляване, то е по-малко и трае доста малко. След месец, най-много два цените се връщат на предходните си равнища. Така че съгласно мен целеви помощи е доста по-смисленият метод да се подходи, без да се изкривява и пазарът. Социалният министър приказва за второ нарастване на минималната работна заплата в границите на тази година. Какво е вашето мнение? Не считам, че това е удачно в границите на една година. Но по-важното е, че имаме упоритостта дружно с актуализацията на бюджета да бъде призната формула за установяване на минималната работна заплата и на оптималния застрахователен приход. Така държавното управление ще спре да ги дефинира административно, а размерът им ще зависи от развиването на заплатите в страната и развиването на стопанската система. И ще е ясно и прогнозируемо какво ще се случва с тези параметри. Говори се и за малко по-голямо нарастване на пенсиите, евентуално за тези 60 лева, които в този момент се дават като добавка и са планувани до юни, да продължат да се дават на пенсионерите и по-късно под някаква друга форма. Специално за пенсиите се приготвя не толкоз нарастване, колкото преструктуриране на пенсионната система и малко реформиране, което да помогне те да са освен по-високи, само че и да са по-честни. Има насъбрани с годините обратно много съществени проблеми, свързани с това по какъв начин са индексирани пенсиите, кой какво е получавал. Това предлагането на Българска социалистическа партия отпреди година ли е? Не. Тук въпросът е да има малко по-индивидуален метод - да се прегледа какви са били изкривяванията в годините. Примерно имало е години, в които швейцарското предписание не се ползва. Имало е години, когато е прилагано при разнообразни тегла, при разнообразни коефициенти. Всяка година някой е правил промени в пенсионната система, които не са следвали в началото заложения модел. Предвид идната актуализация на бюджета несъмнено ще има доста претенции за повече разноски. Какъв е запасът, с който работите? Подхождаме по различен метод. Министерствата, в които към този момент са се преструктурирали или имат проект за преструктуриране, ще получат спомагателни средства от специфичния фонд в бюджета. Министерствата и организациите, които не са почнали това, няма да получат нищо. Същото нещо се отнася до спомагателните разноски. При бюджетната процедура доста министерства дадоха поръчки за стратегии и финансови вложения. Сега ще се направи обзор до каква степен са и каква част ще бъде изпълнена до края на годината и надлежно дали им би трябвало целият бюджет. Така че методът не е: " Ето още малко пари на калпак на всички. " Към април бюджетът е към момента на остатък, само че пък е заложен недостиг в края на годината. От тази позиция най-вероятно ще се наложи още финансиране, ще излезете ли на външния пазар на дълг, защото вътрешният пазар сякаш демонстрира отмалялост? Вътрешният пазар демонстрира по-скоро пробване дали могат да получат по-добри условия. По принцип колкото по-рано излезем, толкоз по-ниски ще са лихвените проценти, имайки поради това, което се случва сега с инфлационните процеси в еврозоната. Средната инфлация през април доближи 7.5%. Така че от тази позиция приготвяме излизане на външни пазари с референтна емисия. Кога тъкмо това ще се случи зависи от определените банки, които ще пласират дълга. Според вас какъв е оставащият запас на вътрешния пазар за тази година? Има много средства, защото ние изплатихме падежиращи към 1.3 милиарда евро облигации, огромна част от които бяха към банки, които оперират на вътрешния пазар. Така че най-малкото този запас е към момента разполагаем. Има ли арестувани заплащания от страна на страната? Не, всичко се разплаща напълно постоянно, нямаме на никое място арестувани заплащания. Ако е имало някъде закъснение, то е било оперативно, до момента в който се стигне до разпореждане на Министерския съвет.
Интервюто взе Вера Денизова
Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Вера Денизова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ